Новините днес

Noah – Човекът е мъртъв! Да живее Човека!

Трудно започвам писането на настоящото ревю с оглед на мислите, които се въртят в главата ми от излизането от залата до настоящият момент. От една страна съм раздвоен от факта, че съм настроен крайно антирелигиозно, а от друга – не ми се иска да засягам избралите набожността като начин на живот. Ще изписвам думите при необходимост с главни букви, както е прието от правилата на правописа, макар че имам известни съмнения относно нуждата от такова представяне на библейските истории.

Както си мислех и преди да гледам филма – Библията, ако не друго, е чудесен източник на фантастични сценарии за холивудски филми. Вътре си има всичко необходимо за създаването на блокбастър – и фентъзи, и митични същества, и всичко останало, което може да прилепи зрителя към седалката, а кутията с пуканки да падне поради забрава от ефектите, леещи се от екрана върху съзнанието на гледащият. Вече ставаме свидетели на редица заглавия, инспирирани именно от Библията. В Щатите заглавията вършеят боксофиса, а ни предстоят още филми на Божествена тематика, и то все с имена от сой, както се казва. Noah е първото такова предложение за годината, което гледах, и мога смело да заявя, че работата е свършена като хората. Дори филмът получи забрана за показ някъде из Азия, което е още едно доказателство, че не всички ще останат доволни от поднасянето на мита за Ной и неговият ковчег (винаги съм мразел тази дума; можеше при официалният превод да се използва дума, далеч по-ненавяваща мисли за смърт и погребения).

Силно се съмнявам, че такава грандиозна продукция щеше да бъде факт, ако Black Swan на режисьора Дарън Аронофски не пожъна такъв успех, когато бе пуснат официално. Black Swan не е точно моят тип филм и история, дори на моменти ми беше крайно противен, но пък превърна Натали Портман в носител на Оскар, а Мила Кунис се утвърди като желязна лейди на холивудския сексапил. Именно приходите от Black Swan дадоха зелена светлина в очите на продуцентите и смело финансираха епичната драма на Аронофски, която в момента е върл хит по света и у нас. Не помня кога за последно бях виждал зала, пълна на максимума в киното – дори, когато гледах Аvatar преди години, се прокрадваха някои празни местенца, на които зрителите да си оставят тежките шуби и палта. Снощи обаче киното се пукаше по шевовете, като дори на първият ред всичко беше заето, а хората нямаха нищо против да гледат оттам.

Noah представя историята на Ной – човекът, успял да спаси живота на Земята от пълно разрушение от страна на Създателя. И тук е първият момент, в който зрителят ахва – не кой да е, а Ръсел Кроу. Ама разбира се, дами и господа – че кой друг може да носи на австралийските си, загорели плещи бремето на Божието желание? Джерард Бътлър? Да, но Кроу стои в пъти по-добре именно тук. Алкохолът и цигарите са си казали думите и придадената осанка на изтерзан от тежкият живот мъж стои лепната като спечено брашно върху ръцете на хлебар от кварталната баничарница.

От друга страна, Дженифър Конъли едва ли има по-добър екранен съпруг от Ръсел. И защо пък да не ги видим пак заедно, независимо, че през цялото време си мислех за Фамке Янсен в тази роля. Допълнение правят сър Антъни Хопкинс, когото и да коментирам, няма да бъде нужно, Рей Уинстън като „лошият” (че как филм без отрицателни образи, моля Ви се), Дъглас Буут като най-големият син на Ной, Шем, Логан Лърман като по-малкият Хам (същият лигоч от Пърси Джаксън и боговете на Олимп), и разбира се Хърмаяни Грейнджър, позната още като Ема Уотсън. За Уотсън винаги трябва да се казва или добро, или нищо. Не, че е новата Мерил Стрийп или подобно. Ема обаче има сериозен актив от фенове. Тя е примерна мома и в живота, без да се поддава на споходилата я като дете слава, и най-малкото заради това заслужава уважението на зрителя. За последно я видях в The Perks Of Being A Wallflower на Копола-дъщеря, а много ми се иска да бъде поставена в светлината на прожекторите и в малко по-централна роля за в бъдеще.

Има потенциал и е хубаво да се развие, стига да не стои в сянката на големи имена. Уотсън тук е в ролята на Ила – доведена щерка на Ной, която много си пада по големият му син, а както видяхме – и той по нея.

В най-общи линии Noah следва историята, описана в Библията – Бог се разгневява на човечеството, което е създал (по свой образ и подобие), и решава най-спокойно, че нещата трябва да започнат отначало. За целта той избира един от малкото останали „свястни” и му поставя за задача да построи ковчег (кораб, карготовар, ферибот или както си го представяте), в който да събере по една двойка от всички животинки, които да изградят наново планетата, в която живеем. За да избие обикновените хорица, той ще използва дъждец, гейзери и милиони литри вода, с която да издави лошотията. Ной взима много сериозно задачата и с помощта на паднали ангели, наказани от Бог с каменни тела, навяващи мисли за прародителите на Оптимус Прайм и Бъмбълбий, построява огромният съд, с който ще помогне на живота да се спаси. Нещо повече – неговото семейство също ще оцелее, давайки началото (с много кръвосмешение) на нова ера от историята на човечеството. Разбира се няма как да мине и без пречки, като за тази цел се използва един от наследниците на Каин (в ролята Рей Уинстън). Помощ идва от дядото на Ной, Метусалах, който адски много прилича на Антъни Хопкинс.

Тази история е ясна и на малките деца. Не знам обаче до каква степен се следва историята от Библията. Не съм запознат в детайли с нея и не мога да коментирам кое е достоверно и кое не. Правят впечатление обаче редица случки, които някак стоят като художествен придатък от страна на Аронофски и компания. Доколкото имам спомен, Ной строи ковчега заедно със синовете си, без помощ от каменните Трансформъри. Доведената щерка Ила също ми бяга като спомен.

Noah обаче е много добър филм. Първо – актьорите. Всеки е чудесен в ролята си, взел особено на сериозно работата, която има да свърши. Най-голямо впечатление в изграждането на образа обаче си остава за Ръсел Кроу. Той преминава през редица трансформации на възгледите си. Отдаден на Бога, за него няма разлика между добро и зло. Всичко е пост-фактум от страна на Бог и той е решен на цената на всичко да следва Неговите завети.

Noah може да бъде анализиран от няколко гледни точки. Първоначалното впечатление, разбира се, е за представянето на библейската история без внушения и други лоши практики. Ако се замислим обаче, то се откриват редица вмъкнати между редовете послания, които всеки решава дали да приеме или не. Например:

– Е ли не е Noah

поглед върху същинската, скрита целна религията, за контрол върху простите маси?

– Стои ли човекът на върха на пирамидата, изкачването на която е постигнато благодарение на екстрата „разум”, с която сме надарени от природата?

– Стои ли семейството на първо място, независимо от множеството чужди влияния, поставени върху личността от нечии чужди интереси?

– Общото или личното?

Все въпроси, върху които гарантирам, че ще се замислите, след като отделите два часа и половина в киносалона. Моля Ви – не чакайте този филм по тракерите. Няма да усетите грандиозността и величието на продукцията, така както в киното. Noah представлява аудио-визуален спектакъл, който ще Ви потопи в библейската атмосфера от времената преди Христа. И което потапяне е, бих казал, задължително.

Силно впечатление прави и саундтракът – епични мотиви, които смазват зрителя. Оставят го безмълвен. Стоящ на седалката, борещ се за свое място в ковчега на Ной. Мина ми през ума как ли би звучала тази музика в готическа катедрала, където акустиката е вълшебна. А ако в катедралата има Dolby Atmos, например? Все още настръхвам от това си желание.

Крайна оценка – Noah даде началото на блокбастър-сезона за 2014 г. и трябва да бъде видян. И от набожни, и от атеисти. Има за всеки от нас по нещо. 6 точки за Дарън Аронофски и с нетърпение ще чакам следващата му проява.

А на Вас – приятен потоп!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*