Новините днес

Dallas Buyers Club – Борба за оцеляване срещу чумата на века

Пътят към Оскарите е дълъг и трънлив, осеян с множество препятствия, бурени и най-вече конкуренти. Тази година номинациите са повече от интересни, като част от тях вече бях предвидил предварително. Едно от заглавията обаче предизвиква повече интерес от другите. Този филм не засяга теми, които вече са били изтипосвани многократно на голям екран. Тук не говорим за сегрегацията или големият американски патриотизъм (за който ще пиша в следващото си ревю), а за нещо много по-простичко и в същото време представляващо огромен проблем на човечеството. Говоря за заболеваемостта от СПИН, или т.нар. чума на 20 век. И колкото и да изглежда като нещо крайно далечно, обвито от познатия ореол „това на мен не може да се случи”, то заболяването е факт, от което изход няма. Всяка година четем статистики относно заболелите и смъртните случаи; и все някак минават покрай ушите и очите ни като несъществуващ фактор. За съжаление.

Не така мисли обаче режисьора Жан-Марк Вале, чиито последен филм, а именно Dallas Buyers Club попадна сред топ-фаворитите на американската филмова академия. Историята му, покорила хиляди зрители, е вече достъпна на екран и у нас и за зрителя остава удоволствието от гледането на филма и поуките след това. Нали не сте купили последната си кутия презервативи, когато е станало прекалено късно?

В главната роля е ангажиран Матю Макконъхи, когото гледахме за последно в The Wolf of Wall Street. Матю тук е неузнаваем – толкова е влязъл в роля, че дори верните му фенки не биха го разпознали. От мускулестото тяло няма и следа, отстъпвайки на един мършав организъм, увенчан с мустаци, чиято визия наподобява Крисчън Бейл от „Механикът” с разликата, че при последния отсъстваше лицевото окосмяване. Макконъхи се превъплъщава в ролята на реално съществувалият (лека му пръст) Рон Уудруф, който през 80-те години на миналия век разбира, че е носител на вируса на ХИВ. За ролята Макконъхи отслабва значително, превръщайки се от секссимвол в обикновен човечец, тежащ не повече от 50 килограма, стъпил на ръба на пропастта, наречена смърт. И не само, че изиграва ролята си перфектно, а и дори получава номинация за Оскар за най-добър актьор в главна роля.

Номинация пък получава и поддържащият Джаред Лето, играещ ролята на бизнес-партньора на Уудруф хомосексуалист Райън, също жертва на коварното заболяване. И докато Макконъхи поддържа имиджа на корав каубой, свикнал с безразборния секс и язденето на бикове, до Лето е умиращ травестит, предизвикващ състрадание и у най-отявленият хомофоб. За красота имаме и Дженифър Гарнър, завръщаща се към киното след раждането на няколко рожби на Бен Афлек. Тримата създават неповторим екип, създал „Dallas Buyers Club” и превръщащ го в сериозна драма, достойна за графата „Гледани” от всеки киноман или обикновен зрител, отделил два часа от свободното си време.

Рон Уудруф (Макконъхи) е тексаски каубой, отдаден на щастливия начин на живот. Той е привлечен от ездата на бикове, секса с красиви и не чак толкова красиви тексаски мадами, кокаин, бира и безкрайни купони. Живеещ във време, когато върлува огромна непоносимост към хомосексуалните, Рон се отдава на живота в максимална степен. Нелеп инцидент в работата му обаче го изпраща в болница, където при изследванията се установява, че той е носител на СПИН и не му остава много време. Междувременно, щатската агенция по лекарствата търси най-добрият медикамент за лечение на нарастващият брой заболели. Уудруф тършува из всевъзможни кътчета и установява, че лекарството, с което го лекуват, е силно токсично и в същото време не помага. Така той се озовава в Мексико, където намира лек за своите болки.Така започва неговата битка срещу бюрокрацията, внасяйки нелегално забранените и неодобрени вещества. Създавайки клубът на купувачите от Далас, той и умиращият от СПИН Райън (Лето) изграждат огромна организация, помагаща на болните и бореща се срещу законодателството. За сподвижник той успява да вербува и лекарката Ийв Сакс (Гарнър), която е принудена да левитира между своите шефове и новите си приятели. В продължение на години, Уудруф и компания се превръщат в изцелители на хиляди болни от коварната болест, преминавайки законови спънки и морални такива.

И именно в този ред на мисли се открояват огромните актьорски заложби на Матю Макконъхи, заслужено одобрени (на този етап) с номинация за най-престижната филмова награда. Макконъхи изгражда образ, който се пречупва през калейдоскопа на отчаянието, превръщайки се отново в нормален човек. Без хомофобски нагласи, опознавайки новия си приятел Райън. Бях свикнал да го гледам предимно в лигави роли и тази трансформация автоматично го изстрелва сред висините на киното, откъдето мърдане скоро няма да има. Искрено пожелавам на Матю да грабне златната статуетка, която толкова заслужава именно заради тази си роля. Само един Златен глобус не е достатъчен, господа оценяващи!

Същото бих казал и за Джаред Лето – Боже, този човек е гениален! Толкова силна актьорска игра, толкова желание за доказване и себеотдаване – всичко това, съчетано в един-единствен актьор, и то в поддържаща роля. Ролята на Джаред разбива на пух и прах мисленето на зрителя, предизвиквайки у него неподозирани симпатии. В огромни количества! Златният му глобус го доказа, а съвсем скоро ще видим дали ще получи и златният човек.

Третата поред личност, а именно Гарнър, ми направи също добро впечатление. Милата усмивка на Дженифър е достатъчна, за да разтопи всеки, желаещ малко женска красота в този мъжки свят. Пожелаваме на Гарнър повече хубави роли и занапред.

Цялостната ми оценка за „Dallas Buyers Club” е положителна, макар и левитираща някъде в средата в линията минимум-максимум. Добре разказана история с много добра актьорска игра. На моменти ми се искаше малко повече развитие и напрежение, което да ме държи още по-концентриран около случващото се. Разбира се, история, вдъхновена от истински случай не винаги може да притежава необходимият съспенс. Въпреки това, “Dallas Buyers Club” заслужено получава 6-те си номинации за Оскар, без да имам очаквания за статуетка в най-престижната категория, където го чакат други култови за 2013 г. заглавия.

Дори и да не бъде отличен там обаче остават категориите за Макконъхи и Лето, които за мен са фаворити на този етап. Приятно гледане и моля ви – замисляйте се винаги преди всяка необмислена постъпка, касаеща здравето – Вашето и на любимият човек.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*