Новините днес

Man Of Steel – Този път Кларк Кент наистина се завърна

Почти две седмици след премиерата на едно от най-дългоочакваните заглавия за лято 2013 г. е налице фактът, че вече съм един от хилядите, които записана в актива си този грандиозен рестарт на поредицата за човека от стомана.
Факт е също така, че феновете чакаха дълго. От 70-те години на 20 век, когато Супермен се появява на голям екран, имаме една голяма крива на възход и падение на историята, чиито най-нисък индекс бе през 2006 г. с крайно неуспешният Superman Returns. 7 години по-късно, все още не мога да се отърся от видяното и продължавам да се чудя – защо, по дяволите, убиха образа на Кристофър Рийв, за да създадат това тричасово недоразумение. Пробвал съм няколко пъти да го гледам и всеки път стигах не по-далеч от кривата круша.
Със мега успешния рестарт на историята за Батман обаче, в душите на феновете се завърна надеждата за качествена екранизация от страна на DC Comics. Още повече, че конкурентите им от Marvel са в апогея на славата си и както изглежда, едва ли скоро ще се откажат от лидерската си позиция. Филмът за Green Lantern допълни цялата картинка, олицетворяваща липсата на кадърност.
Спасителят обаче се нарича Нолан. Кристофър Нолан. Портретът му трябва да виси за вечни времена във всеки един офис на DC, за да напомня, че има ли желание, има и начин. И че крайният резултат винаги е добър.
Именно неговото име предизвика толкова големи очаквания към Man Of Steel. Независимо, че на режисьорския стол е друг култов играч – Зак Снайдър (300, Watchen – тоест все качествени комиксови екранизации), то тандемът обеща да видим нещо наистина качествено. В комбинация със юбилея на супер-човека, феновете тръпнеха (тръпнехме) в очакване на истината. И резултатите можеха да бъдат единствено два – или тотален провал, или хит. А всъщност май се получава нещо по средата.
Най-голямата трудност идва от закостенелия образ на Рийв в ролята на Супермен. Трудно е да се пречупи съзнанието на почитателя, когато е запечатал синеокия великан, нелепо пострадал при нещастен случай по време на езда. За образът на новия Супермен трябваше да бъде избран достатъчно добър актьор, който да не опропасти и тази екранизация, и в същото време да се утвърди като новият, освежен Кларк Кент. И макар, че не е нито самолет, нито птица, Хенри Кавил взе, че се вписа идеално. Дълбоки сини очи и достатъчно количество мускулна маса. Толкова много, че фенките да хвърлят сутиени направо по екрана, вместо да чакат шанса да го видят на живо. С ретро визията на селяк с обилно окосмени гърди от царевичните поля на Канзас, Кавил автоматично се изстрелва в небосклона на супергероите – и буквално, и преносно.
Новият Супермен ще остане в историята с факта, че и двамата му бащи са герои от Шерудската гора. Робин Худ по две за нашето момче, съответно от австралийския гладиатор Ръсел Кроу и вечно неостаряващият символ Кевин Костнър. По-тежката задача в случая се падна на Ръсел – да успееш да изградиш образ, който преди това е въплътен от гениалният Марлон Брандо, не е лека задача. Това е почти същото, като да рестартираш Star Wars и да търсиш новия син на Вейдър. И макар, че двата образа нямат еднакъв култов статут сред зрителите, както и самите актьори, то образът на Брандо във всеки един филм е достатъчно навяващ силни емоции. Кроу обаче е достатъчно tough guy, за да пречупи ролята на Джор-Ел през своят мироглед. Колко ще се запомни той ли – не мога да преценя. Обмисляйки този момент се чувствам като попаднал в безизходица и смея да твърдя, че единствено и само времето ще покаже.
Другият баща, Кевин Костнър, няма достатъчно екранно време, което да го утвърди като достатъчно силният психически баща на Кларк и именно затова сценаристи и режисьор му отреждат една достатъчно силна сцена, в която гледащият да попадне изцяло и в чието съзнание да се запечата лицето на Джонатан Кент. Ураганът си е ураган, а Костнър е достатъчно корав, за да успее да се прехвърли в сърцето на зрителя. И това е не само мое разсъждение, а и на хората, които бяха в киносалона.
Като заговорих за салона – Man of Steel е 3D изживяване, комбинирано с 4DX. За предимствата на 4DX Ви говорих, когато рецензирах Fast and Furious 6. Ефектите и тук са добри – летим със Супермен по време на целия филм, а сцените, заснети във вечните арктични пустини са достатъчно, че да искаме да сме взели със себе си връхна дреха. Ако все още не сте гледали в тази зала филма, е хубаво да го имате предвид.
В Man Of Steel историята ни връща на все още съществуващата планета Криптон, заселена от свръх интелигентна цивилизация. Технологията е напреднала дотолкова, че децата се отглеждат в специални генетични клетки. Първото естествено раждане обаче е на Кал-Ел (Хенри Кавил), чиито баща Джор-Ел (Ръсел Кроу) е генерал от армията. Природните ресурси на планетата обаче са изчерпани и населението черпи енергия от ядрото на планетата, което ще се окаже фатално за всички. Видял назряващата опасност, Джор-Ел се изправя пред висши инстанции, когато е направен опит за преврат от Генерал Зод (Майкъл Шанън). Превратът е неуспешен, но жертвите, които Криптон дава, са достатъчни. Преди смъртта си от острието на Зод, Джор-Ел успява да изпрати с космически кораб малкото си синче на отдалечена планета, където той да продължи рода. С голяма сила, скрита в тялото му, малкият Кал-Ел се озовава на нашата Земя, осиновен от канзаските земеделци Джонатан Кент (Кевин Костнър) и Марта Кент (Даян Лейн). Годините растат, а малкият Кал-Ел, вече с името Кларк Кент, расте в среда, която не иска да го приеме. Неговите свръхспособности се проявяват в училище, където той е изолиран като особняк, и дори спасението на цял автобус с негови съученици не реабилитира личността му.
Години по-късно, Кларк е вече здрав мъж, който обикаля света в търсене на своят произход. С многото свръхестествени качества, той се сблъсква с журналистката Лоис Лейн (Ейми Адамс), която започва разследване за тайният здравеняк. Междувременно обаче, Генерал Зод е освободен от своят космически затвор и открива последният жител на Криптон. Желанието му да обсеби Земята го сблъсква със суперчовекът, чиито отношения стават основна сюжетна линия в по-голямата част от филма. Кларк научава истината за себе си и вече облякъл синьо-червеният, ъпдейтнат костюм, ще се изправи срещу Зод и армията му, за да спаси човечеството и планетата ни.
Внимание – следващите редове съдържат малки спойлери, които могат да подразнят все още незапознатите с историята.
(СПОЙЛЕР)Филмът тече ретроспективно, като до неговата половина събитията се разглеждат успоредно – от настоящето и от миналото на Кент. Това е и основният минус на филма, който в един момент започва да дразни. Много по-добре би било ако събитията течаха по една времева линия, вместо да се разглеждат паралелно. За сметка на това обаче, от DC са се постарали да ни предоставят един визуален спектакъл с бойни сцени, за който финалът на The Avengers например може само да мечтае. Бой. Много бой. Най-много бой. (СПОЙЛЕР) И разрушения по две. Супермен и Зод не само сринаха Ню Йорк, но и се замесиха в история със солен океански привкус. И най-неочакваното е, че в крайна сметка Супермен е машина, чиито детайли са сглобени не само от части на доброто.
Друг съществен минус е ролята на Лоис Лейн. Не харесах Ейми Адамс в тази роля. Очаквах някоя, която да е най-малкото по-сексапилна от нея. Все пак основната част на зрителите сме мъже и искаме да гледаме на само убийствено здравият Кавил, а и нещо по-нежно.
Злодеят обаче си го бива. Майкъл Шанън създава достатъчно зловещ образ с леко кофти деветдесетарска прическа, който да бъде на нивото на силите на Супермен. И пак казвам – бой. Много бой.
Край на спойлерите.
От второстепенните роли най-силно изпъква Лорънс Фишбърн, който го играе главният редактор на „Дейли планет“, Пери Уайт. При мен обаче проблемът с него е дъщеря му, която стана известна по доста нетрадиционен начин и винаги, когато го гледам, в съзнанието ми изплува нейният образ (Не се прави, че не си гледал!).
Във филма са направени и препратки към продължението на филма, който със сигурност ще дойде рано или късно, дори преди появата на ансамбловият The League of Justice. Стана ясно, че във втората част ще се срещнем с Лекс Лутър, изигран за последнно от Кевин Спейси.

 

Краен резултат – както казах и в началото, чувствата ми са смесени. Имах повече очаквания, но в никакъв случай обаче не съжалявам, че го гледах. И сигурно бих го гледал пак, за да се запозная с някои изпуснати детайли. Man Of Steel си заслужаваше чакането и само времето ще покаже дали ще има промяна в развитието на историята по-нататък.
Главният извод – Супермен се завърна с гръм и трясък, като очевидно няма намерението скоро да ни напуска.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*