Новините днес

The Lovely Bones – История за рая, душата и любовта

С най-голямо удоволствие установявам, че днес е събота. Може би един от най-любимите ми дни. Не само, защото ще си прекарам деня вкъщи, а и защото ще имам време да обърна внимания на любимите си хора и на хобитата си.
Естествено, събота без поне един филм не е събота и днешното заглавие е The Lovely Bones – фантастична, дълбоко философска драма от 2009-та година, режисирана от Питър Джаксън. Да, същият Питър, чиито интерпретации на света на Толкин познаваме толкова добре.
Избрах филмът съвсем случайно – слушайки Good Vibrations на Марки Марк, познат още като Марк Уолбърг. Именно из неговата филмография се ровичках в IMDb, когато намерих това заглавие. За пръв път разбрах за този филм сега и, връщайки се назад в спомените си, не се сетих да е минавал през кината в България. Дори се чудех дали да не разровя из старите броеве на списание „Екран“, но ме домързя. Все пак синопсиса бе достатъчно пленително написан и директно заредих заглавието в плеъра.
Освен Уолбърг, който е един от добрите актьори на нашето съвремие, в The Lonely Bones блестят имената на Рейчъл Уайз, Сюзън Сарандън и Стенли Тучи. Ако за по-младите името на Тучи не говори нищо, то със сигурност сте го гледали в новата ви зарибявка „The Hunger Games“, което, честно казано, е доста по-приемливо заглавие от например тийн-простотийката „Здрач“. Намесвам „Здрач“ единствено за да направя сравнението с „Игрите“, но иначе като цяло днешните тийнове имат доста кофти филми. Неоспорим факт! 🙂
Темата в The Lonely Bones е свързана със смъртта. Гледната точка обаче е далеч над обичайната за подобен род филми. Именно затова определих малко по-нагоре филма като философска драма – тук имаме разказ от името на вече починалия, който наблюдава как се развиват нещата вкъщи, след като вече е напуснал материалния свят. И нещо повече.
Джак Саломон (Марк Уолбърг) е главата на семейство Саломон през 70-те години на ХХ век. Семейството му е типичен представител на средната класа на Щатите – предградие, хубави градинки и всички останали екстри. Съпругата му Абигейл (Рейчъл Уайз) и трите му деца – Сузи, Линдзи и Бъкли са деца-мечта. Всичко е чудесно, докато Сузи не става жертва на брутално убийство от страна на техен съсед – психопатът и единак Джордж Харви (Стенли Тучи). Именно от гледната точка на Сузи се развива цялото действие – нейната душа се пренася на границата между реалността и рая и именно желанието ѝ да види как нейният баща  ще проведе личното си разследване е една от причините да не бърза да се присъедини към вечното небитие. Още повече, че детската ѝ любов е все още пред очите ѝ и така бленувата първа целувка е далеч, далеч от нейното лично удовлетворение.
Направен като смес от драма, трилър и фантастика, The Lovely Bones показва една различна страна на загубата на близък човек. Някак събитията се развиват далеч от познатото у нас и именно осъзнаването, че животът продължава, стои в основата на сценарият. Имаме и двете крайности – обичливото и страдащо семейство на Сузи и тази на нейният убиец, пресъздаден гениално от Тучи. Външната му трансформация силно ми напомни на една от маскировките на Брус Уилис в „Чакала“ – мустаците, русата коса и очилата пасват перфектно на този крайно завършен психопат.
Силно впечатление правят страхотните природни сцени и мотиви, които Джаксън е използвал, за да материализира своите лични представи за рая. В един момент се чудите дали не сте попаднали в уолпейпър от Windows XP или просто гениалната анимация си е казала думата. Много добре знаем неговите умения да пресъздава природни светове, както и да заснема такива картини, и в това отношение се е справил чудесно. Бонус точки за Питър са и смесването на сцените със Сузи и семейството ѝ, което придава напълно завършен вид на филма.
В крайна сметка, The Lovely Bones донася нещо по-различно от първоначално очакваното. Естествено, лентата има своите минуси. Не съм сигурен дали ще се хареса на всеки тази история, особено ако тематиката е твърде болезнена. Личната ми преценка за заглавието е, че The Lovely Bones е достатъчно добър, за да му бъде обърнато необходимото внимание. Макар и накратко, силно се надявам да съм пресъздал основните моменти така, че да ви подтикнат към едно двучасово изживяване. Приятно гледане на всички! 🙂

 

Leave a comment

Your email address will not be published.


*