Новините днес

Blue Jasmine – Новият филм на Уди Алън

Първото ни семейно кино бе точно ден след като подписахме гражданския. И макар че нямам никакво търпение за Hobbit: The Desolation of Smaug, то филмът, който избрахме (в съчетание с най-добрите кумове, разбира се), бе най-новото от Уди Алън. Алън не е за всеки вкус (каква новина, а?), но въпреки това винаги се радвам, гледайки филмите на очилатият евреин.

Уди отново е избрал космополитен град за своя творческа муза. Този път Алън се завръща в Щатите, след като обиколи Барселона, Париж и Рим. На нашето внимание, дами и господа, имаме Сан Франциско. Разбира се, всичко е свързано с Ню Йорк – едва ли филм на Алън без Ню Йорк ще се получи.

Главните роли – неповторимата Кейт Бланшет. Още отсега Оскарът за женска роля ми замириса на свеж дамски парфюм с нотки от сандалово дърво. И би било напълно в реда на нещата Бланшет да вдигне почетната статуетка през март, когато Академията ще каже тежката си дума. А защо ли? Защото Бланшет е единствена в своята категория. Нейните роли не могат да бъдат съпоставени с която и да била друга актриса. Тя е прекалено уникална, за да се съпоставя с други свои колежки. И преди да бъда зверски нахранен – спокойно! Просто Кейт е достатъчно талантлива, за да играе себе си в култови заглавия, без да се налага да я поставям в ситуации от рода на „Ако беше Стрийп, щеше да се справи по-добре”….

Това е и мнението на Алън, който избира Кейт за главната роля в най-новият си филм. Компания й прави Алек Болдуин, когото видяхме и в миналогодишния „От Рим с любов”. Болдуин е мъжа-мечта за някои, а за други е просто част от списъка „Като порасна, искам да бъда…”. Цялата им фамилия е част от детското ми кино-израстване и с носталгия си спомням за многото филми на видеокасетки, които кротко чакат на тавана да дойде и техният ред за преглед и консервиране за кино-музея, който ще оборудвам един ден вкъщи.

Героинята на Бланшет, Жасмин, е каймакът на нюйорското общество. Тя е самонадеяна, влюбена в себе си, в мъжа си Хал (Болдуин) и парите му. Най-вече в парите му! Дрехите от Фенди, Картие и Луи Вютон са просто част от нейното ежедневие. Тя организира благотворителни балове, а мъжът й е порядъчен бизнесмен със склонност към изневери, благотворителни фондации и финансови измами. В един момент данъчните разсипват живота на Жасмин и тя е принудена да се премести в Сан Франциско, където ще живее при бедната си осиновена сестра Джинджър (Сали Хоукинс). В Сан Франциско Жасмин се сблъсква с действителността на бедните хора – тя е принудена да работи като секретарка, докато дните й преминават в наливане с водка и употреба на транквиланти. Съсипаният живот на Жасмин (по рождение Джанет) е украсен с бившият съпруг на Джинджър, загубил всичко заради баджанака си Хал, новото гадже на сестра й – автомонторът Чили, двете невъзпитани деца и липсата на достатъчно средства за преживяване. Жасмин обаче не може да забрави парите и прави всичко възможно да се върне при тях. Лъжата става нейна втора природа, а упадъкът – първа.

Blue Jasmine проследява възходът и падението на една от многото богати жени, свикнали съдбата да ги целува ежедневно. Трапът обаче се оказва невъзможен за прескачане и типично по удиалъновски героинята пропада все повече и повече, самозалъгвайки себе си относно бъдещето. Както каза кумът ми – „Не обичам нещастни жени!”. Това е и точното определение за Жасмин – нещастна, излъгана от суровият живот, сблъскала се с действителността по метода на автомобилната катастрофа.

Необратимият ефект на бедността, майсторски разказан и описан от Алън, е въплъщение на неговият непоправим талант за осмиване на съвременното общество. Нищо не може да впечатли така зрителят, както неговите режисьорски способи за представяне на една тъжна действителност и едновременно с това да бъде убита съпричастността на зрителя. А негово Величество зрителят може да обича и мрази най-добре, в зависимост от това както вижда на бялото платно.

Blue Jasmine заслужава двата си часа внимание. Феновете на Алън ще останат дълбоко очаровани от филма, докато останалите, незапознати с творчеството му, може и да спрат филма по средата. Урокът, който обаче научаваме, е достатъчно ценен, за да се поучим от него и да се замислим за благодетелите и малките неща, които трябва да ни правят щастливи.

Blue Jasmine – най-новият филм на Уди Алън! Трябва ли да се каже нещо повече?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*