Новините днес

American Hustle – Заслужени десет номинации за „Оскар“

Изграждането на филм, който да получи номинация за Оскар за най-добър филм едва ли е от най-лесните задачи. А да го направиш няколко пъти поред – или доза чист късмет, или професионализъм в голямо количество, успявайки да се изтръгнеш от океана на спецефектите. И да създадеш истинско кино. Говоря за Дейвид О. Ръсел. Профешънъл плеър, който тази година получи третата си номинация за режисура, след The Fighter през 2011 г. и Silver Linings Playbook миналата година. А сега – American Hustle, който всъщност има цели десет номинации за престижната статуетка, заедно с Куароновата „Gravity”. American Hustle носи супер ниски коефициенти във всички букмейкърски къщи и май-май може да се каже кой ще бъде новият „най-добър филм“. Без претенцията да го кажа на 100 процента – все пак не съм гледал някои от номинираните, то American Hustle е моят фаворит на този етап, измествайки 12 Years A Slave.

„Американска схема“, който за огромно мое щастие е вече по големите екрани в България, попада в графата на любимите ми филми. Силно наподобяващ „Casino” на Скорсезе и все пак не толкова тежък и брутален. Схемата е от онези мъжки филми, които създават симпатии от страна на зрителя спрямо главните герои, техните възходи и падения. Такъв е случаят при този филм, когато основният персонаж вътре – измамникът Ървинг Розенфелд, бързо се превръща в любимец на публиката.

Какво е обаче един измислен персонаж, ако основната фигура не е добър актьор? Отговор – нищо! В този случай обаче имаме Крисчън Бейл. „Олеееееееее!“ би възкликнала мацката до вас в киното – „ама къде са му плочките на Батман?“ Отговор – те са под едната, която Бейл е изградил върху сикс-пака. Известен със своите физически трансформации за филмите, в които участва, Бейл е неузнаваем – с плешива глава, старателно скрита под тупе, и стабилен корем, който може да засенчи всеки един средностатистически българин от работническата класа. Огромните осемдесетарски очила, кацнали върху носа на Бейл, завършват образа на измамника Розенфелд – почти като чиновник, завършил с мъка местния университет.

Основният опонент и в същото време съюзник на Розенфелд, е федералният агент Ричи Ди Масо – един къдрав Брадли Купър, който живее с майка си и си слага ролки в косата. С типичната амбиция на всеки един млад кадър в държавните институции на САЩ, героят на Купър е като излязъл от клип на Джон Траволта – диско облекло, фънки прическа и огромна любов към красивите жени. А красивите жени тук са две, и коя е по-красива може да се поспори. Изборът на кастинг-екипа за двата централни женски персонажа е страхотен – от едната страна на барикадата имаме Дженифър Лоурънс (отново във филм на Ръсел, както и Купър), която вече прилича на истинска жена, вместо на разглезена лигла от „Игрите на глада“ (за които ще посветя следващото си ревю), а от другата – Ейми Адамс. И двете правят страхотни изпълнения – Дженифър в ролята на законната съпруга на Ървинг Розалин, а Ейми – любовницата му, по име Сидни. И двете се справят изключително, изключително добре, като повече плюсове бих писал на недолюбваната до този момент от моя страна Лоурънс. Тук тя вече е един истински актьор, който трябва да докаже, че статуетката Оскар не се дава безпричинно и след нейното връчване тя трябва да се защити. Сладурана с афинитет към липсата на сръчност и в същото време отчаяно влюбена в съпруга си, независимо от вечните скандали. От другата страна – любовницата Сидни, пряко свързана с гениалният измамник Ървинг. Тя е дива, секси, перфектна актриса, обичаща секса и добре изглеждащите мъже, независимо от тяхната позиция в скандала.

Историята, която съчетава в себе си истински случки и художествена измислица, за което сме навременно предупредени в началото на филма, е достойна за разказване не един или два пъти. Измамникът Ървинг Розенфелд (Бейл), собственик на верига депа за химическо чистене, е израснал в схемите от малък. С остър ум и любов към красавиците, той и любовницата му Сидни (Адамс), амбициозна провинциалистка, измислят гениална схема, достойна дори за пирамида на Бърнард Мейдоф и последователите му от Пловдив – срещу определена сума ужилените могат да забогатеят изключително бързо, без да си мръднат пръста. Набързо Ървинг и Сидни се превръщат в богаташи, а схемата им е усетена от дивият и свръхголям кариерист агент на ФБР Ричи Ди Масо (Купър). Притиснати до стената, двамата схемаджии се съгласяват да сътрудничат на Бюрото и започват нова схема, вече с агента – да уличат в корупция определен брой публични личности, които да заемат тяхното място в затвора. Така под прицела им попада кмета Кармайн Полито (Джеръми Ренър, блестящ и страхотен в ролята си), който тепърва ще изгражда Атлантик Сити в Ню Джърси като световен казино-център. И когато се намесват фалшив арабски шейх, конгресмени, сенатори и истински член на италианската мафия, ръка на Майер Лански, то схемата се заплита повече от интересно….

С неочаквани обрати, комични ситуации и множество перипетии за главните замесени, American Hustle държи очите ви отворени дори след тежък работен ден до края, оставяйки множество мисли за разплитане. Очевидно е, че художественият придатък е в повече, вместо обратното. Това обаче не означава, че филмът е „измислен“ или пък „не става“. Напротив – American Hustle е страхотен!

Гениално комичен и приятен, филмът е основната съставка, която е необходима за качествено филмово изживяване. И ако не мислите, че Бейл. Купър, Адамс, Лоурънс и Ренър са добър екип, то представете си какво ще се случи, ако към тях се присъедини големият Де Ниро, който да изиграе ролята, която винаги му е отивала най-много.

Приятно гледане, схемаджии!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*