Новините днес

Interstellar – Божествена одисея

Точно пет дни след българската премиера на най-очакваното филмово заглавие за годината успях да се добера до заветните места в кинозалата, запазени с много любов и търпение спрямо онлайн системата за резервации. Да, Interstellar на Кристофър Нолан е вече тук и съвсем очаквано оглави родния боксофис, а редом с това се изкачи до първото място и в редица други лични, официални и неофициални класации.

С оглед на полемиките, които предизвикват филмите на Нолан (и особено след последната, заключителна част на трилогията Dark Knight), то неминуемо интернет мигновено бе разделен на две – от едната страна имаме почитателите на творчеството на режисьора, а от другата – неговите противници, като битката между двете фракции най-спокойно може да се опреличи със сбиване между агитките на два враждуващи футболни гранда.

Слава Богу, киноманите сме далеч по-възпитани и културни и боравим единствено със средствата на езиковото познание, вместо с пиротехника, юмруци и тупалки за килими, нарочени за бейзболни бати. Въпросните спорове могат да бъдат открити из безброй фейсбук групи, форуми, специализирани сайтове или просто на сутрешното кафе с колеги, които са гледали вече филма и очевидно има какво да споделят. При мен така се получи – един от най-дискутираните филми някога се оказа Interstellar, като под път и над път ме подпитваха дали съм го гледал, какво мисля за това и онова; изобщо филмът предизвика (и с право) множество интелектуални разговори, които доведоха до няколко загубени баса, едно разлято по важни документи кафе и още размисли, хвърлящи „в тъча“ първоначалните впечатления. Броя себе си към феновете на Нолан, и то от най-верните – харесвам много творчеството му заради похватите, които използва във всеки един свой филм; Осемте му заглавия, кое от кое по-класни, представляват изключително забавление за изтормозени от семплото за последните години кино; глътка освежителен въздух след дълъг престой под мръсна и топла вода. И най-хубавото е, че Кристофър и брат му Джонатан винаги могат да предизвикат реакции и изводи, от които да се раздвижат полузаспалите мозъци на зрителите. Защото те работят именно в тази насока – да ни объркат, да ни психират, да ни покажат в какъв малък свят живеем.

Както си му е реда, Interstellar бе предшестван от доста сериозна рекламна кампания, част от сто шестдесет и петте милиона долара, отпуснати като бюджет за създаването на филма. Трейлърите не показаха особено много в сюжетно отношение, но бяха достатъчно заинтригуващи, за да разчовъркат любопитството дори на преяла до пръсване мързелива котка.

Миналия месец авторитетното британско издание Empire излязе с убийствена корица на ноемврийския си брой, която пък ден по-късно се оказа и част от последните официални плакати. Разбираемо е, че Нолан като британец ще бъде ухажван до последно от сънародниците си, които с убийствена гордост показват на света какъв последовател на короната е режисьора, преобърнал с краката нагоре нагласите на публиката за интересно кино. И така постепенно, докато народът се озърташе с нетърпение към календара, Interstellar се появи. И разби главите ни. До последната капка сиво вещество.

Когато пък става дума за филм на Нолан е ясно, че актьорския състав ще бъде така добре напаснат, че да приемаме екипа като живеещ в симбиоза – това сме го виждали многократно, а и е напълно ясно, че режисьора си има любимци, които пък на драго сърце се включват отново и отново в новите продукции. Сякаш ветеранът Майкъл Кейн е абониран за филмите (Interstellar е шестата колаборация между двамата), а Ан Хатауей си зае почетното място след The Dark Knight Rises и ролята й като Catwoman. За главната роля обаче, както всички много добре знаем, Нолан взима не утвърдения си любимец Крисчън Бейл, а Матю Макконъхи. Страхотния тексасец, който е съвсем пресен носител на Оскар за главна мъжка роля, няма нужда от допълнителен коментар – отдавна излязъл от образа си на лигав мачо от романтични комедии, Матю е топ актьор в световен мащаб и всеки негов филм е празник за душата и сърцето.

Като плюс получаваме и Мат Деймън, Джесика Частейн, Дейвид Оуейоло, Джон Литгоу, Кейси Афлек и Елън Бърстин – типичен ноланов симпозиум, който да създаде филм, отразяващ класа и въздействащ до максимум на емоционалната възможност.

Общо взето историята, която се развива в продължение на почти три часа, е описана чудесно в трейлъра и не смятам да спойлвам по никакъв начин тук, за да не разваля удоволствието на все още ненамерилите време да се замъкнат до киното. В близко бъдеще планетата ни е толкова увредена, че сама започва да прочиства хората, довели я до това състояние. Храната не достига, а болести по разстенията лишават населението от възможността да се изхранва. В такъв ужасен свят, в който постиженията на науката са изоставени, живее бившия машинен инженер и астронавт от НАСА Купър (Макконъхи) и неговото семейство. Той се занимава с производството на царевица, макар че страстта му към науката е неутихваща и той я предава с цялото си сърце и душа на дъщеря си Мърф и сина си Том. Очевидното обаче накланя неминуемо изходът към една-единствена точка – да бъде открит свят, в който хората да продължат живота си, изоставяйки убиващата ги бавно планета. Купър е открит от НАСА и като бивш астронавт набързо е вербуван да оглави мисията, която да открие новата планета.

Както винаги обаче във филмите на Нолан, привидно и елементарно очертания основен сценарий се изгражда върху огромна база от планове за развитие, в чиито посоки филма тръгва и се оплита в тях като организъм, търсещ сродната си душа. В случая душите на филма са насочени в многопластови и дълги времеви линии, които изграждат основната история.

Първоначалната и видна на всички идея мутира, видоизменя се многократно в множество измерения и успява да засегне елементи от реално съществуващата наука, които са обект на изследване от множество съвременни лаборатории.

Заигравките с времето и пространството не са за пръв път подхванати от братята Нолан – видяхме неговите залитания по сънищата още в Inception, където бе анализирано състояние на покоя, изпитано от множество хора, включително и от мен – сън в съня. В Interstellar в десетката попада относителността и времевите луупове, които съществуват при теоретично огромни разстояния.

Предавания по темата могат да бъдат гледани по почти всички научнопопулярни телевизии, но много по-интересно е показването на тези теории в художествено произведение.

Освен времето и пространството, в Interstellar зрителят става свидетел и на съвсем прозаични теми като любовта, която изгражда пространството и е навсякъде около и вътре в нас. На пръв поглед банално и недостатъчно хващащо интереса, процесът по съзряване на това велико чувство се превръща в една от основите, на които стъпва филма. Любовта очевидно няма граници и помага във всякакви случаи, или поне в тези, които изследва Кристофър Нолан. Виждали сме нейното въздействие в повечето му филми и този съвсем на прави изключение. Това обаче не означава, че имаме драматична любовна история. Interstellar е съчетание на множество измерения, в които главния герой се сблъсква с типични човешки черти и въпроси за личния избор, който касае собственото аз и Аз-ът на вида, от който той произхожда. Точно тук се намесва Макконъхи, които изгражда достатъчно дълбок образ, за да може той да се впише напълно в необходимата от изследване обстановка. Боже мой, та той е перфектния избор. Толкова влязъл в ролята си, че в един момент изключих за него като Матю и го виждах единствено и само като Купър. Драматичен герой, изтъкан от материя, която се съдържа по малко или много във всеки един от нас.

От научна гледна точка всяка една засегната област представлява интерес не само за нейните изследователи, но и за онези, които са единствено любители. Мистериозността на случайно възникващите „червейни дупки“, черните дупки и времевите колапси са все още недоказани явления, но за сметка на това в мрежата се народиха безброй коментари за спекулациите на режисьора и сценариста и тяхната крайна уж некомпетентност, което само по себе си е единствено израз на чиста проба хейтърство, която лично аз не разбирам. Научно доказуемо или не, състоянието на вселената, описана във филма, дава ясни представи за необятността на познанието и отново доказва онова чувство, което възниква у страстните любители на учението – колкото повече четем, толкова повече разбираме колко малко знаем.

Още една от изключителните черти на филма е саундтракът. Реализиран изцяло от Ханс Цимер, той съдържа седемдесет и две минути, изпълнени със симфонии, които могат да излекуват дори глухите. Издадена в две версии – стандартна и луксозна, музикалната колекция сякаш е пипната от същества, дошли от един паралелен свят. Изключително въздействащ на сетивата в най-интересните моменти от филма, албумът с музиката е повече от задължителен за всяка една фонотека, да не говорим, че е идеален за дълго пътуване. Първата ми задача след филма бе да запиша едно CD, докато дойде оригиналния диск. Е, със сигурност денят ми днес стартира по-добре в музикално отношение.

В негативен аспект, ако търсим кусури на Interstellar, то той има, но са крайно пренебрежителни и не бива доброто впечатление да бъде помрачено от няколко минимални дефекта, които обаче се забелязват единствено в първата третина на филма. На тях попаднах обаче след внимателно търсене и съм сигурен, че ако гледах филма с изчистено съзнание, то нямаше да ги открия.

Крайната ми оценка за Interstellar по десетобална система е 9 от 10. Не вярвах, че ще стана съвременник на филм, за който ще мога да дам такава оценка. Ако не бях прилично болен фен на класика като The Godfather, то сигурно можеше директно да боцна филма на първо място. Interstellar е страхотен; един невероятен аудио-визуален спектакъл, който въздейства на абсолютно всички сетива, познати на този етап на човешката физиологична и психологична анатомия. Брилянтен филм, който ще ви разтърси из основи и ще преобърне всякак представите ви за съвременната кинематография. Шедьовър. Божествен акт. Спуснат от небето скрижал, който да запълни липсващото звено в sci-fi жанра. Не губете нито миг и се насочете към най-близкото кино. Завиждам ви благородно – ако все още не сте го гледали, то вие сте щастливци.

2 Comments on Interstellar – Божествена одисея

  1. Дани, едно уточнение накрая, не просто най-близкото, а най-близкото IMAX кино. Филмът е абсолютния апогей на всичко, гледано от мен през годините и се изстреля със свръхзвукова скорост високо над доскорошните ми "любимци". Ще останете без дъх! Буквално..

  2. Да, прав си за уточнението. От толкова много емоции просто забравих да спомена най-добрата възможност за гледане на този филм.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*