Новините днес

Transformers: Age Of Extinction – Фантастика до загуба на съзнание

Последната седмица е белязана от „Трансформърс” и това го знае всяко хлапе – ако не броим многобройните реклами по телевизиите, десетките банери по българските сайтове и многобройните игри за сувенири за феновете от разни портали, то е напълно достатъчно да отворим който и да било сайт и да проследим резултатите от световния бокс-офис. Веднага става ясно какъв феномен е цялата поредица за автоматизираните, превръщащи се в страхотни коли извънзенземни роботи. И колкото фенове имат Оптимус Прайм и Бъмбълби, толкова и хейтъри. Да харесваш това „guilty-pleasure” изпълнение автоматично те причислява към графата „неразбиращи-истинското-кино-смотаняци”, които са достатъчно неграмотни, за да не могат да разберат последният филм на Виндинг Рефн или Уес Андерсън. Да де, ама не! Transformers е поредица, която предразполага към много пуканки, хрупането им до смилане в кашоподобна маса, както и наливането с литри кофеинова, безалкохолна напитка, което обаче по никакъв начин не ви превръща в лаици или хора, ограбващи изкуството. Чувствам се длъжен да се защитя превантивно, защото ми поомръзна през годините да чета колко са малоумни феновете на поредицата и колко не стават за нищо. Сори, пичове, но аз харесвам Трансформърс, защото като цяло идеята за превръщащи се в коли роботи е супер свежарска – та самите вие сте гледали до припадък Волтрон като малки и сте си мечтали да притежавате такъв робот-играчка. Аз поне си мечтаех и появата на игралните екранизации на историята за автоботи и десептикони ми харесва. Да, това не са филми, носещи в себе си дълбока художествена стойност, които да обогатят зрителя или да го накарат да кандидатства режисура в театрална школа.

Това е единствено и само забавление, което да махне от плещите ни бремето на трудовият ден; бремето на стреса и простотията, която ни залива ежедневно от хората, с които сме заобиколени. Ако смятате, че не съм прав, то може най-спокойно да прескочите на друго ревю или изобщо да спрете да четете блога ми. Ако мислите обаче, че няма нищо лошо в това да си доставяме понякога такъв тип удоволствия, то продължавайте надолу – със сигурност ще се захванете за нещо, ако все още не сте, и ще изнамерите три свободни часа, които да отделите за кино. Като казах кино – този филм трябва да се гледа в IMAX зала, независимо коя от двете в София ще предпочетете. Не съм сигурен какво ще бъде на „обикновено” 3D, но големината на екрана има огромно значение, особено ако искате поне за миг да се почувствате като Оптимус Прайм.

Transformers: Age Of Extinction идва едновременно като рестарт и като продължение на вече познатата до болка трилогия, в която изгряха звездите на Шая Лебьоф и Мегън Фокс. Режисьор отново е Майкъл Бей, а в главните роли този път имаме познатият вече от други творби на Бей Марк Уолбърг, Стенли Тучи и новобранците (поне за мен) Никола Пелц и Джак Рейнър. Гледал съм филми с тяхно участие и преди, но те не са били в центъра на събитията, затова ги определям като чисто-новички личица, които тепърва ще се опитат да изградят някаква холивудска кариера, независимо от крайно слабите им актьорски качества.

И тук формулата е спазена – имаме големи градове за опустошаване, имаме воюващи роботи, които за нищо на света(!) няма да изберат друго бойно поле, освен Земята, имаме безмозъчна мацка, която е все още в училище и която мисли, че все пак има някакъв мозък, и един съвсем случаен тип, попаднал съвсем случайно в центъра на иначе неслучайните събития. Години след като Чикаго бе унищожен, хората (да се чете „американците”) вече нямат нужда от извънземните си приятели и са ги подложили на гонения, само и само да ги принудят да се махнат от лицето на планетата ни. Или поне такава е официалната версия.

В един затънтен край на Чикаго живее надъхан изобретател, който няма пари, за да покрива сметките си, но пък постоянно купува стари вехтории, които превръща в работещи помощници на човека. Изобретателят е Кейд Йегър (дали случайно е избрана фамилията, как мислите?!), в чиято роля влиза Марки Марк. Уолбърг е здраво копеле, обикалящо насам-натам с мощният си пикап, докато се опитва, с болезнена ревност, да опази щерка си Теса (Пелц) от набезите на момчета и други подобни индивиди. Теса, съответно, е синеока, руса и дългокрака и се грижи повече за татко си, отколкото той за нея.

Един ден Йегър попада на камион, който купува за стари части, сиреч желязо, хАлумин и прочие. Камионът обаче не е обикновен, а е Трансформър, и то не кой да е трансформър.

Заварката обаче става, когато Йегър, Теса и компания са предадени на ЦРУ. След бърза престрелка се спасяват и веднага се вербуват към каузата на Оптимус Прайм и неговите железни пичове, а именно да спасят света за пореден път от нашественици, лоши хора и правителствени агенти. За компания и нерви на Йегър към тях идва и гаджето на Теса, Шейн, който има за мисия да изглади отношенията си с ревнивият си тъст.

Transformers: Age Of Extinction едва ли предлага оригиналност на сценария. Едва ли предлага и заплетена история, чиито финал да искристализира в неочакван обрат, който зрителят не е и подозирал, че съществува. Филмът обаче предлага толкова много хляб и зрелища, че гледащият изобщо не подозира за какво иде реч, а и не му пука. Редно е да отбележим, че редицата нововъведения вкарва доста свежа кръв във вече познатата история, като евентуалните продължения на този четвърти филм биха били далеч по-различни от предходните. Първо – главен герой вече не е лигльо-ученик, който да се страхува повече от родителите си, отколкото от говорещата му кола. Тук имаме здравеняк, истински американец, който може да убие с едната си ръка извънземен нашественик, а с другата да гали главата на нежната си щерка, докато й пее приспивна песен. Уолбърг обикновено играе една и съща роля, но някак та се напасва доста добре тук и не дразни особено. Второ – Майкъл Бей вкарва добре познатият вече похват за внедряване на омраза у собствената раса, провокирайки зрителят да се влюби и тайно да стиска палци за извънземните. Трето – лошите тук са някак симпатични, особено Стенли Тучи като лоша версия на Стив Джобс. Келси Грамър го раздава малко по-хард, но едва ли ще навее по-различни мисли от тези за Beast в X-Мен – можеше поне малко да му променят визията.

Новите попълнения в екипа на трансформърите са диноботите – раса, превръщаща се не в автомобили, а в свирепи и огнедищаши метални динозаври, които внасят глътка свежест в битките. А битките – ако си мислите, че в предните три филма нашите герои успяха да разрушат света, то нищо не се видели. Толкова много млатене и срутване има, че в един момент останах с впечатлението, че няма нищо здраво вече за чупене. Оказа се обаче, че има.

Изменен е и външният вид на автомобилите, в които се превръщат нашите познати – имаме новите модели на Шевролет, Пагани Зонда и разни други, които могат да бъдат наименовани от някой автомобилен фен, какъвто аз не съм. Авто-гонките също са на добро ниво, оставяйки материал за вдъхновение у сценаристите на „Бързи и Яростни” или Need For Speed.

Неприятно е продуктовото позициониране – реклами се леят от всеки ъгъл, а една от тях е направо неприлично дразнеща. Ще усетите сами какво имам предвид.

Това, което увеличи удоволствието при мен е факта, че през последните години успях да убедя хубавата ми съпруга да изгледа все пак трансфомърите и снощи да стои до мен в залата. Помня, че когато се загаджихме, по кината се въртеше третата част от поредицата и тя тогава категорично отказа да дойде с мен на кино. Спомени и суета, какво да се прави! Transformers: Age Of Extinction ми допадна и нямам нищо против да го изгледам пак в нас, когато излезе на блу-рей. Филмът предлага точно това, за което е създаден и най-спокойно може да се нареди гордо до тримата си по-големи братя. Продължение е ясно, че ще има, даже две. Няма лошо – все пак и хората имаме нужда от трансформация от време на време. А ако смятате, че сте интелектуално над този филм – защо продължавате да четете? Приятно гледане!

2 Comments on Transformers: Age Of Extinction – Фантастика до загуба на съзнание

  1. Анонимен // юли 2, 2014 at 6:37 pm // Отговор

    Отпусни се бе човек, все пак всеки има право на лош вкус.Няма да спра да ти чета блога,понякога попадаш на свестни заглавия.

  2. *I’d must consult with you here. Which is&#8n217;t some thing Which i do! I quite like reading a post that can get people to feel. Also, thank you permitting me to comment!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.