Новините днес

Captain Phillips – Актьорско майсторство и напрежение от началните до финалните надписи

Всичко започва с една красива сутрин нейде из ширините на морския рай. Огромният търговски кораб, натоварен с хуманитарна помощ за бедстващите страни от Африканския континент, пори вълните с бясна скорост, целеустремен към далечната си цел. Слънцето грее, а капитанът се шегува с дежурните си подчинени.

Звук от радара разбива за секунди създалото се настроение. Две точки, заплашително приближаващи се към центъра на образа, успяват набързо да стопят доброто настроение и да го превърнат в тиха тревога, нарастваща с лавинообразна скорост. Бърз поглед през бинокъла и най-големият кошмар се сбъдва – с бързите си катери приближават ужасът за моряците от XXI век. Това не е капитан Хук или някоя дива версия на Джак Спароу – това са истински, въоръжени до зъби сомалийски пирати, които няма да се спрат пред нищо, щом става дума за абордаж.

Да изживееш подобен ужас е лоша привилегия на не един или двама капитани от различни флотове, попаднали в грозната клопка на пиратите. През последното десетилетие Африканските води станаха лош символ на обирите, убийствата, отвличанията и безчинствата от страна на преквалифицирали се в убийци бедни рибари, които от своя страна изнемогват заради бруталната племенна политика, която все още се прилага в Сомалия и други страни, станали нарицателно за бедност, мизерия и глад. Медиите кънтяха относно набезите, а сред някои заложници имаше дори български моряк.

На фона на пиратските отвличания се откроява биографичната книга на Ричард Филипс, озаглавена „A Captain’s Duty: Somali Pirates, Navy SEALS, and Dangerous Days at Sea”. Ричард Филипс е капитан от търговския флот на САЩ, попаднал в лапите на четирима сомалийски пирати по време на едно от плаванията си, впоследствие взет за заложник и освободен от придобилите световна слава тюлени от армията на Америка. Събитията, описани в книгата, вдъхновяват един от най-големите майстори на трилъра да създаде филм, описващ историята на капитан Филипс. И ако обикновения читател/зрител търси мотивация, то това е възможно най-екстремният начин напоследък, който да повиши нивата на адреналин и хормони от жлезите с вътрешна секреция.

А режисьорът е Пол Грийнграс – майсторът, създал за голям екран трилогията за супершпионинът Джейсън Борн. И освен, че се справя чудесно зад кулисите на филма, създавайки напрежение, достойно за сравнение с очакване на резултати от животоспасяваща операция, то той режисира под перото си майсторът на киното Том Ханкс, за чието участие във филма още отсега се размириса на академични награди.

За Том или хубаво, или нищо. Ставащ все по-добър с годините, господин Ханкс създава образът по свой образ и подобие, придаващ му томхансков чар и томханксова сила, така типични за неговите герои. А образът на капитан Филипс е точно това, което може да създаде Том – образ, изпълнен с онези специални моменти, които само той може да създаде.

От страна на сомалийците, за ролите са избрани успели емигранти. Изпъква, разбира се, образът на Баркхад Абди, чиято роля на предводителят на пиратите е силно изразена и в популярният трейлър, който се въртеше доста време по нашите кина. За Баркхад това е първа роля в киното, но личи, че влага неимоверно много усилия, за да пресъздаде образът на Мусе толкова автентично, колкото е възможно.

Историята на „Captain Philips” следва историята, описана в книгата на истинския Ричард Филипс – по време на поредното плаване на кораба „Маерск Алабама”, капитан Филипс и екипажът му са нападнати от сомалийски пирати на катери и въоръжени с калашници. И независимо, че с умели ходове успяват да се измъкнат един път, пиратите са достатъчно нагли и на следващият ден те взимат кораба на абордаж. Целта е една – отвличане на кораба и товара. Капитан Филипс обаче се оказва умел майстор на разговора и почти успява да спаси себе си и екипажа, докато не е изигран и взет за заложник на спасителната лодка на кораба, отправила се към бреговете на Сомалия с малка сума пари. Тук започва същинската част на филма – оцеляването във враждебна среда с липса на хранителни продукти, плюс комуникацията с крайно необразованите и недоверчиви сомалийци.

Естествено, филмът представлява и един пореден дълбок поклон към армията на САЩ – тема, която е разглеждана милион и един пъти и ще бъде разгледана поне още толкова пъти. Нищо хубаво не се случва без намесата на военните и техните големи постижения във въоръжението. Намесата на морските тюлени допълнително ескалира напрежението на екрана. Дотолкова, че зрителят да тръпне в нетърпение какво ще се случи и междувременно да не желае краят на филма да е скоро.

От “Captain Philips” се правят два генерални извода. Първият е свързан с ролята на Том Ханкс – този човек представлява висша форма на актьорско майсторство. Винаги съм го харесвал, но с всеки следващ филм той все повече и повече се потапя в образа, който изгражда и заслужава не един, а поне два Оскара за тази си роля. Особено впечатление прави финалната сцена, когато по очите на гледащите избликват сълзи от възхищение и почит към силата на човека, застанал срещу тях. Невероятен и страшно добър Ханкс!

А вторият извод – “Captain Philips” е един от най-добрите филми за 2013 г., които съм гледал. Все още не съм се запознал с някои заглавия, които ще се излъчат на фестивала „Киномания”, но смея да твърдя, че този филм за момента е на първо място в личната ми класация за годината и силно ще се надявам да обере наградите, в чиито категории ще бъде номиниран. “Captain Philips” е от онези филми, които задължително трябва да стоят гордо във всяка една филмова колекция и да бъдат препоръчвани на приятели и познати.

И ако все още не сте гледали филма – моля Ви, поправете бързо тази грешка!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*