Новините днес

Enemy – Да спиш с врага си

Два дни седя, мисля си и се чудя как да подходя към ревюто на Enemy – дали да го пиша изобщо със заплахата да бъда оплют зверски, или да драсна нещо, колкото да се запише в архива на блога и да продължа нататък. Истината е някъде по средата – Enemy е от филмите, чието гледане трудно може да провокира музата в мен да напише няколко страници редове с излияния относно качествата им. Enemy ме хвана крайно неподготвен – смачка ме като непотребен лист хартия и ме изхвърли в кошчето, където един до друг лежат останалите любители-критици, пишещи най-вече за собствено удоволствие. Е, чак пък така ли се дам на филм, за който са създадени дори видео-ревюта с обяснение кадър по кадър кое какво би трябвало да означава?

Enemy е режисиран от Денис Вилньов, който съвсем скоро ми грабна вниманието със страхотният Prisoners, където звезди бяха Джейк Джиленхол и Хю Джакман. Явно работата на режисьора с Джейк му е повлияла доста добре и в Enemy той отново е главното действащо лице. Винаги съм харесвал филмите с негово участие, дори крайната брадва Prince Of Persia, където трябваше да си го представим едва ли не като брат-близнак на Дуейн Джонсън, размахващ мечове и магии на поразия сред дебрите на пустинята. И свалящ яката принцеса, която няма нищо против да се повъргаля в пясъците с коравия принц.

Джиленхол е симпатяга, казано откровено. Дори погледът му на леко пребозало теле не ме дразни толкова много, колкото мои приятели, тотално отритнали момчето в дупките на небитието. Почти няма негов филм, който да не съм харесал от раз (Планината Броудбек все още е в графата „За гледане, със специална настройка, траеща години”), а Source Code, например, е едно от най-приятните за мен филмови заглавия от последните години. Впрочем Джиленхол, макар и далеч от класата на свои връстници, има огромен потенциал, който тепърва ще развие. И то с участието и играта си в ленти като Enemy, за който продължавам да пиша този текст, без да имам смелостта да скокна директно към него.

Следя проекта откакто беше анонсиран именно заради прекрасният и интригуващ синопсис – учител по история на света с асоциален характер, съвсем случайно попада на свой двойник, гледайки филм. И започва да го издирва, за да разбере каква е тази мистерия. Това е и основната завръзка във вече гравитиращият из нашите интернет ширини филм – неговият герой Адам е средностатистически даскал, който живее изключително скучен и еднообразен живот. Адам е почти завършен социопат, като дори гаджето му не приема за нормален и след сюблимния момент си тръгва, оставяйки брадаткото сам в почти празният апартамент. Адам преподава история и негови главни опорни точки са диктаторството и някои теории на велики учени за повторяемостта на събитията в световната история.

В поредната си самотна, но не и скучна вечер, Адам решава да изгледа препоръчан му от колега филм. Така се сблъсква с Антъни – свой, външно идентичен двойник. Така набързо въздухът в Онтарио, където се развива цялото действие, се нажежава от желанието на учителя да открие актьора, който е като негов брат-близнак. И го открива, откъдето започва и цялото действие във филма…

С риск да бъда сметнат за краен лаик в ревюирането на филми ще споделя, че Enemy със сигурност не е от филмите, които ще повторя да гледам ВЪПРЕКИ, че имам нужда от това. Имам нужда да го направя, за да уловя всеки един малък детайл, прокрадващ се за секунда и въпреки това имащ огромно значение за по-нататъшното развитие на филма. Джейк Джиленхол изгражда, съответно, и двата образа – на учителя Адам и актьора Антъни – двама тотално противоположни човека и в същото време двама крайно еднакви личности по множество външни, вътрешни и средни характеристики. Двата образа се сливат на фона на редица сексуални и социални характеристики, обвързани до фаза на краен екстремизъм с развръзката на историята. Вилньов, работещ върху книгата на Хосе Сарамаго, разиграва сценарий на битка между котка и мишка по изключителен начин, оставящ трайна следа в съзнанието на зрителя – и то както отрицателна, така и положителна.

Enemy е филм, достоен за дълга и предълга дискусия с всички желаещи, всеки държащ чаша силен алкохол в ръка. Алкохолът ще помогне за развързване на езиците, а спорът ще бъде изключително градивен, оставящ здрави като паяжина нишки между двете страни на разговора. Едната част ще бъде потресена от неразбирателство, а другата – изпълнена до краен предел с желание за оборване на всеки, пожелал да оплюе филма и да го заклейми като крайно тъп или маркиран с подобен епитет отразител на режисьорската гледна точка. Пак казвам – за Enemy трябва много внимание и отдаване, за да се разбере и хареса. Направих едно прекъсване в гледането, защото ми се доспа повече от необходимото и явно това е една от основните ми грешки, които допусках, захващайки се с филма. Нека бъде светлина в съзнанието и яснота в очите Ви, за да изложите свое принципно становище относно цялостното изпълнение!

Enemy е сложен ребус, за чието разрешаване са ви необходими доза търпение и две дози отдаденост към киното. Дали да го гледате – преценете сами.

1 Comment on Enemy – Да спиш с врага си

  1. Само не разбрах защо беше този паяк в този филм. А накрая направо си ме изплаши. 😀

Leave a comment

Your email address will not be published.


*