Новините днес

Serena – С обич към гората

През изминалите две години станахме абонати за дуото Брадли Купър – Дженифър Лоурънс. След прекрасните “Silver Linings Playbook” и “American Hustle”, сега е време за “Serena”, а след няколко месеца ще видим и “Joy”. Единствената разлика между четирите филма е, че в Serena не участва задължителния за двамата Де Ниро. Друга разлика, която открих лично за мен и моето съзнание е, че Лоурънс, въпреки всичките антипатии, които изпитвам към нея, е прекрасна актриса и играе великолепно.

Serena e режисиран от Сюзън Биер, работила по Brothers, After The Wedding и Love Is All You Need. Датчанката в случая екранизира книгата на Рон Раш, разказваща за съдбите и неволите на магнат в областта на дърводобива, който опитва да развива бизнеса си в периода на Голямата депресия в САЩ от XX век.

Брадли Купър за дървосекач и шеф на дървосекачи е идеален и това не го казвам с упрек към него и несъществуващи „дърварски‘ умения пред екрана. Харесвам Купър и следя кариерата му с удоволствие още от първите му появи пред камерите („Сексът и Градът“ не влиза в това число). Лоурънс, за която неведнъж съм се изказвал, не е от най-любимите ми актриси и то заради детската приказка „Игрите на глада“, която окончателно ме отказа от тези young-adult изпълнения. Е, момичето взе Оскар на почти младежка възраст, а и изпълненията й в горепосочените филми са повече от чудесни.

Проблемът при мен с нейните появи обаче най-накрая успяха да се преодолеят именно с участието й в този филм. Serena е драматична история, в която Лоурънс създава идеалната героиня – без префърцунени (обичам тази дума) изпълнения, без сълзи заради изгубения в Капитола лигльо Пийта и без излишни телеса, които да разбиват на пух и прах образът на Мистик от X-Men. Двамата с Купър са прекрасни и заслужават всички възможни адмирации.

Какво обаче е прекрасното? Работата на Биер и операторите увенчава филма с особен ореол – хванати са всички прекрасни картини на Мъгливите планини в САЩ, с цялото великолепие на американската природа и дивите мъже, живеещи в тези диви гори и поляни. В такава обстановка е представен главния герой Джордж Пембертън (Брадли Купър) – типичен бизнесмен, който се занимава с дърводобив и осигурява прехраната на десетки сурови мъже от региона. Джордж е типичния представител на американската класа от онова време – с обичта си към работата, към добрата храна, към жените и към не дотам честния бизнес. Ергенът обаче не се задържа за дълго такъв, когато на визита извън имението си среща Серена (Дженифър Лоурънс) – красива млада дама, бивша наследничка на хиляди акра гори, която е преживяла сериозна травма в младините си. Джордж се влюбва в нея и двамата се женят. Вече в имението, Серена се оказва също толкова добър мениджър, колкото и мъжа й и управлява заедно с него. Скоро обаче се появяват проблемите с нейната плодовитост и тя се превръща в звяр, който трудно може да бъде контролиран.

Serena е дълбока драма, която развива от първия до последния момент отношенията между двама влюбени, имащи претенциите за място във висшата класа на щатското общество. И в други филми сме виждали какво се случва в такива семейства и сега няма нещо ново и неочаквано. Хубавото обаче се нарича Лоурънс – ама тя наистина създава прекрасен образ. Не съм очаквал от нея да създава толкова добре развит герой, който да печели всички симпатии на зрителите, превръщайки ги впоследствие в антипатии. Да му стане чак жал на човек за мъжа й, когото тя върти на малкия си пръст. Честно казано нямам търпение „Игрите на глада“ да приключат най-накрая и момичето да започне да подбира по-добре ролите си и да изостави образа на Катнис Евърдийн. Колкото и фенове да има тази поредица, то тя е абсурдно глупава и не заслужава да похабява такъв талант.

От другата страна на монетата, а именно Брадли Купър, имаме също прекрасно, но не толкова запомнящо се изпълнение. Синеокият господин с две номинации до този момент за Оскар някак стои като бледа светлина на фона на колежката си. Не, че дамите няма да припаднат по образа му – мъж от представителите на изключително модното напоследък „лъмбърджак“ течение, който върти брадвата и жените с лекота. На всичкото отгоре и ловец – чист блян за дамите, които изоставиха образа на нежните метро-момченца и се ориентираха към далеч по-интересното. Купър, когото за последно харесах адски много в “American Hustle”, радва и тук, но радва повече окото, отколкото сърцето.

Serena не бе оценен подобаващо, а и погледнах, че оценката му в IMDb клони към 5.5/10, което е крайно незадоволително. Филмът явно има множество кусури, които не са останали тайна за масите, но като цяло не видях много такива. Доволен съм от цялостното изпълнение, от историята и от играта на Лоурънс и смело препоръчвам да го гледате. И Брадли, и Дженифър са страхотни актьори и страхотен дует, чиито филми винаги са като мед за езика.

Едва ли ще съжалявате, ако отделите необходимите два часа. Върви перфектно със стар бърбън.

2 Comments on Serena – С обич към гората

  1. Доста филми започнаха да вървят със стар бърбън, така че започвам да се притеснявам за черният ти дроб

  2. Изключително СЛАБ И "ИЗСМУКАН" филм! Жалко за парите наляти в него..Загуба на време си беше от всякъде!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*