Новините днес

Prisoners – Смъртоносно влияние върху психиката на похитител

„Prisoners“ е един от многото филми, които подминаха българските киноекрани. За съжаление не винаги това, което е качествено, достига до зрителят по начин, по който той иска да се наслади на произведението, а именно прожекция върху бялото платно.
„Prisoners“ е страхотен филм. Не мога да твърдя друго – той съдържа всичко необходимо, за да предостави на киномана пълноценно и качествено екранно удоволствие, което да му държи влага дълги дни след финалните надписи.
Режисиран от Денис Вилньов по сценарий на Арън Гузиковски, „Prisoners“ представя на нашето внимание две култови роли, изпълнени от Хю Джакман и Джейк Гиленхол. Хю, макар и известен най-вече с ролята си на Wolferine от поредицата X-Men, не е типичният ролеви актьор, чиято поява на екрана да се свързва само с най-популярното му превъплъщение. Напротив – Хю е многопластов актьор, изтъкан от толкова много качества и плюсове, че моменталната асоциация с Лоугън изчезва в мига, в който той се появява на екрана.
Партниращият му Гиленхол, макар и с не толкова популярна роля, попада в същата ложа на актьори – ставащ все по-добър с годините. След „Source Code“, Джейк е един от топ-актьорите в личната ми класация и винаги и с най-голямо удоволствие гледам неговите филми.
В „Prisoners“ не става дума за затвори, макар че и двамата главни герои са затворени в собствените си светове и мирогледи. Темата за отвличанията е особено актуална по цял свят до ден-днешен – този мръсен бизнес генерира годишно милиони долари, хвърлени в разследвания и откупи. Винаги съм се чудел що за човек може да приеме съдбата на похитител. Колко ли трябва да бъде извратен един мозък, за да генерира план, който да затвори в клетка малко дете или възрастен човек, само и само да получи някой и друг куп долари в добавка към основните доходи. Психопатията на похитителя е обект на изследване от много психолози и въпреки това, до ден днешен, реална оценка за такова състояние няма.

Във филма Хю Джакман е в ролята на Келър Довър – бивш алкохолик и настоящ дърводелец, живеещ със семейството си някъде из средните щати. Келър е баща за пример – той обучава сина си в принципите на труда и лова, а дъщеря си възпитава като един истински баща за пример. В Денят на благодарността обаче, дъщеря му и съседското дете са отвлечени от неизвестен извършител. В разследването веднага се присъединява федералният агент Локи (страхотна асоциация със скандинавският бог), който до момента няма неразрешен случай. Неговата карма на детектив го тласка към разкриване на престъпленията с цената на всичко. Затворен в себе си, с многобройни татуси по себе си, Локи е мечтаният детектив за всеки един случай.

Келър обаче не приема децата да бъдат търсени от полицията и започва собствено разследване. Скоро заподозреният и освободен поради липса на доказателства похитител Алекс Джоунс (Пол Дано) попада в лапите на отмъстителният Келър, откъдето започва кошмарът му. Между Келър и Локи започва преследване и търсене, което ще доведе до множество разкрития на стари случаи. Това ще опъне докрай нервите на двамата….

Акцент във филма е ролята на Пол Дано, която той изиграва брилянтно. С визия на краен идиот, Пол е похитителят-„мечта“ – твърд пред мъченията, които му налага Келър, с магарешка упоритост и един върл последовател, чиято участ също ще бъде трагична.

„Prisoners“ е страхотно заглавие, което ви вкарва „във филма“ от начало до край и не оставя и зрънце съмнение, че на гледащият му предстои грандиозен финал, който ще си спомня дълго след това. „Prisoners“ е от онези филми, които ще препоръчвате върло на приятели и познати, когато Ви попитат какво да гледат.
Лична оценка 9/10. Заслужава си!!!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*