Новините днес

Rush – Джеймс Хънт срещу Ники Лауда

Не се сдържах предновогодишно да остана с едно заглавие по-малко и снощи, в късните часове на нощта, се отдадох на последния филм на Рон Хауърд – Rush (известен у нас като „С пълна газ“). Винаги ще свързвам творчеството на Хауърд с неповторимият „Backdraft” – филмът, който въртях почти нон-стоп вкъщи като малък, създал у мен мечтата да бъда пожарникар. Пожарникар не станах, но за сметка на това станах киноман и с кеф следях кариерата на Рон, гледайки неговите творби, в т.ч. Apollo 13, A Beautiful Mind, The Missing, Frost/Nixon, поредицата екранизации на Дан Браун и така нататък.

В “Rush” Рон Хауърд разглежда един от най-мъжките спортове, а именно Формула 1. Много пъти съм водел спорове относно това дали формулата е спорт, или самоубийство. Естествено, това го разправят все футболни фенове, които предпочитат прическата на Кристиано Роналдо, вместо болида на Фелипе Маса. Суета, какво да се прави.

Качествени филми по темата досега не съм гледал. Явно Холивуд не е чак толкова заинтригуван от този иначе вълнуващ спорт, носещ милиони долари приходи. И с оглед на трагедията, сполетяла един от най-великите майстори на болида наскоро, то Rush е перфектното попълнение като за последно тази година.

Rush е филм, проследяващ събитията във Формула 1 през 70-те години, когато контрола по безопасността е сведен до минимум, а смъртните случаи на пистите са често срещано явление. Младежите са луднали по високите скорости – те изоставят престижни професии и кариери, за да се впуснат в бизнеса с преследвания. Тогава корпоративната машина е била с по-смазани части и разбира се досегът до големия финал е бил далеч по-близък, отколкото е в наши дни – я се опитайте да си направите отбор! В тези времена се открояват две имена, преобразили световният автомобилизъм до такъв, какъвто го познаваме днес. Съперничеството в този спорт е огромно и ако си мислите, че преди години спорът Шумахер или Хакинен бе интересен, то нищо не сте видели.

Двете страни на медала се наричат Джеймс Хънт и Ники Лауда. Джеймс Хънт (в ролята Крис Хемсуърт) е идолът за всеки мъж – сваляч, плейбой, с неизменна чаша уиски или бутилка бира в ръката. Идол не само на мъжете, но и на жените. За него е ежедневие да преспи със стюардесата в самолета, медицинската сестра, която го зашива след поредното сбиване, или просто с някоя от многобройните си фенки. Роден в Англия, Хънт е човекът, просперирал от малките Формули към големият успех на шампион, съчетан с цигари и множество линии кокаин.

Ники Лауда (Даниел Брюл) е другата част на идеята за състезател – израснал в богато австрийско семейство, той се отказва от правото си на престижна професия. Лишен от наследство, Лауда тегли кредит и купува мястото си в екип от състезанието. Той е непоклатим спрямо риска, който поема, и още нещо – неговите технически умения и знания са в пъти повече от инженерите на състезанията. Той променя болида си, а впоследствие става част от тима на Ферари – най-добрият отбор във Формула 1, който някога се е появявал.

Съперничеството между Хънт и Лауда се превръща в основен акцент от състезанията в този период на XX век. И двамата превърнали се в икони на автомобилизма, те играят по ръба на бръснача своят танц, довел до легендарното състезание на немската писта Нюрбургринг през 1976 г., променило из основи спорта. И едновременно с това доказало, че по-силно от човешката воля няма. И няма и да има.

Силно впечатление във филма прави актьорската игра на двете основни фигури. Хемсуърт най-накрая успя да излезе от ролята си на Тор, с която стана известен, и показа, че е много класно австралийско момче, чиято кариера тепърва предстои. Сигурен съм, че ако истинският Хънт бе жив, той щеше с удоволствие да наблюдава по-младото си Аз във филма.

Адашът Брюл, когото не бях гледал на този етап, е също силна фигура, дори с няколко идеи по-добър от Хемсуърт. Визуалната прилика, която съществува между него и младият Лауда, е още един показател за добрият кастинг и смелите режисьорски решения. Би било добре да прегледам някои други негови филми за да видя как се справя там, но със сигурност ще има на какво да се радва човек. Зрителят не е ощетен и откъм женско присъствие – тук-там се вижда по някоя и друга гърда, но най-важното е, че главната мадама се играе от Оливия Уайлд. Тя е в кожата на манекенката Сузи Милър, известна с връзката си с Джими Хънт, впоследствие и с Ричард Бъртън – същият, който става няколко пъти съпруг на Елизабет Тейлър.

Какво още за Rush? Това е филм, който ще се хареса основно на феновете на Формула 1. Заради тръпката, заради историята, заради легендите Хънт и Лауда. Всеки един момент е задържащ дъха и филмовата магия е гарантирана. И моля Ви – следващият път, когато се качите в колите си, внимавайте с педала на газта!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*