Новините днес

Maleficent – Лошите не са това, което бяха

Maleficent, или казано на български Злодеида (не харесвам този превод, ама изобщо) от оригиналната екранизация на Дисни, е един от най-обичаните филмови злодеи, появявали се някога на голям екран. И още как – злата вещица със сигурност е оставила напикани за много нощи напред хиляди момиченца и момченца в края на 50-те години, когато цъфва на голям екран. Дори аз си спомням първият досег с нея – някъде в зората на 90-те години, когато вкъщи вече имахме видео, а видеотеката на ул. Зелинград, превърнала се в култ за кварталните киномани, бълваше пиратски VHS-ки на кило. Избивахме се за филмите оттам. Анимациите стояха точно срещу вратата, най-отдолу на рафта. Една до друга бяха наредени всички „Диснита”, които можеха да се открият по българо-сръбската тираджийска дружба. „Спящата красавица”, макар и с настройката, че е филм „за момиченца”, изигра своята роля във формирането ми на малък дисни-фен, а в последствие и списание „Мики Маус” имаше значителна вина за това – все пак кое дете от 90-те не беше почитател на Уолт и компания?

Maleficent – Мадамата с рогата. Kултов образ, чието събуждане след толкова много години дойде като манна небесна за цялостната финансова ситуация в Дисни. Хората се изцапаха много стабилно покрай недоразумението John Carter и като цяло Maleficent представляваше известна доза скептицизъм – и от страна на зрителите, и от страна на създателите си. В наши дни, разчитайки основно на CGI за сметка на много по-необходими фактори за развитие, индустрията не винаги може да разчита на печалба. Левитирайки между спомените на няколко поколения обаче, изборът на Робърт Стромбърг за режисьор (който дебютира като режисьор с този филм, но за сметка на това има пръст в „Карибски пирати”, „Игрите на глада”, „Златният компас” и др., плюс цели два Оскара) и разбира се най-важното – Анджелина Джоли за главната роля се оказа печеливш ход, и Maleficent не оправда очакванията (вкл. и моите) за тотална брадва. Напротив – филмчето е изключително поносимо, без да бърка в здравето на гледащият с повече доза простотия от необходимото.

Анджелина, обвинявана и наричана „невероятно лоша актриса” и прочие, е най-подходящият образ за тази роля. Заявявам го категорично и окончателно! Никоя друга актриса на този етап от времето, в което живеем, няма това страхотно излъчване на студена красота, смесено с реализма на една от най-сексапилните холивудки на новото хилядолетие. Анджелина е фактор, с който се съобразяват всички, и това ще продължи дълго време. И не само – с изборът й за главната роля в залата ще бъдат привлечени не само дечурлигата, носещи таблети и смартфони за тагване в социалните мрежи (както направих и аз, впрочем), не само техните майки, искащи да бъдат като Анджи, или поне да попаднат за секунда в обятията на Брад Пит, НО и бащите, които на драго сърце ще погледат мисис Пит в прилепнало кожено облекло, пък била тя и с рога и крила. И накрая какво – милиони долари приходи в боксофиса, тонове изядени пуканки с кола за кината и хоп – филмът е успешен!

Прекрасно работеща формула, която Дисни приложиха повече от успешно. Иначе и като цяло филмът не е зле. Така необходимата реабилитация на Maleficent идва в момент, в който не се прави паралелна разлика между добро и зло, между правилно и неправилно. Обстановката около нас се слива в едно, забъркана със съставки като стресово ежедневие, липса на каквато и да било култура, липса на желание за четене на книги и прочие. Шарл Перо едва ли е предполагал, че след около 400 години някой ще седне да преразкаже историята му от гледна точка на злият му герой. Няма лошо обаче в това – децата вече ще имат още един любимец, който понякога прави пакости, които пакости обаче са за доброто на останалите.

Анджелина си партнира с Ел Фанинг – сестра на другата детска сензация, Дакота Фанинг. Ел, колкото и приказно да е гримирана и направена за ролята на принцеса Аврора, ми бягаше по тъча през цялото време. Преиграването беше на ниво, като дори Вивиан Джоли-Пит се справи по-добре за малкото екранно време, което има.

Или съм прекалено пристрастен към самата Анджелина и цялото ми внимание отиде в нея, или наистина Ел не става точно за тази роля. С уточнението, че нейният образ на спяща красавица е изместен встрани за сметка на Maleficent обаче, то е приемливо да не се очакват актьорски умения за Оскар или Златен глобус. Левитирайки между тях и малинките, Ел получава необходимата си доза слава и тепърва ще се появява с други участия, където може и да се насочи в едната или другата посока. Джоли също не е в най-блестящата си форма – имаше 2-3 момента, в които театралничеше повече от български актьор в хитов сериал, но цялостната оценка е напълно приемлива. Хубавото е, че виждаме една съвсем различна Maleficent от познатият дотук образ. Тя е мила, добра и съвсем леко отмъстителна – идеална, нали?

В ролята на бащата Стефан влиза Шарлто Копли и това е още един плюс за Дисни – едва ли можеха да изберат по-противен визуално актьор за ролята на смазаният от лукавство човек от мъжки пол. Копли прави страхотно изпълнение, благодарение на мазната си муцуна. Муцуна, която превръща Стефото в човек, мразен от човека. Любим похват на Холивуд – масата да се отврати от собствената си раса. Виждали сме го веднъж, виждаме го пак, ще го видим и по-нататък.

Впечатляващи са и трите феи, добре познати от анимационният филм, които внасят хумористичната нотка в иначе леко мрачната лента. Лесли Манвил, Имелда Стаунтън и Джуно Темпъл са като три махленски клюкарки от блока, които дават мило и драго съседското дете да е добре нахранено, топло облечено и да не се цапа по локвите наоколо. Симпатични с изпълнението си, леличките-феи ръсят чар и усмивки около себе си, което още една положителна черта на филма.

Като негатив мога да посоча бледите цветове, които усещах през цялото време. Бях останал с впечатлението, че филмът ще предлага визуално пиршество а-ла „Оз: Великият и могъщият” и „Алиса в страната на чудесата”, но не – яркостта беше сведена до минимум, което на няколко пъти ме усъмни в качеството на 3D очилата ми. Явно е време вече да сменя няколкото чифта, които карам в колата, с нови.

Maleficent е неочаквано приятен, добре направен филм, даващ различна гледна точка върху толкова добре позната история. Той предлага добро кино-изживяване за цялото семейство, което със сигурност ще ескалира в такова и в момента, когато бъде пуснат на блу-рей пазара. Заслужава си отделеното време. И да – Анджелина е страхотна. Приятно гледане!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*