Новините днес

Blackhat/Хакер

Blackhat (англ.) – букв. черна шапка; В преносен смисъл терминът се употребява за компютърен специалист (хакер), който използва уменията си за злонамерено разбиване на компютърни системи с цел лична изгода.

Думата не я открих в официален тълковен речник и съм силно благодарен на кума ми, който ме осветли с директния превод. Това е и името на най-новия филм на Майкъл Ман, който в момента циркулира по световните кино екрани. Върховния господин Ман, на когото съм върл почитател още от ранните си младежки години (благодарение на “Жега“) се завръща на сцената след шестгодишно отсъствие от нея – последната му изява бе свързана с биографичния “Public Enemies” с Джони Деп, разкриващ житейския път на Джон Дилинджър.

Blackhat катастрофира триумфално в щатския боксофис – с приходи от едва 4 милиона долара, това е най-слабо реализирания филм на Майкъл Ман чак от далечната 1986 г. и неговия “Manhunter”. Позовавайки се на статистиката и с похарчени над 70 млн. щатски долара за създаването му, Blackhat получава огромни негативни отзиви от страна на световните критици и публика. Изключително съм щастлив обаче от факта, че филмът попада в любимата ми графа, а именно тази на филмите, които ще бъдат оценени не в момента на премиерата си, а с течение на времето. Защото Blackhat е върховен трилър, от какъвто имах огромна нужда. Не успях да разбера какво, по дяволите, не се хареса в този майсторски режисиран филм. Трилър, който държи в напрежение от началото до края, с перфектно обиграни камери, достатъчно сцени, които да бъдат анализирани в дискусии впоследствие и най-вече – филм, издържан в стила на Майкъл Ман, доказал се нееднократно с таланта си.

Дали защото публиката не може да приеме Крис Хемсуърт в роля, различна от тази в марвълските мегапродукции или защото е крайно некомпетентна, очакваща от филм за хакери единствено бърникане в софтуер, чиято проекция на екрана следва да представлява изречения от типа „Искам достъп до секретните досиета на ЦРУ“ с класическия отговор „Достъп до секретните досиета на ЦРУ получен“? Или може би публиката не осъзнава, че зад шарените икони на приложенията стоят стотици редове код, който е писан от неуморни програмисти в продължение на месеци? Не се харесаха прекрасните екшън сцени, достойни за изучаване в школите по киноизкуство или хакерите от типа „Замунда“ нямат достатъчно потенциал, за да вникнат в историята?

Отговор не мога да дам, защото едностранен такъв не съществува. При равни други условия, ако в главната роля беше Джейсън Стейтъм, а режисьор някой от ранга на Саймън Уест, то всички щяха да бъдат изключително доволни, да хРупат пуканки и да изсмукват последните си капчици газирана щатска напитка с настървението на гладен питбул. Когато обаче има нужда от допълнителната екстра, наречена „мислене“, която екстра за съжаление не се продава на щанда пред киното, нещата стоят другояче. И финансовите резултати са налице.

Едва ли мнението ми би се взело сериозно от хора, които не желаят да изпитат чистото удоволствие от ходенето на кино;  Онези моменти, в които филмът те потапя в дълбините на сюжета си, за да те смачка, изплюе и изхвърли като непотребна носна кърпичка и въпреки това да си доволен от свършената работа. Blackhat е именно такъв филм – взима те и те носи по вълните на върховното киноманско удоволствие, за да ти осигури добавената стойност от цената на билета, наречена с простичката дума „кеф“.

Крис Хемсуърт не е Тор завинаги и това трябва да го знае всяко хлапе. Той не е вечна комиксова машина, която да развява гордо чук и да почуква по Натали Портман. Доказа го с прекрасния “Rush” на Рон Хауърд. Хемсуърт не попадна в оковите на дебюта си, за да бъде един и същ във всеки филм, по подобие на десетки свои колеги. Сещам се и за част от думите на Марлон Брандо от биографията му – „Кларк Гейбъл винаги играеше Кларк Гейбъл“. И преди да ме обвините в некомпетентност и изключителна наглост спрямо качествата на Гейбъл, то помислете за думата „аналогия“ и ще разберете накъде духа моя вятър. Хемсуърт напълно заслужено получава ролята си във филма – и визия, и качества, и осанка. И явен афинитет към азиатките и прекрасната Уей Танг, която е в ролята на „мадамата“ на главния герой. Хемсуъртовия Ник Хатауей е гениален компютържия, осъден на петнадесет години затвор заради престъпления, извършени с клавиатура и мишка. Когато обаче могъщ „блекхет“ започва масови операции от типа „взриви атомен реактор“, то правителствата на засегнатите САЩ и Китай нямат друга опция, освен да се обърнат към най-добрия, който да помогне за залавянето на злосторника.

Blackhat предоставя на зрителите гонка между половината свят, в която главните герои са длъжни да дадат най-доброто от себе си, за да постигнат крайната си цел. И най-хубавото е, че актьорите в тези главни роли дават всичко от себе си, за да изградят напълно своите герои. Хемсуърт, Танг, Вайола Дейвис и Уан Лийхом създават прекрасен отбор от преследвачи, имащи за цел да изгладят не само вътрешните си конфликти, но и да работят като едно цяло.

Blackhat носи всички позитиви, които може да притежава филм на Майкъл Ман. Големия Майк не е променил нито за секунда уникалните си визия и стил, които така умело проектира. Не си спомням кога за последно бях подскачал на стола (буквално!) след една зашеметяваща експлозия, която успя да провокира всякакви реакции в околните – от зашеметени „Ах“-кания до откровени балкански псувни, достойни за сръбска черна комедия. С една-единствена такава взривоопасна композиция Ман изпрати в ъгъла за наказание на колене върху бобени зърна, орехови черупки и бирени капачки с острото нагоре своя адаш с фамилията Бей, който основно разчита единствено на вдигнати във въздуха превозни средства. С едно BMW – няколко заека. Зажаднелия за майсторски екшън-изпълнения зрител ще остане изключително доволен и от крайно реалистичната престрелка в подземния тунел, както и от грандиозната кулминация, достойна за енциклопедия. Вглеждащият се пък в малките детайли претенциозен киноман ще остане задоволен като след бурен секс-маратон – всичко е изпипано до най-малките подробности и ако първоначално не намирате особен смисъл в дадено действие, то час по-късно ще получите адекватен и пълноценен отговор на въпросите.

Мога да изпиша още поне няколко десетки реда за качествата на този филм, но не виждам особен смисъл да го правя. Или се настройте за филм, който ще ви погъделичка из основи, или изобщо не си правете труда да го гледате. Средно положение няма. За щастие!

П.С. Касабов, благодаря за членството в клуба на непопулярните!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*