Новините днес

The Monuments Men – Спасение на европейското културно наследство

Изминаха цели три години от последната режисура на вечният ерген Джордж Клуни – през 2011 г. той ни изненада с политическият трилър “Ides of March”, където, съвместно с Райън Гослинг, ни показа задкулисни политически игри, достойни за първите страници на всеки един жълт вестник. Междувременно с това течеше и времето, в което пред очите ми не бе попадал добър филм по темата за Втората световна война. След “Valkyrie” и тарантиновите „Inglourious Basterds” идеята сякаш замря и Холивуд не представи нищо, което да си заслужава. Или поне до момента, в който не бе обявен “The Monuments Men”.

Бива ли го или не Клуни зад камера? В интерес на истината – останах доволен от видяното. Клуни е многопластов актьор, който може да изиграе не само всяка една роля, която приеме. Той притежава уменията, които да му позволят да разкаже сценария със различни режисьорски способи така, че да влезе под кожата на зрителя. Това се получава и в “The Monuments Men” – един патриотичен поглед на американецът върху събитията, разбили Европа и световната история. Иска се доста смелост и познания да разсъждаваш върху събитие, което не касае пряко родната ти страна. Тук няма да пиша за намесата на Щатите във всеки един възможен конфликт на територията на света. Тук ще пиша за начина, по който американците гледат на нас, европейците, и нашите действия, нашата история и прочие. Клуни е не само режисьор на филма. Той е и сценарист, делящ белите листа заедно с големия Грант Хеслов, които адаптират книгата на Робърт М. Едсъл и Брет Уитър. Още в началото на филма гордо се пъчи надпис „Based on a true story” – малък трик, който действа на подсъзнателно ниво на зрителите. Те стават свитедели на интерпретацията на събития, които действително са се случили. Разбира се, художественият елемент присъства и тук, но той е по-скоро нотка на загадъчност, отколкото основна движеща сила.

За „The Monuments Men” и неговият актьорски състав може да се говори доста – освен самият Клуни, който застава не само зад, но и пред камерата, зрителят получава и Мат Деймън, Бил Мъри, Жан Дюжарден, Джон Гудман (винаги си представям Флинтстоун, когато видя Джон на екран), Боб Балабън, Хю Боневил и единствената и неповторима Кейт Бланшет. И не само те – българската публика може да се чувства поласкана от факта, че макар и с малка роля, вътре е българският еквивалент на Клуни, а именно звездата от „Под прикритие” Захари Бахаров. В „Monuments Men” обаче ролите са така балансирани, че няма изпъкване и лансиране на един артист за сметка на друг – тук всеки един замесен в играта е с достатъчно добро включване и достатъчно екранно време, за да получи своите минути слава на червеният килим.

“The Monuments Men” бе представен на Берлинаре – едва ли германците са останали очаровани от поредното им представяне като зли нацисти, изпаднали в култ към личността на Хитлер. Американският средностатистически зрител не е образованият европеец, който да е наясно с политиката на Германия и нейният икономически, политически, социален и културен възход в годините след Войната, когато те се издигат като феникс (колко иронично) след тоталният крах на Райха. Българската премиера предстои – съвсем скоро зрителите ще могат да се докоснат до филма и да потвърдят или отхвърлят разказаната от Клуни и компания история. “The Monuments Men” не е филм за всяка уста и това го знае всяко хлапе, следяло препродукцията през последната година. Да, ще има засегнати, ще има обидени, ще има и зрители, които няма да останат впечатлени. Филмът обаче е страхотен по ред причини, които може да проследите в редовете по-надолу.

Историята – Войната в Европа е в разгара си. Хитлер мачка наред, а народите дават своите милиони жертви в името на една абсурдна идея, родена в главата на лудият диктатор. И не само, че нацистите разрушават Европа – те обират и културното й наследство, в това число картини, статуи и други произведения на изкуството. Именно тук се намесва една малка бригада от изкуствоведи-американци, които няма да позволят затриването на световната история. Те са водени от културолога Франк Стоукс (Клуни), в чиято глава се заражда идеята да открие и върне по места откраднатите от нацистите произведения на изкуството.

За целта той ангажира своите познати и колеги, които на драго сърце се съгласяват да помогнат на европейското наследство – това са Джеймс Грейнджър (Мат Деймън), Ричард Кемпбъл (Бил Мъри), Уолтър Гарфийлд (Джон Гудман), Жан-Клод Клермонт (Жан Дюжарден), Доналд Джефрис (Хю Боневил) и Престън Савиц (Боб Балабън). Пазителите на наследството, както се наричат те, предприемат мисия из разрушените европейски градове, за да открият и съхранят милионите откраднати форми на артистичност, създавани през поколенията от велики творци. Мисията им обаче е повлияна не само от пренебрежението на властите – те попадат в разкъсваната от война Европа, където трябва да предпазят не само издирваните артефакти, но и самите себе си.

В разгара на преследването изгрява звездата и на Кейт Бланшет, която се превъплъщава в шпионин от Съпротивата, готова да жертва всичко в името на изкуството.

Една бърза мисъл, която прониква в съзнанието на гледащият, е липсата на добре познатият ни американски патриотизъм. Зрителят стои и се учудва кога, по дяволите, ще се покаже същността на добрите американци, които идват с гръм и трясък да помагат.

Разбира се, патриотичната бомба избухва в един момент. Това, уважаеми читатели, е неизбежно и ако смятате набързо да го причислите към минусите на лентата – моля ви, не бързайте. Няма военен филм, създаден от американци, който да не е пропит с тяхната горда нотка на величие. Лично за мен това е само допълнителна окраска, която придава красота на видяното.

Интересен е фактът, че тук имаме внедряване (отново) на мисълта не само за лошите германци, но и за лошите руснаци. С макар и епизодична роля, нашият Бахаров се изявява като руски предводител, който също иска да се докосне до европейското културно наследство. Естественото в случая е, че през гледната точка на руснака този филм би изглеждал по коренно различен начин и затова няма как да се сърдим на смелите сценарийни решения за пречупване на истината.

По-горе казах, че филмът не е за всеки. Той няма да бъде оценен подобаващо от изследователите на Войната, които на бърза ръка ще отхвърлят тезата на Клуни. Няма да бъде оценен и от руската публика, а знаем добре, че Русия е силен филмов пазар и милиони долари приходи идват именно от тях. Филмът обаче, по мое собствено мнение, е страхотен. И откъм актьорска игра, и откъм сценарий, и откъм онзи тих ужас на войната, умело преплетен с екшъна и последващото развитие на събитията. В определени моменти кожата ми настръхва, осъзнавайки колко щастливи трябва да бъдат поколенията, непознаващи този срамен период от световната история. Носталгията на участниците в събитията заливат като цунами публиката, отдръпвайки се за момент и впоследствие връхлитаща отново, само и само да напомни, че животът ни днес е далеч, далеч по-добър от периода, майсторски описан от Клуни и компания.

Друг плюс на филма е и обогатяването на общата култура, съгласно вплетените истории на картини и скулптури, които е възможно да сме пропуснали по време на своето обогатяване с исторически факти. С удоволствие бих посетил град Брюж в Белгия, за да хвърля един поглед на Мадоната с младенеца – статуя, пропита с кръвта на смели мъже, пренебрегнали семейство и личен живот за запазването й там, където се намира в момента.

В заключение – The Monuments Men е филм, който препоръчвам на читателите на този блог. Ще станете свидетели на добро изпълнение, което си заслужава двата часа. И след гледането съм сигурен, че ще отправите препоръка и към приятели, които ви задават често срещаният въпрос „Кажи кой филм да гледам?”

The Monuments Men е в този блог с любезното съдействие на „Александра Филмс“

Leave a comment

Your email address will not be published.


*