Новините днес

Pacific Rim – Зрелищен спектакъл в апокалиптичен сблъсък между роботи и зверове

С настъпването на месец юли у киномана се заражда онова познато чувство, което може да бъде изпитано само през горещите месеци, а именно желанието за забавление, подплътено с убийствена жега, прохладен киносалон, леденостудена кола, кофа пресолени пуканки и зрелища. Много зрелища. Древният римски постулат „хляб и зрелища” автоматично се трансформира в наши дни и го свързваме най-вече с убийствения летен блокбастър, от чиито саунд да получим пищене в ушите.

Миналата година имахме “Dark Knight Rises” и макар че алтернативата ни тази година е несравнима, то “Pacific Rim” влиза точно в горепосочената категория. Това е филм, който не предполага нищо друго, освен забавление в същите тези климатизирани зали, които ни привличат всяко лято. И единственото, което липсва в момента, е жегата. Останалото е налице.

С рекламната кампания на “Pacific Rim” киноманът в мен бе убийствено разтърсен в продължение на месеци. То не бяха трейлъри, viral постери, ТВ спотове, банери и прочие. Не знам каква точно част от двеста милионният бюджет е похарчена за реклама, но със сигурност съм убеден, че някъде някой маркетингов мениджър почива вече доволно на някой остров, след като качествено си е свършил работата.

Защото „Pacific Rim” е филм, създаден единствено за забавление и нищо повече. Като всеки друг подобен проект, той е насочен не само към гийковете, но и към всички други изтормозени уъркъри, които ще заведат гаджетата си от скука на кино. Като се има и предвид, че откъм комедии положението не е никак розово, както и откъм по-сериозна конкуренция в този период на месеца, то филма е точно чудесната алтернатива за вечерен релакс.

Гийермо дел Торо, на когото съм откровен фен, създава свят, който обединява в себе си познато от други ленти. Не мога да не кажа, че “Pacific Rim” е сглобка от няколко други филми, които вече са овършали боксофиса. Нищо обаче не пречи брашнения чувал да се изтръска още веднъж, което съчетано с визуални ефекти, да донесе необходимите зелени гущери в джобовете на създателите. Основната идея, която изправя един срещу друг трансформъри срещу братовчедите на Годзила, е подплътени с малко аватари, малко стормтруупъри, Волтрон и някои други нискобюджетни филми от 90-те, които се въртяха по кабеларките през 90-те. Не мога да се сетя името на филма, но със сигурност съм гледал управлявани от хора роботи, които са синхронизирани с движенията на управляващите ги човешки същества. Всичко това обединява идеите, застъпени в „Pacific Rim”.

Актьорския състав, който е избран, поне за мен предлага изживяване наполовина. Стоичков би се изразил по различен начин, но Идрис Елба и Рон Пърлман със сигурност искрят много по-силно от главния герой Чарли Хънам и помощничката му Ринко Кикучи.

Основната идея, застъпена във филма, е свързана с недалечното бъдеще на нашата планета. След като се отваря портал в недрата на Тихия океан, светът е залят от ненормално бесни чудовища, наречени „кайджу” (kaiju (японски) – гигантски звяр.). Кайджу се заемат с привидно леката задача да унищожат човечеството. Всички нации се обединяват около идеята за спасение на хората и с всички възможни средства създават програма за защита, която финансира и изгражда огромни роботи за противодействие, наречени йегъри (Jäger (от немски) – ловец).

Йегерите постигат частичен успех и успяват да се справят с кайджу, докато самите кайджу не започват да еволюират. С тяхното развитие мощта на йегерите намалява, докато в един момент програмата не се стопира. Тук влиза и главният герой Рели Бекет (Чарли Хънам). Той и брат му са едни от най-добрите управляващи на йегери, докато при трагичен инцидент братчето умира. Рели е дискредитиран и започва работа на строеж. Години по-късно, той е открит от създателя на програмата, маршал Стакър (Идрис Елба) с молба да се завърне и да се справи с кайджу, преди йегерите тотално да бъдат забравени. В комплект с обучената за управление на робот Мако Мори (Ринко Кикучи), Чарли следва да се пребори не само с жестоката конкуренция, но и с идващите все по-често кайджу-та.

И е ясно, че „Pacific Rim” предлага точно това, от което зрителят има нужда. Имаме дискредитиран главен герой, който е загубил близък в борбата си срещу всеобщото зло; имаме любовна нотка, както и конкурент, който в един момент осъзнава класовата си принадлежност. Добавени са ветеранът с минало и двама луди учени, които да създадат необходимата гийк обстановка. Колорит внася и търговецът на кайджу органи Ханибал Чау (Рон Пърлман), който е необходимото звено за създаване на хумористичен ефект.

И макар че Дел Торо се е опитал да изстиска максимума от възможностите на всички, на места диалогът куца, а лично според мен най-големият минус е Ринко Кикучи, за която участието в холивудски проект може да е изживяна мечта, но изпълнението е под всякакви граници. При нея липсва отдаването към ролята, което е видно още от самата поява и се запазва до края на филма.

Цялото това произведение е конвертирано в 3D, което куца на места, особено на финалния батъл. Видях, че и други хора са го забелязали и се включвам към бройката недоволни. За щастие, цялостната ми оценка е положителна и „Pacific Rim” е точно това, от което имах нужда. Макар и да не е базиран на известна поредица, „Pacific Rim” е едно чудесно начало на нова зарибявка сред върлите фенове на този тип фантастика. Много бих искал да видя продължение, защото от историята има какво да се изстиска. Вратичката е отворена за нови и нови кайджу-йегър истории и според зависимост от приходите, то не би било никак зле след две-три години да станем свидетели на втора част.

Изводите, които следват, са напълно задоволителни за масовият вкус и може да се гарантира, че недоволни няма да има. Има за всекиго по нещо, а най-култовото е, че разрушенията тук са страшно високо ниво.Представете си Годзила, Кинг Конг, Бъмбълбий и Оптимус Прайм, Супермен и Авенджърите с обединени сили, които желаят да разрушат къде що има сгради. И го умножете по две. Това е показано в цялата си прелест и със сигурност ще останете доволни да видите колко мегаполиси го отнасят качествено. На всичкото отгоре те са представени в целият си блясък, с красиви цветове и импресии, което още повече засилва ефекта на деструктивност.

Финални думи – “Pacific Rim” задоволява напълно исканията на публиката, като нищо чудно да прилапа и някой Оскар за специални ефекти, особено на фона на липсващи конкуренти (с изключение на Iron Man на този етап). Филмът си заслужава отделеното време и ще ви достави класическа фантастична тупалка, която да ви разхлади във все още ненастъпилите жеги.

И още нещо – останете след надписите.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.