Новините днес

Magic In The Moonlight / Магия в полунощ

Без да претендирам да съм особен спец по безграничното творчество на Уди Алън, то със сигурност мога да кажа, че тази година симпатягата не е на себе си. Не, защото филмът му няма да предизвика реакциите, които видяхме миналата година в прекрасния Blue Jasmine или не защото не видяхме така изпъкващите му характерни черти. Magic In The Moonlight носи прекалено много претенции след себе си, а не покрива нито едно очакване.

Бях чел ревюта на колеги, които също не останаха особено впечатлени от поредното изпълнение на Алън. Дали защото годините му вече са в повече и има нужда от творческа почивка или защото доведената му дъщеря и съпруга го тормози повече от необходимото, но Уди вече не е този Уди, когото съм свикнал да гледам. Да, той има навика да редува добрите с кофти изпълненията му, но сякаш напоследък лошите станаха повече от добрите.

Дори ангажирайки прекрасния както винаги Колин Фърт и също така прекрасната Ема Стоун, то магията в полунощ някак изглежда като магия, направена набързо без здрава магическа пръчка и с не чак толкова добри умения по ясновидство, знахарство и леене на куршум.

Обикновено, гледайки филм на Алън, се възхищавам на идеите му и на всичките теми, които обхваща необятния му ум. Факт е, че Уди го бива в провокацията, но за съжаление сега такава провокация липсва. Дори боравенето със захванатите стереотипи относно дръпнатия британец и тъпата американка не се вързаха по никакъв начин. Така и на разбрах как е възможно един фокусник, който по същество представлява измамник в очите на публиката, да бъде специализиран в откриването на измамници-ясновидци, които се захващат за богаташи и източват малко по малко богатството им с измислени предсказания. Това е основната идея на филма – героят на Фърт – фокусник от класата на съвременния Дейвид Копърфийлд се зарича да открие как героинята на Стоун мами богато семейство, като е успяла дори да оплете в любовни мрежи и техния наследник. Естествено, с времето героят му хлътва по мадамата и започват игра на котка и мишка.

Слабото цялостно представление не може да се компенсира дори от прекрасните пейзажи на южна Франция, които Уди е успял да улови през обектива на видеокамерата. Всичко останало стои някак залепено с цветен скоч едно за друго, създавайки усещането за крайни липси на въображение, талант и най-вече желание. Талантът, както знаем, е основна съставка в душата на Алън и съм сигурен, че явно сега не е имал достатъчното творческо въображение.

Силно се надявам тенденцията на Алън да редува добрите с не чак толкова добрите филми да бъде наистина тенденция и догодина той да ни изненада изключително приятно и да ни накара да забравим за Magic In The Moonlight. Правил го е многократно и съм сигурен, че ще го направи отново. Ако смятате, че все пак този филм е вашия избор – действайте смело. Може и да успеете да откриете нещата, които да ви харесат и да опровергаете написаното тук.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*