Новините днес

Adore – Счупен морал на всяка възраст

Едно доста сериозно заглавие привлече вниманието ми тази сутрин, когато се чудех с какво да стартирам вторника. “Adore” или “Perfect Mothers”  филм на режисьорката Ан Фонтейн (Коко преди Шанел), което захваща изключително интересна тематика, а именно за пречупеният едипов комплекс, възникнал у две млади момчета.

Първото, коет изниква и се забива като клин в мозъка на киномана, са двете имена – Наоми Уотс и Робин Райт (екс Пен). Двете са изключително кадърни жени, чиито превъплъщения представляват истинско удоволствие за сетивата. В комбинация обаче са наистина чудесни. За капак на всичко те са в ролите на MILF-чета, а очевидно е, че тези роли им се отдават прекрасно.

Милфовете….

Допълнителнит роли във филма са поверени на новите за мен имена Ксавиер Самуел и Джеймс Фречвил, играещи синовете на двете главни героини. Не останах впечатлен от нито един от двамата – единият прилича на бургаски представител на студенти в студентска организация, а другият е с леко кравешка физиономия и дървена игра Ама толкова дървена, че чак тропа. Историята с върти около неразделните от детинство приятелки Роуз (Робин Райт) и Лил (Наоми Уотс), които живеят в съседство на прекрасен бряг на Австралия. Цял живот отдадени на страстта си към океана и добрите преживявания, двете преживяват всичко заедно, като на моменти дори са набедени за лезбийки През годините т заедно отглеждат и двамата си сина Иън (Самуел) и Том (Фречвил). Двамата са неразделни както като деца, така и като зрели мъже, яхнали вълните върху сърфа Взаимно преживяват както хубавите, така и тежките моменти, включително смъртта на бащата на Иън в ранна детска възраст.

….и мазнюгите!

Пораснали вече, двамата са част от компанията на двете си доста запазени майки. Моментът на истината настъпва, когато Иън се влюбва в Роуз, майката на Том. Двамата на бърза ръка свършват хубавата работа, но за нещастие са хванати на калъп от Том Том не се бави и още по-бързо успява да си „отмъсти“, като извършва същото действие с майката на Иън. Вместо обаче всички да са so fuckin confused,те започват връзка помежду си – всяка със сина на другата. И ако е логично двете връзки да се крият една от друга, то действието е алогично и всички заживяват в една щастлива хармония, отдавайки се на секса и хапването на морски въздух.

Години по-късн обаче проблемите започват за всички, като това ще бележи целият им живот оттук нататък.

Както казах и  началото, “Adore” е сериозе филм, който се откроява от излезлите напоследък заглавия. Сценарият предполага усилено включване на мозъчната дейност у зрителя, който започва да обмисля що за хора гледа пред себе си. И още веднъж – и Уотс, и Пен са страхотни актриси И запазени физически. Малко жени на тази възраст могат да се похвалят със запазени тела и (предполагам) апетит към атлетични сърфистчета.

От километри  ясно, че режисьор на този филм е жена – след като се обръща повече внимание на чувствата, отколкото на същинската акция. Това обаче придава допълнителен привкус на лентата, която, макар и с не толкова добре приета от критиката история, си заслужава гледането. С оглед на помиите, които заливат, “Adore” е свежа глътка въздух, без претенци за нещо повече. Гарантирано ще се хареса предимно на женската аудитория, особено с тези мазни момчета, които се подвизават вътре. Факт е обаче, че филмът има достойнства и заслужава да бъде вписан в графа „Гледани“.

6 Comments on Adore – Счупен морал на всяка възраст

  1. Давай все така!
    Рецензиите ти са интересни.
    Котаран Кино Клуб с киностраничка във Фейсбук

    • Благодаря за мнението. Старая се да бъде кратко, точно и ясно, което да задоволи вкуса на масовия зрител, отбягвайки така непоносимата от мен снобарщина в кино критиката 🙂

  2. Ти се опитваш да убедиш хората да гледат филма, щото е ебаси-сериозната-драма-изискваща-включване-на-мозъчната дейност (наистина ли? :D) или заради "милфчетата", които лекичко излишно стоят като определения към двете иначе страхотни актриси? Да, бе, сексът продава, ама не разбираш ли колко са абсурдни определнията ти – то не бяха милфчета, не бяха мазни момчета (при това почти съм сигурен, че и двамата имат по-яки тела от твоето :D), айде малко уважение, пич, нали пишеш кино рецензии (критика?), наистина не е нужно да си снобар, за да ти се получава добре.
    "От километри е ясно, че режисьор на този филм е жена – след като се обръща повече внимание на чувствата, отколкото на същинската акция." – а с това изречение се чудя да плача ли, да се смея ли… 🙂 Погледай малко качествено кино, знам ли…:)

    • Реално погледнато, със синопсиса си този филм привлича мъжката публика именно със скрито обещание за "същинската акция". Едва ли ако бе описан по друг начин щеше да има голяма гледаемост сред мъжете – тоест имаме маркетингов трик, който наистина сработва добре.. От чисто мъжка гледна точка филмът не покрива първоначалното очакване. Ето защо се дават такива определения. Иначе са си мазни момчета, да – може да са добре за корица на списание, но за актьори определено не стават.
      А всъщност качественото кино е това кино, което те отпуска и забавлява. Оплюването на бокс-офис хит, бълван с ефекти и с похарчени милиони зелени гущери, е точно тази снобарщина, която имам предвид. Забавлявайте се с филмите, вместо да търсите къде камерата не е на място.
      И това не е критика – целта на блога е да се види какво ще донесе филмово удоволствие и какво не. Естествено, под "удоволствие" могат да бъдат разгледани различни виждания. И за целта се сещам за един доста стар виц, който ще ти споделя:
      Режисьор чете критично ревю на последния си филм. След края на ревюто погледнал напред в нищото и казал:
      -Леле, не знаех, че това съм имал предвид….

      Приятно гледане и четене 🙂

    • "А всъщност качественото кино е това кино, което те отпуска и забавлява."

      Уау! Какъв критерий!
      Не е качествено кино ако не те отпуска и забавлява, а те кара да мислиш и да оценяваш стойности, изразни средства и реализация, например? Съзнаваш ли, че киното не е само шоу, което "отпуска и забавлява", а и културна категория, която поне при някои от нас формира възгледи и съзнание, и отива малко по-далеч от първичното възприятие (в което, впрочем, няма нищо лошо)?
      Иначе аз обичам да съм снобар и без да хейтя бокс-офис хитове, бълвани с ефекти, идва ми отвътре, независимо от филма…:)

    • Въпрос на възприятия и лична преценка, Иво. Ако очакваш в този блог да прочетеш това, което искаш да прочетеш – очевидно е, че няма да се получи. Има достатъчно други блогове, в които можеш да прочетеш това, което сам си мислиш. 🙂

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.