Новините днес

Пътуване из дебрите на Кан – опит за филмов пътепис

“I’ll Be Back!” – каза Арнолд в култовата си роля на Терминатор, превърнала обикновеният австрийски емигрант в култова личност, вдъхновила не един или двама негови подобни, решени да покорят Американската мечта. Е, I`m Back в случая, след като 11 дни бях откъснат от телефон и интернет и се отдадох на едно страхотно пътуване из Европа, което е част от меденият ни месец. Аз и Таня обиколихме общо 8 държави и енергията, която натрупахме, би трябвало да ни стигне поне до следващото пътешествие след няколко месеца.

Включвам се в блога този път не с ревю на филм, а с пътепис. Днес е 12-тият ден, откакто не съм гледал нито един филм, но за сметка на това имах възможността да се докосна до една от световните кино-дестинации, превърнала се в гореща точка за цялата индустрия; символ на качеството и мекият червен килим. Перлата на Лазурният бряг, а именно Кан.

Кан бе включен в нашето пътуване на връщане от Барселона като първа точка от френската част на нашето европейско приключение. Чаках с нетърпение именно този град, защото за мен посещението на Кан е първата наистина сериозна дестинация, свързана със седмото изкуство. Нетърпението ми беше леко парирано на моменти от Таня, която усилено ме подготвяше да не очаквам холивудската Алея на славата, на която тя е имала възможността да се разходи и да се снима със звездите на повечето актьори. Въпреки това обаче, в мен демонът на киномана бушуваше с почти същото нетърпение, с което бушува и когато усилено чакам премиерата на някой хитов филм, чиито потенциал за придобиване на статус на попкултурен феномен е повече от огромен.

Влизането в Кан е съпътствано от безброй много изображения на филмови артисти, гледащи усмихнато в най-известните си роли от фасадите на жилищните кооперации – нещо като рокаджиите в Каварна, но с много повече цвят и дух, разбира се. Автобусът оставя туристите на специално изграден паркинг, точно до яхтеното пристанище на средиземноморската перла. Пешеходната обиколка започва именно оттам, проправяйки си път покрай яхти, пред които тази на Джордан Белфорт ог „Вълкът от Уолстрийт” бледнее като луна в облачна вечер. Въпреки това, в Монако са по-грандиозни, по-големи и по-красиви. Както и да е.

Стигайки краят на пристанището, пред посетителите се открива основната пешеходна алея на Кан – булевард „Кроазет”, на който е разположен и Филмовият дворец. Докато се достигне двореца обаче, жадните за филмова магия очи срещат огромна стена, част от фасада, която разкрива балкони, на които оживяват редица култови филмови герои – от едната страна, през красив прозорец гледат кийтъновият Батман и никълсъновият Жокер; От другата страна Джак и Кейт гледат към морето, сякаш са на носа на Титаник, а R2-D2 и C-3PO сякаш подканват пешеходците да се присъединят към тяхното междузвездно пътешествие. До тях е и великият Чарли Чаплин, обмислящ кого да разсмее с поредната си доза ням хумор. Точно срещу стената е общината на Кан, където течеше парад по случай Денят на Европа, или по-точно денят преди големият празник на победата – французите почитат датата 8-ми май, с която отбелязват края на Втората световна война.

Оттук,  надясно по „Кроазет”, ни посрещнаха огромните бели шатри, които приютяват отделните кино-студия по време на филмовият фестивал. Точно след тях ни посрещна и диамантът на Кан – филмовият дворец Луи Люмиер, станал свидетел на хиляди филмови прожекции, оставили своят отпечатък върху световната кино-сцена. Дворецът е бяло, каменно сдание, в чиито ъгъл се простира и огромният червен килим, по който минават хората, чиято работа следим с удоволствие. Докато бяхме там течеше и усилената подготовка за предстоящият фест – десетки работници щъкаха нагоре-надолу, кой с гаечен ключ, кой с метла и лопата. Именно оттам започва и прословутата Алея на славата, където са оставени отпечатъците на мнозина артисти, увековечени завинаги пред европейската филмова столица. Алеята минава покрай двореца и продължава в прекрасният парк покрай Лазурният бряг, където туристи с огромни фотоапарати обикалят и търсят отпечатъците на своите любимци. На много места се събират групички по около 5-6 човека, които с мъка разчитат метализираните инициали. Това е и една от най-големите трудности – някои плочки са крайно трудни за разчитане и като нищо може да пропуснете името на човека, който търсите. В помощ идва обаче информационният център, който е слят заедно с магазина за сувенири – там може да намерите информация за всяка една плоча, както и да закупите своят филмов сувенир. Всички те са свързани единствено с фестивала и ако не надявате да откриете, да речем – фигурка на Вито Корлеоне – това е невъзможно. За сметка на това обаче може да закупите фланелка, чаша или ключодържател, които да останат с вас при завръщането ви у дома. Цените са солени, както е в цяла Франция – чашата за кафе с палмова клонка е 15 евро, фланелка – 25, а ключодържателите са в диапазона между 10 и 20 евро. Има и лимитирани серии, които скачат вече към по-стабилни суми. Аз си позволих единствено покер-чип с логото на фестивала, и то го закупих от сергийка извън филмовият дворец.

Двата филма, които усилено се рекламират из улиците на Кан, са Godzilla и Grace Of Monaco. Явно интересът към тях е особено силен, и то най-вече към вторият с оглед на близостта на малкото княжество и вълненията, които ги тресат там по случай липсата на наследник на принц Албер II и любовта на всички живущи по Лазурният бряг към неговата майка – актрисата Грейс Кели. Кан е място, където може да се почувствате част от киното. Кан е място, където за няколко часа ще се потопите във филмовата магия така, както никога досега. Или поне ако не сте получавали шанса да се докоснете до подобна сцена. Дори да не си позволите кафе в заведенията срешу Двореца, то със сигурност ще се очаровате от магията на Златната палма!

По-надолу са част от снимките, които направихме в Кан. Допълнително съм сложил и малко от други места, които са свързани с филмите като цяло – една сергия с DVD и blu-ray филми в Генуа, Италия, която чакаше с нетърпение да изпразни портфейла ми.

 

Чия ръка е по-голяма – моята или на Сталоун?

 

Денис Хопър!!!
За Бога, братя, КУПУВАЙТЕ!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*