петък, 30 ноември 2012 г.

Fanboys - И нека феновете на Силата бъдат с Вас!

Изграждането на филм, свързан с феновете на огромна Вселена като тази на Star Wars, със сигурност е доста приятно изживяване. Фен масата на Star Wars е огромна, а приходите, които се генерират ежедневно от официалния мърчандайз със сигурност надвишават БВП на някоя малка африканска държава. В Щатите дори съществува и Църква на джедаите, като членовете и живеят според джедайския кодекс и т.н.. Фен клиповете и филмите също не са малко, но Fanboys е нещо по-различно. Вместо да гледаме фенфикшън истории, тук имаме съвсем човешка драма, която със сигурност е сполеляла някой някъде някога. 
Във Fanboys е разказана историята на четирима приятели, болни фенове на сагата. Действието се развива през 1998 г., месеци преди премиерата на Епизод 1. Едно от момчетата обаче е тежко болно от рак и със сигурност няма да доживее да види началото на новата трилогия. За да направят последните му дни щастливи, другите момчета организират грандиозно пътуване през половината щати, като целта им е Сан Франциско, където трябва да успеят да се промъкнат в имението на Джордж Лукас и да откраднат готовия филм. Решението е взето и с фен-вана си те се запътват на пътешествие, като по пътя си ще срещнат не една и две трудности - гей бар, Дани Трейо с много марихуана, проститутки, удоволствия във Вегас и най-вече фенове на Стар Трек, които са техни смъртни врагове. Интересно, нали?
Star Wars вселената е ясно показана по време на целия филм - момчетата олицетворяват типичните фентъзи фенове - девствени фенове на фентъзи и комикси, които са надминали вече възрастта на гимназията, но все още живеят ежедневно със своите герои. Това сме го виждали вече, виждали сме и болни герои, които трябва да докоснат исканото от тях щастие, преди да ни напуснат. Въпреки това обаче филма е страхотен по един, свой собствен начин. Този филм няма да се хареса на хората, които дори за миг не са се докоснали до Star Wars, най-вече, защото няма да го разберат. Филмът Fanboys е за истински Fanboys, които са гледали поне един от епизодите на кино и които нямат проблем с това да си купят фигура на Дарт Вейдър от Венеция (какво съм виновен аз, че в България няма тази серия играчки). 
Знам със сигурност, че макар и с малко думи, четящите джедаи и сити ще ме разберат какво имам предвид относно този филм :))

The Bourne Legacy - Наследството на една шпионска история

Да експериментираш в кухнята, сменяйки основка съставка на вкусно ястие с друга и да очакваш същият вкус, е доста трудна задача и най-вече въпрос на риск - или ще се получи, или ще изхвърлиш ястието. Много е специфичната задачата и тогава, когато една успешна филмова трилогия се променя (почти) изцяло, за да и бъде вдъхнат нов живот и същевременно да се увеличат приходите с още няколко десетки милиона долара. Такъв е и случаят с поредицата филми по книгите на Робърт Лъдлъм за специалният агент Борн. След "Идентичността", "Превъзходството" и "Ултиматумът", сега на дневен ред е "Наследството на Борн". Идеята, че никога не е бил само един, е заложена още в сценария на оригиналната матдеймънова поредица и сега виждаме какво всъщност се случва (или се е случило) с другите продукти на програмите "Тредстоун" и "Блекбрайър".
Събитията в "Наследството" се развиват непосредствено след краят на "Ултиматумът на Борн". Самият Джейсън е все още жив и от ЦРУ изпитват затруднения с неговото откриване и елиминиране. За целта, организации над управлението, в лицето на Ерик Байър (Едуард Нортън) решават да елиминират всичко, свързано с програмата - започвайки от всички пръснати по света агенти, през лаборатории и научни работници. След убийство в лаборатория, единствената оцеляла е д-р Марта Шиъринг (Рейчъл Уайз), която е и единствената, имала контакти с Агент 5, познат още с името си Арън Крос (Джеръми Ренър). Междувременно Арън оцелява в тренировъчен лагер в Аляска, където е взривена щабквартирата на обучаващите се агенти. Усетил накъде отиват работите, агентът се заема със задачата да отркие д-р Шиъринг, с чиято помощ да си набави и така необходимите му за оцеляване хапчета, поддържащи го жив. И тук започва масовата престрелка, интригите на политическо и медийно ниво, гонките с мотори и коли и многото трупове, който наследникът на Джейсън Борн ще остави зад себе си, за да оцелее. 

Филмът върви в перфектен унисон със досега видяната трилогия. Сюжетната нишка не е изпусната, нито променена. Този филм е едно перфектно свързващо звено между трите филма с Мат Деймън и евентуалните нови продължения, които са само въпрос на време. Това, което ми направи впечатление е, че няма дори капка разводняване на поредицата. Дори напротив - събитията продължават да се случват така, както и в трите филма досега - с много напрежение, напълно възможно случващи се събития, които със сигурност може и да са се случвали някога в реалния живот, без да им е давана медийна гласност. 
Изборът на наследник на Джейсън Борн, или по-скоро на Мат Деймън, не е никак случаен. Джеръми Ренър се доказа като качествен екшън герой в редица заглавия, като The Hurt Locker, The Town, Mission Impossiblе:Ghost Protocol и The Avengers, което автоматично го нареди до най-търсените актьори за жанра в Холивуд. Нисичкият тип притежава всички необходими качества, за да се превърне след години в екшън легенда. Легенда като онези, които ние си спомняме от детските години и които сега наричаме "Непобедимите". 

В ролята на злодей имаме Едуард Нортън, чиято слава не е необходимо да бъде доказвана. Не ми е от любимците и никога няма да бъде поради незнайни от мен причини. Нали знаете за хората, които понякога са ни антипатични, без да знаем причините. Това обаче в никакъв случай не ми позволява да отричам актьорските му умения и геният за създаване на кино. Просто имам малко по-различно виждане за неговата личност :)
Краен резултат - брилянтен трилър , изцяло в духа на филмите за Борн (не Бонд, а Борн). Според слуховете ще видим Ренър рамо до рамо с Деймън в следващото продължение. Дотогава може само да гадаем какво са ни приготвили агентите на ЦРУ.

Premium Rush - Велосипедната версия на "Транспортер"

Забавянето на филми, идващи в българските кина спрямо световната им премиера и слабата реклама, която разпространителите правят преди излъчването, неминуемо води до няколко неща. Първо - дори филма да е хубав, то българския зрител предпочита да влезе в съседната зала и да гледа например гаврата "Здрач" (и дори момчета ходят да го гледат), отколко нещо наистина хубаво. Второ - често се случва из кината да върви филм, който вече може да бъде открит по тракерите с блу-рей качество. Това автоматично намалява прихода от излъчването на филм, колкото и кофти да звучи. Такава е обаче съдбата на интелектуалната собственост в България.
Е, аз не страдам много от това, защото има филми, за които предпочитам да платя и да гледам на голям екран, вместо на телевизора вкъщи. Въпрос на приоритети и вкусове, казало кучето, когато знаете какво направило.
Premium Rush (Спешна Пратка) е от този тип филми - забави се и с това кината губят значително. Независимо от това обаче, имаме доста приятен и бърз екшън, който спокойно може да бъде приет като една олекотена версия на "Транспортер", която се развива върху две колела. Да, познахте - тук ще видим доставчици на ценни стоки, движещи се с байкове, вместо с черни лимузини. 
В "Premium Rush" главната роля е поверена на Джоузеф Гордън-Левит, който тази година вече направи две стабилни роли в Dark Knight Rises и Looper. Младото момче е една огромна надежда за киното оттук нататък, като ще бъде все по-търсен за участия. Неговите качества да се превъплъщава в различни роли са предпоставка за голяма актьорска кариера, която тепърва ще се развива. Според слуховете, които циркулират, имаме шанс да го видим и като Брус Уейн в рестарта на филмите за Батман, което може да бъде прието като нож с две остриета от критиците. 
В Premium Rush Джоузеф е в кожата на Уайли - бивш студент по право, чиято професия е свързана с много адреналин и тръпка. Той доставя спешни пратки, въоръжен единствено с байка си и желанието си за екстремност. Движейки се без спирачки по улиците на Ню Йорк, той е най-добър в професията си. Екстремен и готин пич, той дори е минал неколкократно най-яката си колежка, по която си пада и друг техен колега - чернокож здравеняк на име Мани. 
Уайли си върши съвестно работата, когато приема обичайната си пратка от азиатка, която е доста притеснена и притисната, но въпреки това на Уайли не му пука за състоянието на жълтурката. Срещата му обаче с нюйоркски детектив, който иска на всяка цена да получи плика, който Уайли трябва да достави на адрес в Чайнатаун, е и завръзката на филма. Верен на фирмените си принципи, Уайли се измъква с единствената цел да достави пратката. Оттук започват преследванията по улиците на Голямата ябълка, откъдето и ще разберем за корумпираният детектив, хазарта на китайците, както и трафика на хора към САЩ. Всичко е в ръцете на нашето момче и на скоростта, с която върти педалите.
Premium Rush оставя у зрителя приятни емоции, заради които си заслужават 8-те лева за билет в киното. На голям екран може да се усети много повече магията на Ню Йорк, отколкото ако се гледа вкъщи. Филмът е доста новаторски и е първият, свързан с вело-приключения след митичния "Банда BMX", който да си заслужава гледането. Естествено, тук не става дума за шедьовър или нещо от този сорт. Premium Rush си е напълно нормална лента, която разчита повече на каскади и сцени, отколкото на заплетен сценарий. Въпреки това обаче той поставя още една звезда на ревера на Джоузеф. 
P.S. Само на мен ли ми се доиска да извадя колелото от мазето? :)

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Due Date - Прекрасен дебелашки хумор на килограм

В днешно време да попаднеш на наистина добра комедия е въпрос на късмет. През последните няколко години такива събития са от изключителна рядкост, като единствено през настоящата 2012 г. имаме няколко наистина свежи попълнения, които рестартират случващото се в жанра. Такива например са American Pie:Reunion, The Dictator и The Campaign. Продуцентите се убедиха, че с тъп и плосък колежански хумор работата не става и върнаха добрата практика да заснемат и показват дебелашки хумор, понякога скандален и неподходящ за по-нежни очи и уши на критици-превземки. Такава прекрасна комедия е и настоящото заглавие, което задължително трябва да бъде гледано от почитателите на наистина добрия хумор, а не на глупаво показани и поучителни смешни сценки.
Due Date е филм, пуснат по екраните през 2010 г. и предлага на зрителите си комбинацията между Робърт Дауни-младши и брутално добрият стенд-ъп комик Зак Галифанакис. Зак придоби световна слава с участието си в The Hangover,  както и в продукцията на ексмадоната Шон Пен "Into the wild". Неговите роли, обикновено граничещи с безумното, го превърнаха в един от най-ярките и нестандартни образи на Холивуд. Той е пълната противоположност на актьорите и мисленето от Ел Ей - нисък, брадат, със шкембе и най-вече скандално откровен. 

Робърт Дауни-мл., който за мнозина е познат само от ролята си на Тони Старк (Да, има и такива!) в Iron Man, е кино-икона, чиито живот може да бъде сравнен с този на големия Чарли Шийн, като дори в кинокариерата си надминава постиженията на лошото момче на Холивуд. Неговия успех през 1992 г. с ролята си в ""Chaplin"" поставя Дауни-младши там, където му е мястото - на небосклона на звездите, като дори рехабилитацията в клиника не успя да го свали оттам. Представете си сега комбинация между тези два самородни таланта? :)
Това наблюдаваме в Due Date. В него Дауни-младши е в ролята на Питър Хайман - богат и надъхан архитект, на когото предстои пътуване от Атланта до Ел Ей, където го очаква бременната му съпруга, която трябва всеки момент да роди. На летището той се сблъсква (буквално) с Итън Тремблей (Галифанакис) - самозванец с огромно самочувствие. Този сблъсък ще коства местата и на двамата в самолета и попадането им в блеклиста на авиокомпанията. Питър е останал без багаж и портфейл, а Итън наема кола, с която да продължи пътуването си. На Питър не му остава друго, освен да се качи в колата на Итън и да се отправи на пътешествие през почти половината Щати, за да успее да стигне до съпругата си. Тук идва и интересното - да се пътува с Итън е повече от взривоопасно, катастрофално и изнервящо. Двамата ще се забъркат в много ситуации, от които най-много ще пострада Итън - и физически, и психически. Имаме истории с марихуана, мексикански митничари, Джейми Фокс като евентуален любовник на жената на Питър, пребито куче и всякакви други красотички, които ще разпънат лицата ви в идиотски усмивки, които ще продължат и след филма. Адски добра комедия и си заслужава всяка секунда от гледането. Препоръчвам силно и внимавайте да не се задавите от смях! :)

сряда, 28 ноември 2012 г.

Insomnia - Ноланово безсъние и буден Пачино

Да гледаш филм на Кристофър Нолан е повече от чудесен начин да си изкараш приятно времето. Филмите на Нолан са повече от носещи тръпка и напрежение. Те са начинът, по който един съвременен гений разкрива качеството на киното, показва какво е всъщност то и превръща зрителя в деен участник в цялата картинка. Insomnia бе единственият филм на Кристофър от режисьорската му кариера, който не бях гледал (или поне не изцяло, защото съм го почвал и съм стигал донякъде. Не знам обаче защо не съм го догледал след това.). Неговата режисура събира на екрана плеяда от звезди, които вече са доказани като страхотни професионалисти и това е просто още една звезда към наниза им от качествена филмография.
В Insomnia Нолан събира на екран легендата Ал Пачино, Робин Уилямс и Хилари Суонк. За Ал или добро, или нищо. Това е човекът, който изиграва две роли, които за мен ще останат недостижими в кариерата на всеки един друг актьор. Двата филма, които отдавна съм определил за връх в седмото изкуство, са именно с негово участие и това автоматично го изстрелва до най-големият му конкурент за титлата "Великан" Де Ниро. Разбира се, филмите са "Кръстникът" и "Белязаният", които са дали своят принос за сформирането ми като личност и мислене. 
Робин Уилямс, от друга страна, е един от най-противните ми актьори. Това негово неприятно излъчване винаги е предизвиквало потрес в мен и е избивало агресията ми. Така и не можах да го харесам този човек - прекалено е неприятен. Въпрос на вкус, разбира се, преди да са почнали да ме ядат критиците, четящи блога. Ама не мога бе, хора! Просто не ме кефи този човек. Той и Хю Грант са в другата ми класация - за най-антипатична личност. И двамата гледат, все едно олио ще им закапе от усмивките!!! 

Красотата в лентата е доставено от женското присъствие Хилари Суонк, заради която ми се прииска отново да гледам "Момиче за милион долара" и май-май съвсем скоро ще го дърпам.
Какво обаче имаме сътворено в сценария? Ал Пачино е в ролята на легендарното лосанджелиско ченге Уил Дормър, който, заедно с партньора си Хап Екхарт (Мартин Донован) е изпратен в Аляска за разследването на тежко убийство на младо момиче. Уил и Хап са го позакъсали малко в родния град, защото срещу тях тече вътрешно разследване за друг тежък случай. В градчето в Аляска те се натъкват на Ели Бър (Суонк), която е млада и нахъсана, току що завършила полицейска академия и голяма почитателка на Уил. Тяхното разследване е белязано и от типичните за този регион бели нощи. Нелеп случай, при който Хап го отнася много сериозно, донася инсомния (състояние на безсъние) на Уил, който е виновен в новото престъпление, свързано с Хап. Освен вината и безсънието, с него се свързва и Уолтър Финч (Робин Уилямс) - писател, свързан с убитото момиче и свидетел на деянието на Уил. Той започва своят тормоз над ума на Уил, като идеята е да измислят план, в който и двамата да се измъкнат невредими. Това ще донесе и интригата във филма, където главният герой ще трябва да избира между себе си, истината и животът си след това.
Това е и основната нишка във филма, около която се върти действието. Няма какво да описвам достойнствата на видяното - филмът е страхотен! За пореден път геният на Нолан ме кара да се преклоня пред него, и то имайки предвид, че това е първият му филм след блестящият Memento, който вдига летвата неимоверно. Годината е 2002-ра, а за Нолан тепърва ще предстои да заснеме трилогията си за Черния рицар, Престиж и Inception (превеждан като "Генезис). Знаете какво може да предложи Нолан, знаете още по-добре и какъв е великият Ал. Как мислите - дали комбинацията между тях е добра? Преценете сами!

Zodiac - Страхотна криминална история от ръцете на Дейвид Финчър

Сряда е - средата на седмицата, а моят маратон с киното вкъщи продължава. За днес избрах като първо заглавие лентата Zodiac на режисьора Дейвид Финчър, който е сътворил един почти тричасов шедьовър, разказващ действителни събития в Щатите за убиец, който не е заловен или поне няма все още стопроцентов заподозрян.
Последният филм на Финчър, който имах удоволствието да гледам, бе "The girl with the dragon tattoo", който излезе по кината през миналата зима и е римейк на шведския едноименен филм, познат още и като "Men who hate women". Финчъе е необикновен режисьор. При него няма как да се види скучна история или такава, която да е плоска и повърхностна. При неговите герои е важна дълбочината на действието, отношението на героя към случая, неговата обсебеност и маниакалност, които водят до грандиозния финал (спомнете си Fight Club, Se7en, The curious case of Benjamin Button). В Zodiac имаме същите тези качества и мотиви, които сме гледали и в цитираните заглавия, като резултатът е един качествено заснет филм, който ще ви държи под напрежение от началото до самия край.
В Zodiac не става дума за зодии и за това какво ще се случи, ако Венера се намира в третия дом на Марс, а през това време Водолея и Девата пасат овен и телец отвън а двора, докато дойде техният ред. В Zodiac имаме историята на сериен убиец, наричащ себе си Зодиакът, който освен убийствата, изпраща писма с кодирани символи до три вестника в Сан Франциско. Убийствата се извършват на различни места в щата, а срещу себе си Зодиакът има полицията, в лицето на куката от отдел "Убийства" инспектор Дейвид Тоски (Марк Ръфало - Хълк от "Отмъстителите" и двамата колеги от вестник Кроникъл Пол Айвъри (Робърт Дауни мл. - Iron Man, Scherlock Holmes) - журналист с голяма любов към алкохола и добрия джойнт, и художникът-бойскаут със съмнителни чисто мъжки качества Робърт Грейсмит (Джейк Гиленхол - Source Code). Всеки един от тях поотделно е обсебен от своята мания - Зодиакът да извършва убийствата, а хората срещу него - да го открият. Всички ще преминат през голям брой косвени доказателства, хиляди заподозрени и доста голям период от живота си, за да достигнат до истината.
Случаят, продължил толкова години (от края на 60-те до наши дни) може да бъде открит и в Гугъл с малко повече ровене, както аз направих. Това е един от многото интересни случаи в крими-науките, които ще представляват огромен интерес за занимаващите се с криминология, а и е солиден материал за кинопроизводителите. Наистина останах доста впечатлен от видяното и смело мога да заявя, че Zodiac е един изключително интересен филм, който силно бих препоръчал на всеки любител на такъв тип истории. Ако сте фенове на сериали от тима на CSI, то със сигурност ще харесате и предложеното заглавие. Смело към плеърите и после да споделите впечатления!

Blitz - Светкавични крошета в стил "Стейтъм"

Третото ми заглавие за днес трябваше да ми подейства успокоително и надъхващо (и двете крайности едновременно, но предполагам киноманите разбират какво искам да кажа), особено след бруталните изпълнения, които гледах в The Woman. За такова действие е нужен класен екшън с интересен сюжет и добри актьори в главната роля. За целта си избрах миналогодишната британска продукция "Blitz" с най-големия екшън актьор от ню скуул ерата Джейсън Стейтъм.Стейтъм многократно е обвиняван заради еднаквостта на ролите, които играе. Естествено, такива кухи обвинения могат да бъдат поставени от повърхностно запознати с творчеството му, за които неговата кариера започва с Транспортер. Неговите харизма и професионализъм обаче бяха достатъчни, за да бъде избран за партньор на Сталоун и компания в екшън-библията "The Expendables" и продължението, а както се очертава ще го видим и в третата част.
В Blitz Стейтъм доказва, че ролтие му не винаги едни и същи. Тук той отново раздава бой с килограми, но ролята му е доста по-различна. Той влиза в ролята на лондонско кораво ченге, за когото любимото занимание е да пребива наред всякакви отрепки. Освен това, неговият характер наподобява този на най-гадните куки, които съществуват по управленията. Когато в една мрачна лондонска вечер героят му разбива три непълнолетни хулиганчета, името му се замесва в грандиозен медиен скандал. Вестниците напомнят и случай от преди година, когато той смазва жестоко дребен хулиган в билярдна зала. Това обаче е напълно достатъчно името му да се превърне в легенда. Междувременно започват масови убийства на полицаи от неговото управление и той е принуден, заедно с новоназначеният инспектор Неш (Пади Консидайн), да открият хладнокръвния убиец. Брант, както е името на героят на Стейтъм, не се притеснява дори от факта, че партньорът му Неш е мека китка. В историята се замесва и тяхна колежка - наркоманка, която иска да отърве от затвор неин приятел хулиган. А както обикновено в такива филми е показано - ако законът не помага, извикайте Джейсън!
Много, много приятен екшън, който е британски по народност и единственото, което дразни, е бритиш инглиша, който на мен ми е крайно неприятен. Всичко друго обаче е изпипано и със сигурност феновете на екшън жанра няма да останат недоволни от лентата. Видяното може да бъде напълно достатъчно, за да видим (отново) как Джейсън Стейтъм разбива крака, ръце, глави и други органи. Злодеят в лентата също е на ниво и е достатъчно мазен и неприятен, за да желаете тайно и явно да отнесе колкото се може повече тупаници.
За следващата година се очакват още четири филма с английската машина, като най-скоро ще видим лентата "Parker", където нашето момче ще намаже не с коя да е кака, а със самата Дженифър Лопес, което само по себе си е голямо постижение. Адмирации за живата машина и все хубави филми да прави. 
На вас не ви остава нищо друго, освен да изгледате един по-различен от обичайните за жанра филм и след това евентуално да разбиете носа на кварталния нещастник, който надира коли и изпуска гумите между блоковете - ей така, за спорта!

вторник, 27 ноември 2012 г.

The Woman - Извратен хорър за най-верните фенове на жанра

Търсенето и най-вече намирането на добър хорър е доста трудна задача в последните години. Жанрът бе крайно опорочен от хилядите заглавия, правени от знайни и незнайни сценаристи, режисьори и продуценти. Всеобщото мнение, че за да направиш хорър е необходимо руса мацка, изнасилвач и повече кръв е прието наистина сериозно от работещите в схемата и в резултат на това пазарът се насити на евтини продукции, които не биха били интересни дори на малките деца. Старите поредици като Friday The13th и Nightmares on Elm Street не можаха да възкръснат с римейковете си, а единственото, което бе сносно, е поредицата Saw, която обаче също така бързо омръзна на зрителите.
В търсене на интересно заглавие попаднах на настоящият филм в блога на колегата foxville-gfoxx и не се и замислих особено, защото в голям процент от случаите мненията ни съвпадат. В The Woman от 2011 г. имаме наистина големи бруталности, които ще допаднат на истинските фенове на хорър-филмите, които не са забравили класиката и които търсят кърваво приключение на екрана.
Във филма режисьорът Лъки Маккий представя историята на семейство Клийк, които в никакъв случай не могат да бъдат определени като образцови. Крис е адвокат и главата на фамилията. Освен това, той е и баща на три деца - малката и невинна Дарлин, тийнейджърката Пеги, за която е очевидно какво прикрива с широките дрехи и постоянното гадене, и Брайън, за когото бащата е идол и следва неговият модел на поведение. Майката Бела е редовно тормозена от патриарха Крис, чиято дума е последна и единствена. Един ден, докато ловува, Крис попада в гората на женската версия на Маугли - Жената. Той я пленява и завежда вкъщи, където оборудва специално мазе за нея и нейното превъзпитание и контрол. Естествено, в него се обаждат и други гласове, които ще използват пленената жена за плътски удоволствия. Всичко върви добре, докато Крис и синчето му Брайън не достигат тормоза към близките си до краен преден. И тогава в помощ ще дойде тя...
Интересното е, че филмът не разчита толкова на диалог, колкото на малко, но правилно поставени думи и доста добра актьорска игра. В никакъв случай няма да видите тайният изрод от гората, който иска да очисти тийновете, осмелили се да закъсат с кола в покоите му. Няма го и тихият ужас на призракът от Писък или Пъзела от "Saw". Филмът носи един тих ужас, който страшно напомня на видяното в "Human Sentipede". Личи си, че за създаването на такъв филм са използвани множество болни мозъци, които със сигурност са били тормозени сексуално в детството си.
Прочитайки горното, не искам да оставате с впечатление, че оплювам филма. Напротив - той е един перфектен избор за върлите любители на жанра, които със сигурност ще останат впечатлени и възбудени от жанра. Аз си взех достатъчно за месеци напред и ще се ориентирам към нещо по-леко. На вас, фенове на ужаса - приятно гледане!

Deadfall - Поредица от случайности в Деня на благодарността

Понякога случайностите ни преследват постоянно, като отдаваме това обикновено на нищо необикновено. Някои хора го наричат "съдба", други Божия воля, но всички знаем, че това е просто част от теорията на вероятностите и нищо не е предварително написано, предрешено и така нататък. Подобна е историята, описана във филма Deadfall, който току що изгледах. Deadfall, или на български "Примката" е едно от много заглавия, които минават някак незабелязано в българските кина. Филмът нямаше почти никаква предварителна реклама, не се въртяха трейлъри за него преди други прожекции и общо взето единствената (хубава) причина да го гледам бе Оливия Уайлд, която нашумя покрай сериала "Д-р Хаус", а миналата година изигра и ролята на майката на Джъстин Тимбърлейк в добрия трилър "In Time". В Deadfall нейни екранни партньори са Ерик Бана (по-добрият Хълк, стоящ на светлинни години от Едуард Нортън и Марк Ръфало), както и Чарли Хънам (ролята като че ли бе най-подходяща да бъде изпълнена от Том Харди), Сиси Спейсък и Крис Кристофърсън.
Адисън (Бана) и Лайза (Уайлд) са брат и сестра, които току що са извършили голям удар в казино и спокойно се оттеглят с плячката. Тя е красива и успява да покори всяко мъжко сърце, а той е мозъкът на групата. Катастрофа в снежните пътища на северна Америка ги оставя без превоз и те трябва да се разделят из горите и нивите,докато и двамата успеят начин да се доберат до канадската граница. Междувременно Джей (Хънам) току що е излязъл от затвора бокьор и олимпийски шампион от Пекин 2008. На път за вкъщи, където иска да отпразнува Денят на благодарността и да стопли отношенията с баща си (Крис Кристофърсън), Джей нокаутира стария си треньор по бокс и се превръща в беглец. Така той среща измръзнала Лайза, докато брат и извършва хладнокръвни убийства по пътя си. Така се заформя интригата, като всичко се върти около взаимно случващото се около брата и сестрата. През цялото време е и намесена млада полицейска служителка, която иска да се отърве от малкото градче, в което живее, както и от властният си баща, който е главен шериф.

Всичко се завърта в една странна поредица от случайности, която ще доведе до нови и най-вече крайни решения за всички замесени.
В резултат от видяното съм раздвоен от филма - не усетих нито капка напрежение, което да ме държи в състояние на интерес. Единственото хубаво, както казах вече, е Оливия Уайлд, но нейното участие не е нещо невиждано досега в други филми. От друга страна, филмът се различава от масата, която се показва и това би се харесало на повечето критици. За мен обаче Deadfall е посредствен филм, който не блести си нищо особено и който не бих гледал втори път.

The Vanishling - Психотрилър от 90-те - какво по-хубаво?

С безсънието, което ме обзема през последните дни се настроих и за някоя добро психотрилърче, което е подходящо да се гледа през нощта на тишина и тъмница. Съседите ми правят ремонт и обикновено за съраунд имам бормашини или псувни, тъй като работниците са  върли играчи в областта. Снощи обаче бе наистина тихо и обстановката бе най-подходяща за такъв филм. След дълго търсене и преравяне, игнорирайки множество филми от последните години, чиито сценарий и свързан най-вече с обитаема от призраци къща в гората, попаднах на добър филм от 1993 г. с участието на Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и Сандра Бълок - и тримата доста млади и по-малко опетнени от годините. The Vanishing е римейк на холандския Spoorloos от 1988 г.. Не съм гледал оригинала, но според множеството коментари бил по-добър от настоящият филм. Това е често срещано явление, но не винаги съм съгласен с подобен тип коментари. Спомням си, че се опитваха да ме убедят колко много шведския "оригинал" на "Мъжете, които мразеха жените" е по-добър от версията на Финчър с Рууни Мара и Даниел Крейг, което е пълен абсурд и измислица. Не съм гледал Spoorloos, но останах доволен от видяното от американския му брат-близнак.
Темата с отвличания и изчезнали хора винаги е била актуална и интересна. Такива нещастия се случват ежедневно на хиляди хора по целия свят, а филмите и книгите с такъв сценарий нарастват с всяка изминала година. The Vanishing е екранизация по новелата "Златното яйце" на холандския писател Тим Краббе и разказва историята на Джеф Хариман (Кийфър Съдърланд), който отчаяно търси изгубената си приятелка Даян Шейвър (Сандра Бълок). Двамата се отправят на романтично пътешествие с колата на Джеф, когато на една бензиностанция тя безследно изчезва, докато влиза, за да купи бира. Едновременно с това зрителят има поглед и върху похитителя - Барни Казънс (Джеф Бриджис) - най-обикновен учител по химия, който има леко странни отношения със семейството си. Три години по-късно Джеф продължава отчаяно с търсенето на Даян, дори когато среща нов човек в живота си - Рита Бейкър (Нанси Травис). Когато Джеф почти се е отказал от своята никога успешна мисия, Барни се свърза с него и това преобръща живота на всички.
Историята е изключително интересна и потресаваща, която според мен е дала основа на доста други филми, напред в годините. Открих поне 5-6 прилики с филми, които съм гледал през годините след въпросната 1993 г. Не ми се иска да издавам тайни и сцени, но съм сигурен, че повечето от Вас би трябвало да са харесали "Buried" на Родриго Кортез с Райън Рейнълдс в главната роля. Имаме подобни изпълнения и тук, които допълват цялостната визия и картинка. 
От друга страна могат да се наблюдават човешкият непукизъм и психопатия и в същото време точно обратните на тях състояния на ума. За годините си филма със сигурност е представлявал голям трилър, който се е мерил с моя фаворит Cape Fear на Скорсезе от предната година. Правя това сравнение единствено като показател за умението на сценаристите да създават психопати в отрицателните роли, които са коренно различни от днес показваните фрийкове. И тук имаме тотален перко, чието детство е било белязано от нереални събития.
Краен резултат - вместо оценка в скала ще кажа, че останах доста доволен от видяното. Не беше психотрилъра, който очаквах, но за сметка на това получих друго усещане, което си е напълно задоволяващо сетивата ми и спомага за препоръката и на Вас. Като цяло имам късмета в 75%-80% от случаите да попадам на нелоши филми и този е един от тях. Приятно гледане и после да кажете как е бил. 

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Daylight - В търсене на дневна светлина

Второто заглавие за днес, което изгледах и което ми хареса повече, бе Daylight - филм от прекрасните времена на 90-те с главна роля, поверена в ръцете на големия приятел на България Силвестър Сталоун. Миналата седмица отдадох почит на другата икона в екшъна - Арнолд, а сега дойде време да прегледам и някои заглавийца на Слай, които са минали незабелязано покрай мен през годините. Филмът е от 1996 г. и е създаден от ръцете на Роб Коен - един от двамата братя Коен, носители на Оскар. 
Относно Слай - това е една от личностите, които, благодарение на огромния си талант и хъс, създадоха вечни екшън образи и които вляха милиони в българската държава, която пък се отблагодари на екипа със съд заради няколко подхвърлени от платени природозащитници мъртви мишки с прилепени крила от плат в Деветашката пещера. Слай обаче остана пич докрай и отново ще доведе екипа си за снимките на The Expendables 3 през следващата година. Остави и новоизграден мост на река Струма за овчарите в региона. Общо взето - голям човек и страхотен професионалист. В настоящият филм той отново доказва класата си, като влиза в една малко по-различна визия от тази в Роки или Рамбо. Няма ги дългата коса и картечницата, както и огромните количества кръв по него. Слай влиза в ролята на Кит Лейтъра - бивш парамедик и настоящ шофьор. Когато експлозия на токсични вещества в тунел, свързващ Манхатън и Ню Джърси затрупва изходите и не оставя много оцелели, Кит намира еднопосочен вход към тях. От една страна, той иска да помогне на затворените в тунела хора, а от друга - да изкупи вината си, която го следва след скандалното му уволнение. Попаднал вече при тях, Слай ще направи невъзможното, за да изведе хората на дневна светлина!
Много малко е нужно, за да опиша филма и да потвърдя теорията, си че филмите от 90-те години са едни от най-добрите в историята на Холивуд. Тук нямаме обществен враг, чиято грозна муцуна трябва да бъде разбита; тук имаме историята на обикновения човек, предизвикан от невъзможни фактори. Останах много доволен от видяното и КАТЕГОРИЧНО препоръчвам, особено на мъжката част от аудиторията. Това е страхотен филм, който си заслужава гледането! 

The Raven - В търсене на Едгар Алън По

Днес е понеделник и съм сигурен, че на Вас не ви е било много приятно да стартирате работната седмица. Моята "работна" седмица обаче е все още болнична и най-вече пред екрана. Започва все по-трудно да пресявам плявата от множеството посредствени заглавия, които си заслужава да се гледат. За щастие, има все още много такива и днешните ми предложения са две.
Първото е The Raven - Гарванът от 2012 г. с участието на Джон Кюсак в ролята на известният автор на кримки Едгар Алан По. Филмът не трябва да се бърка с "Гарванът" (The Crow) от 1994 г. с убития по време на снимките му Брандън Лий. Историята е съвсем различна, като дори са използвани синоними на наименованието на черната птица.
Едгар Алан По e автор на множество мрачни истории, живял и творил в Щатите през XIX в.. Неговите творби са признати за класика сред феновете на криминалетата и се нареждат до тези на сър Конан Дойл и Агата Кристи. Лично аз предпочитам доста по-съвременния автор Джеймс Хадли Чейс, но това е въпрос на вкус. Най-интересното, с което се свързва името на По, е неговата загадъчна смърт. Той е открит мъртъв на пейка в Балтимор и до ден-днешен няма категоричен отговор за събитието. Филмът разказва една от гледните точки, които са възникналите през годините относно кончината на писателя.
В ролята на По влиза Джон Кюсак, познат на киноманите с ролите си в Con Air, Being John Malkovich, 1408, 2012 и други култови заглавия. По е като всеки един писател по това време - преуспял, но пропилял повечето си средства. Неговата муза за писане е по-скоро чашката, отколкото възлюбената му Емили (Алис Ийв). По е трън в очите не само на кръчмари, но и на бащата на Емили. Търсейки своето място в обществото, По се сблъсква с поредица жестоки убийства, които водят следите право към него. Детектив Фийлдс (Люк Еванс), почитател на творчеството на Едгар разбира се, че убиецът следва стрикно убийствата, описани в разказите и книгите на писателя. Двамата започват преследването на килъра, който от своя страна предприема по твърди стъпки и отвлича Емили. За Алан По играта вече е на въпрос и смърт, като той предприема немислимото, за да разкрие мистериозния зложелател и да спаси любовта си.

Около това се върти историята, режисирана от Джон Мактайг, който стои зад V for Vendetta и Легион. От моята гледна точка филмът представлява смесица между режисираните от Гай Ричи филми за Шерлок Холмс (единствените му два слаби филма) и From Hell с Джони Деп, търсещ Джак Изкормвача. Стилистиката е същата, а сцените са повече от фантастични и реалистични. Ще се хареса на почитателите на мистерии, както и на търсещите гледки от епохата, в която се развива действието. 
Цялостната ми оценка е 6/10, като това  е напълно задоволително и достатъчно, за да ви накара да погледнете историята. Приятно :)

неделя, 25 ноември 2012 г.

Gone Baby Gone - Режисьорски дебют и добър сценарий

Както и в предният пост, то и сега ще ви говоря малко за Бен Афлек. Оказа се, че освен страхотен актьор, той е и още по-добър режисьор. След като изгледах Argo и The Town, набързо се ориентирах към режисьорския дебют на Афлек. Думата "дебют" я използвам образно, защото старта е даден през 1993 г. с късометражния "I Killed My Lesbian Wife, Hung Her on a Meat Hook, and Now I Have a Three-Picture Deal at Disney ", но имам предвид появата на Афлек на режисьорски стол на истински, пълнометражен филм. Годината е 2007-ма, а той е събрал брат си Кейси, заедно с иконата Морган Фрийман и другия голям актьор Ед Харис, за да пресъздадат една особено актуална в цял свят история. Самия Бен се появява за части от секундата във филма, или поне аз само един път го забелязах.

Историята описва животът на Патрик Кензи (Кейси Афлек) - частен детектив, специализиран в издирването на изчезнали хора. Когато при него идват с молба за помощ роднини на изгубено четиригодишно момиченце, Патрик и асистентката му в работата и гадже в личния живот Анджи (Мишел Монахън) се заемат със задачата да помогнат в случая. Срещу себе си те ще имат полицаите Реми Бресан (Ед Харис) и Джак Дойл (Морган Фрийман), които не желаят толкова млад специалист да им се пречка. Патрик обаче няма да се откаже, замесвайки се в афера с наркоманизираната майка на отвлеченото момиченце, дилъри, педофили и всякаква друга измет. Точно когато обаче случаят е решен, Патрик ще разплете една много по-голяма мрежа, която първоначално е крайно завоалирана и скрита от очите на гледащите. 

Във филма нямаме стандартен сценарий на някой обикновен холивудски драскач. Тук имаме изтънченост, рядко срещана в наши дни в киното. Клишетата са оставени настрана, а главният въпрос, който се задава, е свързан с морала и собствената гледна точка. Останах дълбоко впечатлен от видяното, като дори може да се пренебрегне факта, че не точно Кейси е за тази роля. Самият той никога не се е доказал като качествен актьор и сякаш ролята му е чужда и не е правена за него. Прекалено монотонен е и усещам някаква крайна шуробаджанащина с избирането му :D :D :D :D

Това е единствения минус на лентата. Всичко останало е чудесно и най-вече силно. След този филм явно Бен е разбрал грешката си и сам се впуска в главните роли на заснетите си шедьоври. Смело мога да заявя, че Бен Афлек е огромно име в кино средите и тепърва му предстоят множество успехи. Дай Боже и Оскар за Арго, както съм прогнозирал. Ще поживеем и ще видим :)

The Town - Бостънската любов на Афлек и малко обири

След изключителното доброто впечатление, които филмът Argo остави у мен, реших да прескоча един екшън със Сталоун, който съм си подготвил от доста време, и се върнах малко назад, за да проверя как Бен Афлек се справя като режисьор и в други свои филми. На него гледах само като на актьор, но от режисьорската му кариера има страшно много материал, който си заслужава да бъде видян. "Страшно много" не означава множество филми - той има три пълнометражни и два късометражни. The Town Е второто му сядане зад камера, заснемайки голям филм, и смело мога да твърдя, че този големец малко по-малко ще се превърне в един от най-любимите ми създатели на произведения на седмото изкуство. Филмите на Бен Афлек са точно такива, каквито най-много харесвам - изпълнени с диалог, страхотен екшън, много напрежение и качествена актьорска игра. The Town в никакъв случай не е изключение и днес се насладих на приятното заглавие, което влиза автоматично в списъка на филмите, които ще препоръчвам отсега нататък на приятели.
В The Town Бен Афлек разказва за Бостън - Масачузетския град, за който съм слушал много суперлативи от приятели, направили посещение там. Явно за жителите на Бостън той е нещо повече от административна единица и освен, че е красив, служи и като страхотен декор и основна ос, около която се върти историята. В главната роля имаме самият Афлек, който е в кожата на Дъг Макрей - бивш хокеист, преквалифицирал се в банков обирджия. Той и групата му приятели - Джим (Джереми Ренър), Албърт (Слейн) и Дезмънд (Оуен Бърк) са професионалисти в нанасянето на банкови удари в Бостън и не оставят следи зад себе си. На един от поредните обири те взимат за заложничка банковата мениджърка Клеър (Ребека Хол), която веднага е освободена от тях. За всеки случай обаче, Дъг се заема да я проследи и да провери дали тя не е запомнила нещо за своите похитители. Това ще изиграе лоша шега на Дъг, който ще се влюби в нея и тотално ще оплеска правилата на играта. Той иска да се откаже от бизнеса и да не се отчита вече на по-висшите от него, както и да намери отговори за изгубената си майка и бащата, който е в затвора (Крис Купър). Всичко това ще бъде заплетено от преследващият го федерален агент Адам Фроули (Джон Хам) и сестрата на Джим Криста (Блейк Лайвли), която цял живот е била влюбена не само в Дъг, но и в наркотиците и алкохола.
За Дъг предстоят много трудни моменти, за да успее да направи нещата така, както иска.
И това всъщност е красотата на филма; основата, върху която е надграден и превърнат в интересен и най-вече качествено създаден филм, който дълго ще помните. Освен Бен Афлек, силно впечатление прави и ролята на Джеръми Ренър (Любовта е опиат; Отмъстителите; Наследството на Борн), който е един малък и озлобен бивш пандизчия, за когото моралните принципи не са от голямо значение. Женското присъствие също е на ниво - Ребека и Блейк са двете дами, които ще се борят за сърцето на коравия Дъг, чието сърце говори много, а и му подсказва да избере правилният начин.
Силен, силен филм на режисьора Бен Афлек с участието на Бен Афлек. Силно препоръчвам да гледате в приятна компания и най-вече винаги в живота да правите правилния избор. :)

събота, 24 ноември 2012 г.

Fear - Уидърспуун и Уолбърг - страх, любов и емоции

Fear е третото заглавие, с което запълних днешният си ден. След три филма и Биг Брадър остана време да напиша и няколко реда за този, след което се отдавам на екшънче.
Fear е филм от 1996 г. на режисьора Роб Коен, където в главните роли виждаме все още много, ама много младите Рийз Уидърспуун, която нашумя най-много с филма "Професия Блондинка" и Марк Уолбърг, чиято най-силна роля за мен е тази на снайпериста Суагър в Shooter. За незапознатите с този филм ще дам уточнението, че Марк направи и много голямо влизане като собственикът на най-тарикатската плюшена мечка на света Тед.
Във "Fear" имаме историята на Никол Уокър (Рийз Уидърспуун). Тя е 16-годишна сладурана, която живее в доста баровска къща заедно с баща си, мащехата си и доведеното си братче. Бащата е способен архитект и съвсем отскоро се грижи за Никол, която е живяла цял живот с майка си. Никол е умна, чаровна и има всички проблеми, които имат и нейните връстници в гимназията. Най-много от всичко тя иска да намери половинката в живота си и съвсем случайно тя успява. Срещата и с Дейвид (Марк Уолбърг) преобръща представите и за връзките - той е мил, красив, умен и се държи страхотно с нея. Колата му е доста добър Шеви кабриолет и всичките съученички гледат със завист към колата и хубавото момче. Всичко върви повече от чудесно и Никол се влюбва все повече, докато не започва сама да се убеждава, че Дейвид всъщност не е чак толкова мил и добричък, колкото си го представя. Неговата дарк сайд се обажда точно когато не трябва и за Никол и семейството и предстоят редица тежки моменти, за да се отърват от присъствието на момчето.
Филмът е доста интересен трилър от годините, когато се играеше най-вече с психиката на зрителя, отколкото с джоба му. На моменти има копирани мотиви от може би най-силният представител в жанра Cape Fear (римейка на Скорсезе), което обаче дава само по-силен привкус на историята. Рийз и Марк са страхотни актьори и още като тийнейджъри показват завидните си актьорски умения. Марк като Дейвид е завършен психопат, който не се притеснява да се татуира сам в банята с мастило от пълнител или хладнокръвно да извие нечий врат. Чудесен филм за събота вечер след 22:00 ч., когато страховете са най-силни. Защо - нямам представа. Така го чувствам. Не пропускайте в никакъв случай!

The Expatriate - Неочаквано добър трилър

Второто ми предложение за днес след големият филм "Argo" е The Expatriate. Филмът ми бе любезно препоръчан и въпреки скептичното ми мнение, което се бе зародило в мен преди въпросната препоръка, смело мога да твърдя, че бях сгрешил. Имаме един съвсем сносен трилър, който макар и с клиширан сюжет донася филмово удоволствие на зрителите.
В главните роли ще видим Аарън Екхарт, който е по-известен с ролята си на Харви Дент/Двуликия от The Dark Knight, и Олга Куриленко, която бе момиче на Бонд в Quantum of Solace и главната женска роля в сниманият в България и не чак толкова успешен Hitman. Олга, която е украинка по народност, е успяла тук да излезе от образа на момиченце за всичко и изненадващо се класира доста добре в ролята си.
Историята разказва за Бен Лоугън, живеещ в Белгия специалист по сигурност на системи за защита на информация. Той работи в европейския клон на голяма оръжейна компания. При него е и дъщеря му Ейми, която е пристигнала наскоро от Щатите. Между тях не цари особено разбирателство, но Бен все пак се старае да постигне баланс между работа и домашни задължения. След една нощ, прекарана в болницата, Бен трябва за момент да се върне до офиса си, където открива....нищо! Целият офис и хората в него са изчезнали. Бен прави всякакви опити да се свърже с когото и да било от работата си, но се оказва, че номерата не съществуват, а дори и банковата му сметка е на нула. Междувременно той и Ейми започват да бъдат мишена на наемен убиец. Така набързо се оказва, че Бен не е обикновен специалист по сигурността, а агент на ЦРУ, и е замесен в огромен скандал и врътка между Агенцията и корпорацията за оръжия. За да бъде спряно самоволното разследване на Бен, срещу него се изправя Ана Брант (Куриленко), която е замесена не само в играта, но и в сексуалния живот на нашето момче. Така ще се достигне до най-високите етажи, където ще бъде разкрита истината.
Както казах и по-горе - имаме клиширан сюжет. Разглезената дъщеря на ЦРУ агент трябва да мине през огън и жупел, за да оправи отношенията с баща си. Той пък няма да се спре пред нищо, за да спаси всички . Въпреки това обаче имаме наистина интересен трилър със супер хепиенд, който си заслужава един поглед. Операторското око е заснело чудесни образи от цяла Белгия, а Аарън Екхарт е чудесен в ролята си на агент. За Олга е излишно да говорим - тя си е наше момиче от соц. лагера и винаги си заслужава да бъде видяна. 
Краен резултат - не е шедьовърът, който бихме искали да гледаме винаги, когато седнем пред телевизора, но пък е доста строен и добър екшън-трилър, с който спокойно могат да бъдат избутани два часа до целта. :)

Argo - Сериозен претендент за наградите Оскар

Липсата на търпение, която се усеща винаги, когато чакаш да излезе даден филм по кината, е колкото и приятна, толкова и разяждаща кинодушата отвътре; Нямаш търпение да видиш дали това, което си чел и видял в трейлъра ще бъде многократно разширено или всичко, което си заслужава, вече е показано. Случаят с Argo, разбира се, бе по-добрият вариант - в трейлъра си видял достатъчно, за да се почувстваш зарибен, и в крайна сметка знаеш, че с излизането на филма видяното е било невероятно малко. 
Една от причините да не изчакам заветната дата 7 декември бе, че наистина нямах никакво търпение да видя този филм. Режисьорът Бен Афлек, за когото това е трето сядане на стола зад камерите (а в случая и пред тях), е достатъчно непредсказуем и талантлив, за да може зрителят да знае, че го очаква нещо незабравимо; филм, който ще отсега нататък ще порепоръчва на приятели и познати. 
Виждали сме много истории за ЦРУ през годините - представящи Агенцията в различна светлина. Знаем, че там в Лангли има едни хора, които се грижат за сигурността на американците и света. Те са или добри, или лоши. Понякога те помагат, а друг път са заплели сложна конспирация, която цели да прецака добрия във филма. Рядко обаче сме виждали как действат те наистина и именно тук идва първоначалният надпис "по действителен случай". "Арго" е героичната история на един от многото служители на ЦРУ. Един от хората, които рискуват живота си заради други. Звучи доста неестествено за нашите географски ширини, нали? 
В "Арго" режисьорът и артист в главната роля влиза под кожата на агент Тони Мендез - сравнително млад, но постигнал много за годините си като служител. През 1979 г. поради исторически събития, свързани с управление, в столицата на Иран Техеран въоръжена тълпа нахлува в американското посолство и взима заложници, които трябва да послужат за разменна монета. Те могат да бъдат освободени, ако САЩ екстрадират иракски управник, получил убежище в Щатите. Шестима служители на посолството обаче успяват да се измъкнат и попадат в дома на канадския посланик в Ирак. Мисията на ЦРУ е да разработи план, с който да измъкне шестимата спасили се дипломати. За целта, на агент Тони Мендез му хрумва гениалната идея да представи себе си и избягалите служители като екип, снимащ научнофанстатичен филм и търсещ екзотична локация за снимките. Планът е одобрен и с подкрепата на шефа си Джак О'Донъл (Брайън Кранстън), както и на двамата холивудски мастодонти Джон Чеймбърс (Джон Гудман) и Лестър Сийгъл (Алън Аркин) създават сценарий, плакати и всичко необходимо за фалшивата продукция "Арго". Мендез заминава за Иран, където ще трябва да рискува живота си, за да спаси шестимата американци...
И тук е завръзката на историята, която ще Ви държи гарантирано без дъх по време на целият филм. Рядко ми се случва да попадна на толкова задържащо дъхът ми заглавие, което, освен че е страхотно като игра и изпълнение, още повече да ме отврати от начина на живот на определени групи хора. По-рано днес четох за следенето с gps системи на жените в Саудитска Арабия, а тук видях и безчинствата на един народ, който по-скоро бих могъл да определя като племе, отколкото като цивилизована нация. 
Силно впечатление прави самият Афлек, като според моето скромно мнение това е най-добрата му роля в актьорската му кариера. Освен страхотното пресъздаване на декорите и времето на късните седемдесет на XX век, вътре имаме и страхотен грим и прически на артистите. Бен е като член на Бий Джийс и сякаш машина на времето го е върнала да заснеме филма си тогава, по време на събитието. Голямо впечатление ми направи и закачката със Star Wars - именно тогава сагата на Лукас е била в най-силният си период. Друг интересен факт е, че освен Афлек, в екипа на филма е замесено и името на Джордж Клуни, който е копродуцент, заедно със самият бивш съпруг на Джей Ло. 
За финал - това е филмът, който искам да видя награден на церемонията на Оскарите през февруари 2013 г. Ако не за най-добър филм, то поне за мощното влизане на Бен Афлек. Този човек е герой! 

На вас, уважаеми читатели, пожелавам приятно гледане!

петък, 23 ноември 2012 г.

The Descendants - Тежка семейна драма с множество поуки

Третото ми предложение за днес е спечелилият награда Оскар за най-добър адаптиран сценарий филм "Потомците", в чиято главна роля се превъплъщава вечният ерген Джордж Клуни. Ирония на съдбата може би ме накара да гледам филм с Клуни след Батман, а всички знаем, че Клуни е толкова добър като актьор и толкова слаб като като Батман в извращението на Джоуел Шумахер от 1997 г. "Батман и Робин". Връщайки се обаче на настоящото заглавие мога смело да заявя, че "Потомците" се превърна в една от любимите ми драми, редом до "What``s eating Gilbert Grape". В "Потомците" имаме много по-интересна и трогателна житейска драма от описаната такава в гледаният скоро от мен филм "Shame", но за него казах достатъчно негативни мнения. Да, двата нямат нищо общо, но и двата попадат в графата "драма", така че имам право да направя сравнението.
В "Потомците" действието се развива на Хаваите, където живее адвокатът и наследник на тръст за недвижими имоти Мат Кинг. Мат, съвместно със множеството свои братовчеди земи по всички острови в архипелага, които са донесли милиони долари на семейството и предците му. Когато идва времето и последната част от земите да бъде разпродадена, на Мат се случва нещастие - неговата съпруга претърпява инцидент с моторна лодка и изпада в кома. Така изведнъж на Мат се налага да се грижи за двете си дъщери, с които е крайно отчужден. Скоти е 10 годишна, свръхактивна сладурана, която няма проблем с циничния език, а Александра е 17-годишна глезла, не искаща да има много общо със семейството си. Тя предпочита алкохола, леките наркотици и по-големите момчета. Така изведнъж на Мат се пада задачата да обедини семейството си около трагедията. Като за капак на всичко, Мат разбира, че съпругата му се е впуснала в авантюра с дилър на недвижими имоти, който ще има голяма изгода от сделката със земите на Мат. 
На Мат предстоят множество тежки решения, които ще променят изцяло живота на всички около него. 
Да, разбрахте предполагам. Филма не е за един от онези, с които да си запълните времето между обяд и вечеря. Това е филм, на който да се насладите изцяло, без да си губите вниманието със странични неща. Предполагам, че съм се доказал като човек, който може да ви препоръча интересно заглавие и дори сега не е нужно да ви убеждавам с много редове в постинга. Имате накуп Джордж Клуни, Оскар и качествено филмово изживяване - какво повече искате?
И да - момичетата да си подготвят пакетче сухи кърпички. Ще има сълзи. :)

Batman The Dark Knight Returns Part 1 - Брилянтна анимация за възрастните фенове на Брус Уейн

Второто ми предложение за днес е една чудесна анимация, която от скоро се върти по тракерите. Днес дойде и времето да отделя време за нея и смело мога да заявя, че това е един прекрасен филм за Батман, който спокойно влиза в редиците на най-добрите появи на екран на Черния рицар. Предполагам сте чели какви бяха впечатленията ми от The Dark Knight Rises (кликни тук), като дори мнението ми бе любезно публикувано като гореща тема при приятелите ми от cinefish.bg. Отношението ми към Батман датира от ранните ми детски години и дори сега, почти на 25, гледам със същият интерес, както и тогава по немския канал Pro7. 
За лентата днес. Преди кратък разказ на историята, трябва да ви споделя няколко неща:
Първо, това не е филм, който да пуснете на децата си. Това си е сериозен филм от Батман-вселената за възрастни, който няма да се отрази благоприятно на децата ви. Тук имаме кръв, убийства, фрактури - общо взето нещата, които черна фигура като Батман трябва да прави с престъпността. 
Второ - горното идва от факта, че анимацията е по екранизация на комикса на Франк Милър! Ако името Франк Милър не ви говори нищо, то със сигурност знаете какво са "300" и "Син Сити" (не селската чалготека в центъра на София, а графичната поредица и едноименен филм, откъдето са взели името на заведението).
Трето - нямам търпение да видя part 2!!!!
Историята - Изминали са вече 10 години от последната поява на Батман. Той е изчезнал, а Робин отдавна не е между живите. Комисар Гордън е вече почти пенсиониран на възраст 70 години, а Брус Уейн е застаряващ младеж на 55, който вдига своят адреналин чрез участието в гонки със състезателни коли. Джокера е в Аркам. Там се намира и Харви Дент, чието лице най-накрая е оправено и той вече има нормален вид. Престъпността нараства, като новата заплаха за жителите на Готам са нова престъпна организация, наречена "Мутантите". Когато Харви е освободен, всичките кошмари от последните 10 години, преследващи Брус, се завръщат. Когато Харви започва отново да тероризира Готам, пред Уейн не стои нищо - той пренебрегва съветите на все още живият, но остарял и вече с бастун Алфред и отново облича костюма на Черния рицар, за да раздаде от своето брутално правосъдие. Брутално дотолкова, колкото само Франк Милър може да покаже!
Трудно би било да ви убедя, че за час и петнайсет минути, колкото трае филма, успях да забравя всичките ми главоболия в момента и се отдадох на страхотна комиксова адаптация, която е по-интересна от всичко рисувано за Батман досега. Филмът е по-хард дори от Батман:Маската на Фантома, където имахме убити хора в празни гробища и други бруталийки. 
Пожелавам ви приятно гледане и за финал ви показвам и трейлъра на част 2, където ще видим и други познати лица от DC Universe.

Hostage - Слаб екшън с повече очаквания от необходимото

"Петък е!" - обикновено така крещеше доскоро черният ми дроб, когато настъпеше този мой любим ден от седмицата. Сега обаче няма как да крещи такива неща и единственото, което му остана, е да си почива спокойно, докато шефа му си гледа филмите по цял ден. С това лирично отклонение ви вкарвам в днешните ми впечатления (а не ревюта, каквато е заблудата) от заглавията, на които отделих времето си.
Първият филм е Hostage от 2005 г. с чичо ви Брус Уилис. Неведнъж съм споделял колко много уважавам стария Бруси заради цялостната му визия, актьорска игра и поведение в реалния живот. Той е човекът, на когото повечето мъже би трябвало да се опитват да приличат, особено ако имат проблеми с косата и оплешивяването. Именно той въведе като мода белият потник (мразя тази дума) както и кубето, а и всички знаят, че голата глава е най-мъжката прическа от всички. Останалите гей-иглички и кичурчета не се броят!

Връщам се обаче на филмчето. Изпуснал съм това заглавие през 2005-та и дори не знаех за съществуването му, докато не се разрових малко из списъците с филми. Спомням си, че 2005 г. бе доста интересна за мен година и тогава съм гледал възможно най-малко филми, защото отделях време за много други неща. Наваксвам обаче с изпуснатото сега, когато имам възможност, и трябва да призная, че не останах особено впечатлен. Защо обаче?
Във филма се разказва историята на Джеф Тъли - неуспял парламентьор, който губи битката с поредния луд тип и година по-късно той е шеф на полицията в малко калифорнийско градче. Освен загубата на хората, за които се е борил, той губи и връзката с дъщеря си (в ролята доста грозноватата му щерка Румър Уилис) и съпругата си. Дните минават, а пиклата не може да понесе развоят на нещата. Междувременно, трима тийнейджъри с предварително провален живот и грозни муцуни решават да си направят тръпката и правят огромната грешка да си играят на терористи и заложници. За целта, те си набелязват семейството на Уолтър Смит (Кевин Полак), които са едни от най-богатите в градчето. След като се правят на големите терористи, на нашия Джеф му се пада честта да овладее ситуацията. Обстановката се нажежава, когато други кофти типове отвличат семейството на Джеф и искат той да им помогне с намирането на специално DVD, което се намира в кабинета на похитеният вече Уолтър. Сега Бруси ще се изправи пред истински кошмар, за да угоди на всички и същевременно да успее да застреля най-много хора без драскотини по него. 

Липсата на напрежение обаче се компенсира поне малко от участието на Бен Фостър, който е в ролята на един от тийн-похитителите. Завършен психопат. Без грешка. С визията на Брендън Лий от "Гарванът", Фостър прави психопатично влизане в историята, от което дори Джокера би взел малко за изграждането на своят образ. Всъщност той е и най-интересната персона във филма. Брус си е Брус както винаги, разликата е единствено в сменената дестинация на развитие на действието. Кевин Полак има малко екранно присъствие и ролята му може да бъде изиграна от всеки нискобюджетен актьор, седящ в чакалните на големите холивудски студия.
Краен резултат - нищо особено като за Брус Уилис. Очаквах повече съспенс, повече ръкопашен бой (той тук липсва) и поне някоя сцепена вежда на дъртото екшън-куче. Оценка - не повече от 4.5/10. Доволно!

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Taken 2 - Когато продължението е по-интересно от оригинала


Най-после успях да се доредя и да гледам Taken 2 на голям екран. След като заболяването ми попречи да отида на плануваната дата, месец по-късно видях какво е сътворено и както се вижда от заглавието - останах супер доволен. Като казвам, че съм доволен от филма, не мога да   не спомена и факта, че няколко месеца след старта на блога се появиха и първите хейтъри, за което останах много, много доволен. Това само говори, че блогът върви и успявам да провокирам читателите да мислят. Още веднъж потвърждавам, че филма Shame, описан по-надолу, е най-скучният и глупав филм, който някога съм гледал. Типичната байганьовщина, проявена чрез непубликувани коментари, е доказателство, че интернет е пълен с комплексари, които попадат в любимата ми графа "Измислени герои". В нея влизат всички псевдоинтелектуалци, националисти, протестиращи срещу всичко и най-вече разбирачи, които  не могат да признаят истината пред себе си, за да не изглеждат тъпи пред други тъпаци. Това са хората, които могат да се развиват най-добре в малки, затворени общества, съставени от един човек. Аз обаче ще продължавам да Ви радвам с впечатленията си от масовите филми, на които съм най-голям почитател. Аз обичам масовото, комерсиалното. А вие?
Да се върнем на филма. Taken постигна впечатляващи успехи и бе съвсем логично да бъде направено продължение. Участието на твореца Люк Бесон винаги e правил зрелища и този път отново имаме такова, за радост на зрители и критици. 60-годишната екшън-звезда Лиъм Нийсън се превъплъщава за втори път в кожата на Брайън Милс. Минало е известно време от приключенията му в Париж и роднините на избитите от него албански сутеньори искат отмъщение. За целта, те се възползват от посещението на Милс и семейството му в Истанбул. Там те са отвлечени с цел отмъщение. На Милс не му остава нищо, освен да се превърне в същото животно, каквото бе и в първата част, и да им разкаже играта на гадните резняци. А Брайън Милс го прави най-добре, особено когато за стимул използва Маги Грейс и Фамке Янсен, които се превъплъщават съответно в дъщеря му Ким и екссъпругата му Ленор. 

Действието, развиващо се в космополитния град Истанбул, е надъхващо през цялото време и в един момент зрителят иска и той да изпозастреля няколко гнусни албанци, които са мургави и брадати, досущ като нашите ромчета. Ефектите са на ниво - имаме качествени експлозии, много бой, много преследвания с коли и най-вече много класа от страна на Нийсън. Останах изключително доволен от видяното и твърдя, че филма надминава предшественика си. Не знам дали ще има още прожекции в любимите ми кина Арена, но изчакайте DVD-то и се насладете на качественото екшън изпълнение. Приятно зяпане, читатели!

15 Minutes - Скучна история с перфектен Де Ниро

Филм с Робърт де Ниро е малък празник за мен. Филм с него отпреди десетина години още повече ме радва, защото тогава все още не се съгласяваше да играе каквото и да било, още по-малко да дойде в България и да прави вечеря с Вежди Рашидов."15 Minutes" е едно от заглавията, изостанали от списъка с филмите му, които не съм гледал. Има още няколко, които обаче ще бъдат оставени за по-късен етап - все пак насладата то неговата игра не трябва да бъде взета на момента, а да се радваш с години на играта и перфектните му превъплъщения. Де Ниро е най-великият актьор за всички времена според моето скромно мнение и дори надминава Марлон Брандо. Един интересен факт - двамата получават награда Оскар за един и същ персонаж! Да, познахте - става дума за Вито Корлеоне от сагата "Кръстникът", за която мога да Ви говоря до утре.
В настоящият филм Робърт Де Ниро е както винаги перфектен. Той е в кожата на Еди Флеминг - на-печеното нюйоркско ченге. Неговата слава е огромна и той е лице на всички вечерни новини, извънредни предавания и корици на големи списания. Същевременно, в Щатите пристигат двама шантави героя от източна Европа, съответно чех и руснак, които искат своите 15 минути слава. Тяхната идея, освен да отмъстят на бившия си партньор, е да всеят хаос навсякъде, а същевременно с това историята им да бъде написана в книга и записана в игрален филм, откъдето да получат големи кинти от авторски права. Започвайки наред, те попадат и в полезрението на разследващият пожари Джорди Уоршоу (Едуард Бърнс с много слабо изпълнение тук). Еди и Джорди са по петите на двамата ненормалници, като резултатът ще бъде слава за всички, било то хубава или не чак толкова.
Филмът не блести с нищо особено, освен с Де Ниро, разбира се. Той е най-яркото събитие в историята и ако ролята беше поверена на друг, филмът тотално щеше да сгафи положението. Липсва тръпката, моментът на изненада и доволното изражение на зрителя, че е гледал интересен филм. Участието на Робърт прави и "огромният" за такъв филм рейтинг в iMDB от 6.0. Реалната оценка би трябвало да се върти някъде около 4.9-5.1, не повече.  Дори мнението ми за филма да намирисва силно на лобизъм, то това не бива да Ви притеснява, защото съм крайно пристрастен, НО съм сигурен, че и независим неексперт би споделил същото. Ако някой се навие да изгледа филма и да обори мнението ми - коментарите отдолу са за Вас. Ще чакам :)

сряда, 21 ноември 2012 г.

Eraser - Добър, стар екшън с много бой от Шварци

За утеха за изгубеното време с изключително тъпият филм Shame ми се доиска да видя истински екшън с много побоища, кръв и куршуми. Вчера прегледах как се справи Арни в "Commando", а днес прескочих десетина години напред в неговата кариера и си пуснах "Заличителят" от 1996 г. Плакатът висеше в митичната видеотека на "Зелинград", за която съм говорил тук не един и два пъти. Да гледаш филм с Арни винаги може да ти оправи настроението - ясно е, че щом е добрият, то ще ги избие всички и почти няма да кърви. 
В "Заличителят" Арни е в ролята на Джон Крюгър "Заличителят". Той работи в щатската програма за защита на свидетелите и се грижи за тяхната сигурност и безопасност. Негов ментор и учител в работата е колегата му Робърт (Джеймс Каан). Джон си върши работата чудесно, когато избухва голям скандал с оръжейна компания, която се оказва, че произвежда оръжия за външни клиенти, а не за Щатите. Сделката е разкрита от Лий Кълън (Ванеса Уилямс) и на Джон Заличителят е поставена задачата да скрие мацката от евентуални атаки. И тук екшъна започва - Лий е атакувана почти веднага, а Арни започва на момента да оставя трупове зад себе си. По-интересното идва, когато развръзката ни показва неподозирани корумпирани ченгета и висши държавници. На помощ на Арни обаче ще се притече и италианската мафия, за да попречат на гадовете да изтъргуват оръжията още по-скапаните руски комунисти. За целта Арнолд ще впрегне всички сили.
Впечатленията си от такъв вид филми описах вчера в ревюто на Командо. Приятен екшън изпълнен с много бой, стрелба, готина мацка и планината от мускули Арнолд, който съвсем скоро се завръща на екран с главни роли в The Tomb и The Last Stand. Дори сега, пишейки това, по bTV Cinema тръгна и трейлър на "Конан Варварина", който ще бъде излъчен в събота от 21:00 ч. 
Оставям на Вас възможността да се върнете като мен в детските години, а аз продължавам в търсенето на следващият интересен филм...

Shame - Скука на квадрат и малко секс

Shame е второто заглавие, което гледах днес. Надявах се, че под режисурата на Стийв Макуин (режисьора на отличеният с награди БАФТА и "Златна камера" филм "Глад") ще е точно попадение, а и участието на Майкъл Фасбендър води логично до правилен избор. Уви, останах си само с очакванията. Може би филмът е прекалено различен от това, което обичам да гледам и дори тоновете секс вътре не успяха да променят мнението ми в положителна насока.
Филмът е британски, което като цяло не е лошо - махайки скапаните им обноски и акцента, те правят добри филми. Този обаче е пълен срам за създателя си, актьорите вътре и най-вече за хората, които са си дали парите да го гледат на кино или са си го взели на носител. 
Вътре имаме житейската история на Брандън (Фасбендър) - работещ в голяма компания пич около 30-те, който е постигнал всичко за възрастта си. Работата му е хубава, има страхотен апартамент и най-вече страда от хиперсексуалност. За него е нещо обичайно да плати на проститутки за секс, да купува порносписания, да гледа непрекъснато порно, и то дори в работата си. Успехът сред жените му е винаги в кърпа вързан и той задоволява страстите си по всички възможни начини. Животът му обаче тотално се променя, когато у тях се нанася временно без изглед за напускане сестра му Сиси (Кери Мълиган). Сиси е певица без особена кариера, без срам и без голямо желание за живот. След като набързо се забива с шефа на Брандън върху леглото на брат си, Брандън започва да се изнервя значително бързо, докато продължава със сексуалния си живот. Изпуска дори възможността си за сериозна връзка с готина чернокожа мацка, за да продължи с проститутките и порното. И всичко това продължава, докато оставя на сестра си един-единствен избор. И толкова.
Това е целият филм. Никакъв смисъл. Пълна скука и най-вече срам за всички участници вътре. Доближава се по-скоро до софт-порно, отколкото до каквото и да било филмово изкуство. Това бяха най-загубените ми часове и определям филма като по-тъп и от "Американецът" с Джордж Клуни, който беше засега на първо място в класацията ми. Точка.

Empire of the Sun - Едно от най-добрите попадения напоследък


Филмовото ми изживяване се очертава да продължи още месец и продължавам с интересните заглавия. Започнах все повече и повече да се ровя из каталози за по-стари филми и попаднах на една класика, която е не само в списъка "Задължителни", но и попада в много други такива, като например "Едно от най-добрите заглавия на Стивън Спилбърг" или "Военен филм от класа". Мога да продължа много в този дух, но предпочитам да излея душата си с описание на видяното и впечатленията си след това. А те хич не са малко. Както казах - Спилбърг!!! Име, което винаги, абсолютно винаги гарантира качествено филмово преживяване, което остава дълго след финалните надписи. Друго - Крисчън Бейл в една от първите си роли (четвърта поред в киното), все още навлизащ в тийн периода си. 13 годишен той е избран от Стивън, за да създаде и изиграе един невероятен образ, който дълго се помни и се пази в сърцата на харесалите филма. 
Историята обваща периода на окупацията на Китай от Япония по време на Втората световна война. Филм за този период гледах наскоро (отново с Бейл) и писах за него тук, в този блог (The flowers of the sun). Малкият Джейми (Бейл) е аристократично британче, син на фабрикант. Семейството живее в охолство в огромно имение с басейн, а слугите им са обикновени китайски работници. Джейми има всичко - получава качествено образование, маниери, обноски и типичното британско държание и акцент, който лично аз страшно ненавиждам. освен всичко това, той има и една голяма любов - авиацията. Войната обаче достига и техният дом и Джейми и семейството му са принудени да се евакуират спешно и да отплават далеч от земята на жълтурите. По време на масовото бягство на англичаните обаче, Джейми е откъснат от семейството си и изгубен в тълпата. Така започва и приключението му, което ще бъде проследено в целият филм. След като не успява да се задържи във вече конфискуфаната от японската армия къща, той търси спасение по улиците, където попада на Бейзи (Джон Малкович) - крадец, мошеник и измамник, а следващата спирка на Бейзи и Джейми е лагер за военнопленници. Тук Джейми се сблъсква със суровият живот и истината за войната. Тук той ще се научи да направи разлика между лъжа и истина и да оцени човешкият живот. Тук той ще израсне морално и ще се превърне във възрастен в тялото на дете. 
Цялата история е белязана и от акрисата Миранда Ричардсън, която ще се превърне в тайната любов на малкия Джейми.
Не мога да отреча, че филмът въздейства тотално и крайно на сетивата на гледащия и го превръща в прашинка, загубена някъде между витлата на военните самолети на японците. Както е видно от заглавието - не бях гледал чак толкова добър филм напоследък. Имам много откъслечни спомени за това от преди доста години и това припомняне ми дойде като "добре дошло" и изпитах емоцията като на филм, който пускам за първи път. Не бях запомнил нищо, освен няколко образа, и благодарение на това се насладих на брилянтен талант, който струеше от екрана. Крисчън Бейл е велик - още от малък този артист е разбил представите за себе си и самият факт, че е избран от Спилбърг за главната роля, е повече от показателен.

Абсолютно задължително препоръчвам на всички, следящи този блог - вие няма да сте същите след този филм! И ако случайно не Ви допадне, бих искал писмена обосновка за мнението Ви ;)

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!!!

вторник, 20 ноември 2012 г.

Commando - Свежа глътка филмова кръв с вкус на 80-те години

Сред филмите, които излизат през последните години, зрителят се е нагледал на какви ли не ефекти, специални каскади, тонове компютърна анимация и какво ли още не. Сигурен съм, че по-младите от посещаващите кината биха подминали такова заглавие. Дори да седнат да гледат нещо подобно, ще изключат телевизора максимум на двайсетата минута. И предполагам е логично - за тях нещо такова ще бъде безинтересно и дори скучно. За хардкор олд скуул зрители като мен обаче, Commando е повече от класика в екшън жанра. Commando е като машина за времето, която ме връща в средата на 90-те години, когато кабелната беше лукс, а телевизиите и видеотеките преливаха от такива заглавия. Хард екшъните със Шварци, Сталоун и другите от бандата обаче са актуални и днес и това се доказва с милионите долари печалба от "The Expendables". Връщането на времето за мен тази вечер бе точно такова, каквото съм го описал в заглавието - глътка свежест с възраст 27 години - от времената, когато дори не съм бил роден.
Сценарият е повече от класически за екшън жанра. Машината Арни влиза в кожата на Джон Мейтрикс - пенсиониран хард военен, който живее изолирано в планината заедно с дъщеря си. Не се споменава нищо за съпругата, но между баща и дъщеря царят прекрасни взаимоотношения - те ходят заедно за риба, за сладолед, тя му приготвя сандвичи - идилия. През това време Джон ходи за дърва и носи по цяло едно дърво на рамо, а в другата ръка носи резачката. Всичко е перфектно, докато Джон не е посетен от бившия си пълководец от армията.  Оказва се, че някой избива наред членовете на бившата формация на Джон. Докато убеждават нашето момче да намери виновника, нападателите убиват пазачите, оставени от генерала, и успяват да отвлекат малкото момиче. Условието е Джон да свърши една работа за лошия, иначе детето умира. Изводът е, че е много лошо да влизаш в полезрението на Арнолд, независимо от ролята, в която е. Той започва едно масово унищожаване, което ще доведе до милион-милион и нещо трупове и почти никакви драскотини за нашия пич, който иска само да освободи обичната си дъщеря от похитителите. В помощ на Джон се втурва и млада секси стюардеса, която случайно взима и уроци по летене.
Ясно Ви е предполагам, че идеята на филма е повече от банална и изтъркана. За времето си обаче филмът е бил голям хит и ми подейства страшно добре след всички неща, които ми се натрупаха на главата през последните два дни. Лентата изобилства от комични моменти, за които трябва само да слушате репликите на Арни, които са изпъстрени с австрийски акцент и като количество хич не са много - Арнолд действа повече, отколкото говори.
Останах доволен най-вече заради това, че се върнах назад в безгрижните години. Имах много откъслечни спомени от видяното - сигурно са минали повече от 15 години, откакто съм го гледал. Препоръчвам го на всички момчета на моята възраст, които със сигурност са се радвали на подобен род безмислени екшъни. Вярвайте ми - ще се почувствате супер след финала. :)

Hope Springs - Ретроспекция на 31-годишен брак

Hope Springs е филмът, който гледах на два пъти - нещо, което рядко ми се случва. Снощи обаче заспах и тази сутрин изгледах остатъка от него. Hope Springs е филм, който има два съименника - още два филма носят името на градчето във Върмонт и още нещо - Hope Springs събира на екран Томи Лий-Джоунс, Мерил Стрийп и Стив Каръл под режисурата на Дейвид Франкъл (Дяволът носи Прада).
Да събереш на екран две легенди не е лесна работа. Томи Лий-Джоунс е любимец на поколения, пресъздал страхотни роли в кариерата си (И известен най-много като Агент Кей от "Мъже в черно). Мерил Стрийп е другата личност, която винаги ще гарантира качествено филмово изживяване. Тя е сериозен играч, който играе винаги за каузата, а не за шампионския хонорар. 
Събрани двамата на екран, те пресъздават историята на Арнолд и Кей - двойка, която е видяла всичко от живота - и любовта, и семейството, дома и кариерата. След 31 години брак, отношенията между тях не са същите - тя е перфектната домакиня, приготвяща всяка сутрин закуската за съпруга си, а Арнолд е сърдито старче в предпенсионна възраст, който се интересува единствено от голф и сутрешният си вестник. Те отдавна не спят в едно легло - всеки си има отделна стая в къщата им. На Кей обаче това и тежи и тя всячески се опитва да върне пламъка в брака им. За целта, тя намира терапевт по нейните въпроси в градчето Хоуп Спрингс и двамата с Арнолд се отправят към събуждането на своята връзка. Сблъсъкът с терапевта обаче не е по вкуса на Арнолд - той брои всеки цент, похарчил за него и неговото обучение. Терапевтът (Стив Каръл, който този път не играе изтормозен и почти ревнал човек с проблеми на средната възраст) обаче се е сблъсквал с такива като Арни и ще направи всичко възможно, за да възроди връзката на своите пациенти.
Филмът е изключително нетипичен за актриса като Стрийп. Досега не бях виждал нея в опити да съживи секса с възрастния си съпруг и да направи всичко възможно, за да възбуди заспалия змей на пича до себе си. Лентата е по-скоро ретроспекция на една любов, отколкото романтична комедия. Комедийните моменти са сведени до един напълно нормален минимум, като не се натрапват на зрителя. Историята е направена с цел гледащите да се замислят как се отнасят с половинките си и какъв е смисъла от това да обърнем внимание повече на хобито си, отколкото на любимия човек.
Като крайна оценка мога да кажа, че останах почти доволен от видяното. Почти, защото като цяло това не е моят жанр и рядко се отпускам да гледам подобен филм, особено ако съм сам вкъщи. Както казах, причината да го пусна бе единствено участието на двете звезди вътре (пиша две, защото до Джоунс и Стрийп Стив Каръл не може да бъде наречен звезда). Скоро лентата може да бъде гледана и по нашите кина (под името "Любовна терапия"), но не е от изживяванията, за които да се каже "Гледай задължително на голям екран". Оценката от 6.6 в iMDB е над моята лична, която се намира някъде около 5.9 - 6.0. Изборът обаче е изцяло Ваш и ако смятате, че историята е интересна - Вие сте наред! :)

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Just Cause - Справедливата кауза на един остарял Джеймс Бонд


Днес попаднах на едно интересно заглавие, което се причислява към любимите ми напоследък трилъри от 90-те години. "Справедлива кауза" е филм, изпъстрен с кръв, много схеми, расизъм и най-вече със сър Шон Конъри и Лорънс Фишбърн, който, освен като Морфей в "Матрицата", доби световна популярност и покрай щерка си Монтана, която се снима доста успешно в порно филми. Съра няма смисъл да го коментирам, защото легендарното му име е твърде голямо, за да бъде коментирано и оценявано от неексперт като мен.
Сценарият - какво имаме забъркано в манджичката? Сър Шон Конъри е в кожата на професор Пол Армстронг - специалист по право, който твърдо е против налагането на смъртна присъда. С него се свързва бабата на Боби Ърл - млад чернокож стипендиант от Корнуел, който е със смъртна присъда заради жестокото убийство на малко момиче. Боби е признал деянието си след 22 часа побой от Тани Браун (Фишбърн), който е ченге в малкото градче във Флорида Очони и най-важното - той е чернокож, мразещ останалите чернокожи. Професор Армстронг се съгласява да се завърне след 25 години липса от практиката на правото и започва да разследва сам убийството на малкото дете. Естествено, трудностите дебнат отвсякъде - липсата на улики, отношението на Тани Браун към него и заплахите са живота му са ежеднение. Като един истински сър обаче, героят на Конъри не се спира пред нищо, за да докаже невинността на бедното чернокожо момче. Пред него обаче ще излезат наяве много други истини, които никой досега не е усетил и видял....

Като цяло, трилърчето е напълно в рамките на трилърите от загубените години, белязали края на XX век. Загубени за поколенията, които израстнаха пред компютрите, вместо по площадките като нас. Ние, за които кабелната беше върха на сладоледа и не изпускахме заглавия по кабеларките. Just Cause е точно такъв филм - като от нашето едно време и съм сигурен, че ще се хареса на наборите. От експертна гледна точка - филма не блести с нещо невиждано или по-скоро е като епизод от многото криминални сериали, излъчвани сега по телевизиите. За годините си обаче е бил голям филм, а и никога не е неприятно да видиш Шон Конъри в действие - неговото присъствие внася успокоение у зрителя и винаги се знае, че той ще победи лошите. Ако не като Бонд, то като някой от другите му герои.

Let`s go to Prison - Не изпускайте сапуна, момчета!

След опитът да гледам комедия, впускайки се в почти двучасово чудене кой изобщо е създал предният филм, описан в блога, попаднах на Let`s go to prison по препоръка на Деньомен - моя човек от Добрич сити. Описанието на филма директно ме насочи към свалянето му - затворническият хумор винаги ми е бил интересен и най-вече брутално зарибяващ съзнанието ми. Видно от постера то трябваше да се насладя на брутални шегички. Истината обаче е, че имаше такива, но не достатъчно, колкото ми се искаше.
За какво става дума? Джон Лашитски (Дакс Шепърд) е твърд пандизчия и рецидивист. Извършил първите си кражби на 15, той постоянно попада зад решетките поради редица престъпления. Общото между тях е, че за всички е осъден от един-единствен съдия - ветеранът Нелсън Бидерман-трети. Развил патологична омраза към мустакатия съдия, след последното си излизане от папура, Джон живее с мисълта как да сгорчи живота на юриста. Оказва се обаче, че три дни преди изтичането на присъдата, Нелсън умира. Неговото място е заето от Нелсън Бидерман-четвърти - синът му. Гадно копеле и нагъл юрист, той мачка всичките си подчинени и не се поддава на никаква бизнес етика. Джон обаче е твърдо решен да си отмъсти и развива гениална идея - да вкара младият съдия в затвора, а с него и себе си, където да го подложи на безкрайните затворнически гаври. Схемата се затваря и двамата дори се оказват в една килия. 
Тепърва обаче кошмарът за Нелсън започва, организиран от уж добрият му приятел и ментор Джон. Започвайки от гаджето му - огромен чернокож гей, минавайки през бой с неонацисти, убийства и всякакви други издевателства. За лош късмет обаче, в един момент планът на Джон се обръща и нещата не се получават така, както се очаква, което всъщност е и основния комедиен момент във филма. Щуротиите можеха да са много повече, но в сравнение с нулевите такива в предният филм, то този е направо върха на сладоледа. 
Финален резултат - както казах и по-нагоре, има много какво да се желае за достигане на добър левъл. Не е от най-брилянтните комедии и надали бих го гледал пак, но за харесващите затворническите изпълнения става. Друга дума едва ли е по-подходяща. Гледайте изцяло на своя отговорност и ако случайно не останете доволни, то предупреждението вече сте го имали.