Новините днес

ПЪТЕПИС: „Междузвездни Войни“ и прекрасния Тунис

Чувството, че изпълнявам мечтите си, е неописуемо красиво и в същото време някак тъжно – сякаш си преминал границата, към която си се стремял толкова дълго време и след нея няма нищо друго.

Няма обаче за хората, които не могат да бъдат достатъчно смели да мечтаят. Винаги съм бил голям мечтател и малко по малко успявам да се докосвам до тези съкровени моменти, в които усещам с цялото си тяло и цялото си съзнание постигнатото след много надежди и добре усвоени шансове.

Такъв е и сегашния момент. Както ви обещах преди седмица – ще се отчета с пътепис, свързан с едно от най-големите преживявания на киномана. На онзи почитател на киното, който почита Star Wars повече от религията, с която обикновено е принуден да живее и която да изповядва. Слава на Йода и Императора, че с присъствието си ни освобождават от оковите на наложената вяра и ни дават възможността да вярваме, че Войните са по истински случай. Или поне се убедих в това, след като посетих Тунис.

Тунис е мечтана от мен дестинация от много, много години, минаващи през нашата галактика. Случи се така, че лятната почивка тази година (ако смятаме октомври за лято, защото в Тунис температурите през деня до вчера, 12.10.2014 г., не падаха под 34 градуса по Целзий) се измести малко по-напред във времето от иначе прекрасните месеци юли и август. Чакането си заслужаваше обаче всяка една милисекунда, защото се доближавах все повече и повече до мига да застана срещу прекрасните берберски селища в Сахара, които са дали своя принос в развитието на Сагата.

Цялото приключение отнема два дни от иначе редовните седем, когато се минава през туристическа агенция. За препоръчване е именно този вариант, защото Тунис е арабска държава, доскоро разтрисана от бунтове и размирици и е най-добре пътуването да бъде организирано. Двете отправни точки са курортите Хамамет и Сус и по-рядко Монастир или Порт Ел Кантауи. Екскурзията, която пренася туристите към Татуин е двудневна и се заплаща допълнително.

В уговорения ден, след неколкодневно издевателство над басейните и топлото Средиземно море се отправихме с още петдесет ентусиаста към централен Тунис, откъдето започва Сахара. Всъщност екскурзията е с основна цел опознаване на пустинята, с включено посещение на две от местата със снимачни площадки, но за човек като мен това не бе от съществено значение. Разбира се, Таничка до мен се радваше много повече на предстоящото сафари с джипове и камили, но едва ли можеше да не се сдържи и тя и да не попадне под бурните ми реакции с всеки километър, приближавайки светите места.
Първата спирка помаршрута е четвъртия по свещеност град за мюсюлманите Кайруан. Там не се случи нищо интересно с малкото изключение, че пред джамията бях офертиран да си купя ганджа или хашиш от местен търговец на сувенири. Явно изглеждах съмнителен на пича, откъде да знам…Както и да е, сделка нямаше. От Кайруан се продължава по дългия маршрут към най-големия оазис в света, в който е разположен града Тожер.

По пътя туристът става свидетел на мизерия от тип „Столипиново“, но в многократно по-големи размери. Никога, никъде по света не бях виждал толкова много боклуци! Тунизийците нямат кофи за боклук и всичко от домовете се изхвърля директно на улицата. Два пъти годишно се организира инициатива от рода на „Да изчистим Тунис за един ден“, която, както и у нас, това е крайно неефективна мярка и резултат няма.

По пътя между двата града единствената спирка е на пътно заведение, което е отбелязано на картите като забележителност. Заведението е особено посредствено и не предлага абсолютно нищо интересно, като единствения забавен факт е, че е собственост на шефа на местната полиция и явно човека плаща тук-там за реклама или просто не спира за проверки колите на този и онзи феодал.

Тожер обаче се намира в Сахара. Сахара е диво място и в същото време изключително красиво. Думи нямам да опиша прехода между скалистите, полупустинни региони, в които на вълни се наслоява постепенно най-финия пясък, който съм виждал някога – толкова е фин, че пудрата захар изглежда като препарат за почистване на ръжда от груби ламаринени плоскости. Постепенния преход, съчетан с изобилие от сухи храсти, сякаш разхвърляни случайно по земята, се допълва от покачващите се нагоре градуси. Слънцето пече сякаш за последно, а климатика в автобуса започва да изнемогва.

Спасението обаче е оазисът – най-големия в Сахара и далеч от очакванията ми. Всъщност оазисът представлява огромна палмова гора, в която на почит е голямата влага, още по-високата температура, лепкавите фурми навсякъде по пътя и възможността да изкокнат скорпиони и змийчета по пътеките. Там обаче е началото на красотата – натоварваме се в няколко високопроходими Тойота Лендкрузър и се отправяме с доста висока скорост към местата, станали родно място на мъжете от фамилията Скайуокър. Първата спирка с джиповете, както може да видите от снимките, е само предвестник на случващото се – спираме точно под скалата, откъдето пясъчните хора решават, че хич няма да е лошо да попречат на младия Анакин да загуби в състезанието с реактивни шейни. Изкачвайки се нагоре към тези скали по изключително стръмна и хлъзгава пътека, се открива гледка към огромно, празно пространство, в което земята е напукана, а набитото око веднага разпознава пътят към дома на същите тези пясъчни хора, които малко по-големия Анакин избива като кучета, за да спаси умиращата си майка. Пространството наистина е огромно – със скорост над 120 км./ч. с тойотите пътувахме повече от половин час, за да достигнем до скалата, след което се отклонихме към другите места. Не се виждаше нито начало, нито край, още повече, че ги търсех от най-високата възможна точка. Всичко това, което писвам обаче, е увенчано от огромното ми нетърпение да достигнем най-накрая свещеното място. В Сахара по това време на годината се стъмва около 6 следобед и нервит ми бяха опънати до краен предел, за да не се случи така, че да пристигнем там по тъмно. За щастие обаче, пристигнахме по залез и се оказа, че това е най-прекрасния момент, в който може да се отиде там! О, мидихлорини, о,
Сила!!!!
С паркирането на джипа се изстрелях с възможно най-голямата скорост, която ми позволяваше измореното тяло, за да стъпя пръв от групата там!! Тичах като откачен, а Таня не можеше да ме настигне с фотоапарата! Най-накрая, след толкова много години, се добрах до тунизийската магия, увенчала най-великата космическа опера на всички времена! Цялата умора, натрупана през деня, сякаш се изпари, докато влизах и излизах от всяка една каменна къщичка, докато прегръщах оставените от екипа декори и докато се радвах като малко дете на огромен чувал с шоколад и бонбони! Това е чувство, което трудно може да бъде описано с думи – оставям снимките надолу да говорят сами за себе си!

Най-накрая, когато слънцето залязваше, се чувствах като един щастлив Люк Скайуокър, наблюдяващ залеза на трите слънца над Татуин. Е, Люк не беше толкова щастлив тогава, но аз се чувствах така, сякаш мога да повдигна всичкия пясък в пустинята. Аз, Таня и Междузвездните – пожелавам на всеки да се почувства така, както аз тогава.

Междувременно успях да се спазаря с местен продавач на сувенири да наметна джедайското наметало, което виждате и на снимките, за да се почувствам като истински джедай. Робата бе проядена от някакви животни, а пластмасовия меч бе допълнение към целия фон. Него не можах да го купя – дядката все пак изкарваше пари от този реквизит.

Вечерта, капнал от умора, заспах в хотела в оазиса с прекрасното чувство, че на другия ден отново ще има Войни…
Втория ден от екскурзията започна с прекосяване на солено езеро и яздене на камили. Камилите са невероятно красиви животни, а язденето им е невероятно удоволствие, но това не можеше да притъпи усещането, че се приближаваме към Матмата – още едно популярно място, на което, освен Star Wars, са снимани още и епизоди от „Индиана Джоунс“.
Матмата е мястото, в което берберите живеят в каменни пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и в които са заснети части от „Нова Надежда“. Тези пещери до ден днешен се обитават от местните, макар и превърнати в музей. Не можахме да спрем на най-популярното място, защото е затворено за посещения вече поради множеството туристи, но пък на километър по-натам се посещава такова жилище, в което живее берберка, готвеща страхотно и обясняваща на разбиращите развален френски, примесен с арабски, за Лукас и компания от преди повече от 40 години.
Освен пустинята на Тожер и Матмата, екипът на Войните е използвал и места като Татауин и Землет Ел Алиоуш, които обаче са твърде далеч от маршрута на екскурзията и не се посещават. Щастието обаче е достатъчно и от това, което видях там – най-популярните места в Тунис, превърнали държавата в свято място за феновете на Сагата.
Тунизийците обаче не могат да се възползват пълноценно от предоставените им възможности – никъде нямаше дори един сувенир, свързан по някакъв начин с емблемата. Нито магнити, нито картички с джедаи – единствено едно пробито наметало и две плашила, които по някакъв начин да докажат, че на това място се е случило нещо толкова грандиозно….

За финал на пътешествието е включен и амфитеатърът в Ел Джем. Известен е не само като най-запазения до наши дни колизеум, но и като снимачната площадка на епосът на Ридли Скот „Гладиатор“. Ел Джем е с овална арена, под която туристите обикалят килиите на животните и гладиаторите, борели се на живот и смърт един с друг.

Ръсел го нямаше. Нито на живо, нито на картинка – сякаш тунизийци не са и чували, че тук е сниман такъв грандиозен филм. Търговския им нюх се изразява в пробутването на евтини вазички, пепелници и шалове – нищо повече. С Таня се чудехме какво ли би било, ако тези места се разработят от американци – колко ли ще се увеличи търговията с киносувенири и мърчандайз. Ясно е, че местните предпочитат спокойния живот на традиционни търговци, вместо на новатори.

Единственото по-забавно беше, че след „Гладиатор“ властите са наложили забрана да се снимат повече филми тук – още едно доказателство за липсата на находчивост.
Независимо от това обаче, двудневното пътешествие из Сахара бе толкова пропито с филмова магия, че сега, след като сме вече вкъщи, не сме обхванати чак толкова много от традиционната, следотпускна депресия. Влизаме с нови сили в сезона на работата и с усмивка на лице – не само, защото сме видяли свят, а и защото сме прекарали заедно мигове из тези невероятни тунизийски пейзажи. Пожелавам на всеки да изпита това, което изпитахме там. И нека Силата бъде с Вас!

1 Trackbacks & Pingbacks

  1. 2015 – Личната ми (кино)равносметка | Popcorn Movies BG

Leave a comment

Your email address will not be published.


*