Новините днес

Les Miserables – Битка за свобода, чест, достойнство!

Само няколко поста по-назад в блога обяснявах тезата си за мюзикъла като жанр. Пак казвам – не е за всеки. Масовият зрител, свикнал на престрелки, ефекти, напрежение в долната част на гърдите и притока на адреналин от IMAX-сцени едва ли би почувствал същото, ако гледа мюзикъл, независимо от тематиката, която е обхваната.

Каква изненада бе за мен обаче още откакто се заговори, че предстои да видим на голям екран екранизация на голямата творба на Виктор Юго „Клетниците“, и то под формата на мюзикъл. Едноименния мюзикъл, който е и един от най-дълго играните на бродуейска сцена, е поставен за пръв път през 1980 г. в Париж. Неслучайно „Клетниците“ има 8 спечелени награди „Тони“ и 12 номинации, което само по себе си говори напълно достатъчно за качествата му. Днес, дни преди връчването на най-престижните филмови награди, мюзикъла „Клетниците“ е номиниран в общо осем категории, включително и в най-следената – за най-добър филм, редом с Argo, Amour, Zero Dark Thirty, Lincoln, Silver Linings Playbook, Life of Pi, Django Unchained и Beats of the Southern Wild. Единствената причина, поради което личната ми преценка дава сигнал, че „Клетниците“ няма да спечели Оскар в тази категория е факта, че в голяма част от другите филми е засегнат в огромно количество патриотизма на американците, и дори името на режисьора Том Хупър, който вече спечели Оскар за „Речта на краля“ няма да повлияе много на гласуващите. А има защо!
Сблъсък на характери
На първо място, разбира се, поставям невероятно добрият актьорски състав. Гарантирано хората са се постарали да изберат артисти, които да дадат всичко от себе си за превъплъщението в ролите. Кои са те ли? „Върколакът“ Хю Джакман в ролята на каторжника Жан Валжан, Ръсел Кроу като вечно преследващият го инспектор Жавер, Ан Хатауей, която влиза в кожата на Фантин, Аманда Зийфрид като Козет, невероятното дуо Саша Барън Коен/Хелена Бонъм Картър като семейство Тенардие и изгряващия Еди Редмейн като Мариус, когото видяхме в „Моята седмица с Мерилин“. Изненадата на лентата обаче се казва Саманта Баркс, която е избрана в кастинга пред кънтри-певицата и мокър сън на не един и двама тийнейджъри Тейлър Суифт за ролята на Епонин. Върнах ли Ви с тези имена в гимназията, когато се изучаваше френската литература? Със сигурност голяма част от Вас директно са върнати години назад, когато се пишеха есета за каузата на Жан Валжан и Френската революция.
След актьорския състав, качествата на „Les Miserables“ не могат да бъдат изчерпани, особено като разберете, че всяка една песен (всъщност целия сценарий) е изпят на живо по време на снимките, без предварителни записи в студио и обработка след това с тонове звуков софтуер. Не бях слушал досега изпълнения на тези актори, но, по дяволите, та не са невероятни!  В един момент зрителя започва да мечтае да намери някой диск с изпълнения на Ръсел Кроу или Джакман, които със сигурност ще вървят добре в плеъра на колата му за дълъг път.
„Жената-котка“ или Фантин?
А сценарият? Следващ мотивите от оригиналния източник, „Les Miserables“ е историята за дългия житейски път на каторжника Жан Валжан, който прекарва 19 години в изолация и къртовски труд заради откраднато парче хляб. Освободен, той е подложен на постоянна пробация под зоркия поглед на инспектор Жавер. Нарушил пробацията си, Жан Валжан е принуден да се крие в продължение на години и да добие нова самоличност. 19 години по-късно, от Жан Валжан няма и следа. На негово място се е появил мосю Мадлен – богат индустриалец и кмет на Монреал. Съдбата го среща с Фантин – млада французойка с тежка съдба, която оставя в ръцета на Валжан невръстната си дъщеря Козет. Козет е отглеждана от семейство Тенардие – кръчмари и измамници, които биха направили всичко за пари. Разкрит от Жавер, Жан и Козет бягат в продължение на години, до момента, в който избухва Френската революция. Козет среща младият революционер Мариус, между които пламва страстна любов. В Мариус е влюбена и Епонин – дъщерята на Тенардие. Ще избухне ли финален сблъсък между Жан Валжан и Жавер и какво ще стане с Революцията – само, ако гледате филма (или прочетете книгата, като най-добрата комбинация е от двете накуп).
Иначе за сцените – аххх, невероятни декори, дами и господа. Гледайки го на сравнително малък екран (32 инча), „Les Miserables“ успя да ни дръпне вътре във филма, пренасяйки ни на улиците на Париж, редом до Гаврош и компания. Не съм бил все още там, но след този филм в мен се зароди желание да направим един уикенд сред франсетата. По възможност – без Франсоа Оланд. 🙂
Споменах вече единствената причина, поради която този шедьовър няма да получи Оскар в най-престижната категория, което обаче не пречи да си го поставя в личния си Топ 20 за най-добри филми. Недооценен в IMDb (само 7.9), „Les Miserables“ е невероятно изживяване, което си заслужава всяка една отделена минута. Оскари за Хю Джакман и Ан Хатауей? Несъмнено!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*