Новините днес

Turtles Forever – Количествено-стойностна сметка на няколко поколения фенове

От седмица усещам вътрешно чувство на неудовлетворени потребности, с оглед на току що излезлият трейлър на подготвяният от екипа на Майкъл Бей мегапроект за „Костенурките Нинджа”, което трябва да даде нов поглед върху добре известната поредица. То не бяха игрални филми, два анимационни сериала след оригиналните серии, плюс компютърно анимиран филм от преди пет-шест години, който не постигна нужният ефект. Прекалено много различни визии, прекалено много промени в историята и прекалено много артистичност видяхме през периода на съществуване на зелените земноводни. И това гарантирано дразни върлият почитател на четирите костенурки, който е израснал с техните приключения.

Този върл фен съм аз. Костенурките Нинджа до ден днешен си остават моите номер едно супергерои, които съм поставил високо над иначе страхотните продукти на Marvel и DC Comics. Костенурките са фактор, който оказва фен-влиянието си върху мен повече от двадесет години и независимо, че вече съм във възраст, в която вече преминавам към следващата фаза на развитие, то детето в мен продължава да живее. Живее и крещи за нинджите, Шредер, Кранк и останалите замесени. Когато преди доста време узнах за идеята на Бей да върне на екран четиримата зелени dudes, то аз директно се възкачих на седмото небе. И беше обещано, че ще се следва сюжетната нишка от оригиналните епизоди, които си остават и най-любимата ми интерпретация на историята. Е, трейлърът вече дебютира и стана ясно, че тези ми надежди са попарени безвъзвратно – пак няма да видим Кранк, пак няма да видим оригиналният произход на костенурките, пак няма да имаме Бибоп и Рокстеди. На всичкото отгоре четиримата, вместо да бъдат създадени като симпатични сладури, са по-големи грозници и от самият Кранк. Мис О’Нийл пък няма да коментирам – колкото и да харесвам трансформърката Мегън Фокс, то тя едва ли е най-удачният избор за тази роля. Задачата й да замести подобаващо Пейдж Тюрко от деветдесетарските филми е непосилна за Фокс – и това не е само мое мнение, а и на мнозина фенове на поредицата!

Това, което най-много ме подразни за този филм, а и за двата сериала след оригинала (версиите от 2003 г. и новите, компютърно-генерирани серии на Nickelodeon), е различието в общата рамка на историята. Остава обаче да се примирим с този факт именно заради филмът, провокирал ме да пиша настоящият пост. Става дума за Turtles Forever – пълнометражен анимационен филм, който гледах преди четири години в една изключително гореща августовска нощ, когато климатикът вкъщи не работеше, а комшиите бяха решили да купонясват на отворена тераса точно до моят прозорец. Turtles Forever е именно оправданието по различията във всички познати до момента (а и както е ясно, и бъдещи) проекти, свързани с Лео, Раф, Майк и Дони.

Turtles Forever е режисьорско изпълнение на Рой Бърдайн и Лойд Голдфайн, по сценарий, разбира се, на Кевин Ийстман и Питър Лърд – създателите на четирите анимирани нинджи. Филмът идва като своеобразно продължение, от една страна, на сериалът от 2003 г. и от друга като оправдание за всички бъдещи проекти, свързани по един или друг начин с героите.

Turtles Forever обединява в себе си най-познатите образи – тези от анимационните оригинални филмчета от 1987 г. и по-новите от 2003 г., които имаха за цел да навлязат в телевизорите и домовете на следващата генерация дечурлига. „Новите”, както наричам белооките костенурки, са в основата на филма. След като са победили вечният си враг Шрьодер и са изпратили утрома от него в дълбокият космос, нищо не нарушава спокойствието им, независимо от все още действащият клан Фут. Най-спокойно обаче, докато си седят в уютната канализация, се оказва, че те са видени от медиите и стават публично достояние на цял Ню Йорк. Те веднага се заемат с разследване и най-неочаквано се оказва, че всъщност известност са придобили не те, а техни версии от друго измерение. Техните версии са именно старите, сладуркови нинджи, които попадат при тях след като продължават борбата си с оригиналния Шрьодер, Кранк и техният Технодрум. С високоразвита технология те се оказват при своите различни и все пак еднакви събратя. В измерението обаче се оказва и самият Шрьодер, който заедно с Кранк връща от космоса алтернативният си, астрален близнак, или поне каквото е останало от него.

Новият Шрьодер обаче, като много по-опасна алтернатива, набързо се „окопитва” и задейства план за унищожението на стотиците костенурки в множеството измерения, които съществуват. Така Донатело, Донатело, Леонардо, Леонардо, Микеланджело, Микеланджело, Рафаел и Рафаел подхващат инициатива за тотална елиминация на двата Шрьодера, както и спасението на другите свои събратя.

Зрителят става свидетел на фактите, които довеждат до множеството версии на костенурките и техните братя по съдба. Филмът служи като оправдание за всички онези детайли, които се различават коренно от първоизточника си, и на всичкото отгоре това служи като безпроблемен картбланш за абсолютно всички бъдещи покази, версии и прочие. От една страна – фенът остава крайно удовлетворен от изчистването на пропуските. От друга – той прехвърля себе си и детинството си във всички измерения, където съществуват костенурки, и така в един момент размива понятията и възприятията си. Turtles Forever е приятен филм, който със сигурност ще се хареса на всички, израснали с „тоти-нинджа”. Всеки гледащ ще се разтопи от умиление, виждащ старите си познайници отново на екран, с техните ъп- и даунгрейднати версии. И все пак остава едно „защо?”. За пари, разбира се. Не за друго….

Повече от мен по темата очаквайте през август, когато със сигурност ще гледам предстоящият филм, дори да не съм доволен от развитието на филма към този етап. Кой знае – може пък да решат да ни изненадат и наистина съмненията сега да се окажат неоправдани.

Или поне се надявам така да се получи…

Leave a comment

Your email address will not be published.


*