Новините днес

Escobar: Paradise Lost / Ескобар: Изгубеният рай

Пабло Ескобар се ползва все още със статуса на противоречието – от една страна, колумбийците го величаят до степен на канонизация, а от друга – световните анализатори на организираната престъпност го приемат единствено като поредния криминален тип, издигнал се от нищото, за да отрови милиони с дрогата си. Дали ще бъде приет от едната му страна или не, то личността му е достатъчно легендарна, за да бъде запомнен от историята. Пабло и до ден-днешен е синоним на бунтар, който не се свени пред властите да използва непозволени похвати, за да превърне Меделин в световна кокаинова столица.

Разстрелян като куче, Ескобар успява да се превърне в световен феномен и като такъв незименно идва частта, в която ще се превърне в попкултурна икона, по подобие на други свои събратя по съдба. В Южна Америка телевизиите се скъсват да въртят не само документални филми, но и да създават сериали, които пресъздават живота на техния Ел Патрон.

Колумбийския „дяконъ” все повече ще бъде издиган в култ, ще попадне в учебниците по история и съвсем логично – ще бъде тема на изследване и в изкуствата за още дълъг период от време.

Escobar: Paradise Lost е един от тези продукти, които имат за цел да запознаят зрителя с личността Пабло, да го короноват и след това рязко да отнемат славата му, изкарвайки на показ най-тъмните черти от характера му. Филмът не е направен, за да величае трафиканта – той го смазва и се опитва да покаже какво всъщност се е случвало в демоничната душа на Патрона, успял да разбие семейството си на хиляди късчета, по подобие на корумпираната си душа. Филмът е дебютен за Андреа Ди Стефано, който обаче се впуска с главата напред в темата и не само прекарва дълго време, ровейки се в специализираната литература, а и работи усилено с Франческа Марчиано, за да успеят да създадат сценарий, който да си струва. Двама италианци, работещи върху история за криминални? ОК, съгласен съм. Те си имат вътрешното усещане за тези дивотии.

Хвърляйки се в най-дълбоките води, режисьорът Ди Стефано има уникалния шанс да кастне за главната роля не кой да е, а големия Бенисио Дел Торо. Че кой друг, ако не Дел Торо, може да създаде образ на легендарен престъпник, и то да го създаде така, че да спази автентичността на силуета не само психически, но и физически? Още, когато вървяха из интернет рекламните материали на филма, с тук-там по някоя оскъдна новина за събитията, бях особено заинтригуван от историята. Харесвам биографичните филми за криминални деятели, а за делото на Ескобар знаех изключително малко, четейки недостоверни източници в интернет.

Escobar: Paradise Lost не е биографичен филм, който да проследява съзряването на Пабло от буен младеж от улиците на Меделин до превръщането му в биг бос на коката. Основната нишка е съсредоточена в любовната история между племенницата му Мария (Клаудия Трайсак) и канадеца Ник (Джош Хътчърсън). Двамата се влюбват лудо, срещайки се на едно от прекрасните кътчета на колумбийското крайбрежие. Ник толкова дълбоко хлътва, че скоро става част от семейството на Мария, а именно част от семейството на изключително популярния сенатор Пабло Ескобар, който е и най-големия производител на кокаин в Колумбия.

Скоро милия чичо Пабло ще се транформира от добродушен мустакатко в безпощадно животно, което ще завлече нищо неподозиращия Ник в дълбините на ада, по подобие на цар Леонид и обичните му персийци, които имат повече метал по себе си, отколкото има в пункт за вторични суровини в Столипиново.

Escobar: Paradise Lost условно може да бъде разделен на две части. В първата част зрителят става свидетел на любовната връзка между Ник и Мария, преминаваща някак неусетно по екрана, без да убеди зрителя в правотата си.

Втората част, която е и далеч по-голяма хронологично, е историята около Ескобар, който по никакъв начин не желае да допусне, че носи характеристиката на човешко същество. От милия чичо няма и следа – всичко се съсредоточава в името на спасението на белия прах и балите с банкноти, докато той се опитва да сключи сделката на живота си.

И именно тук са слабостите на филма.

Продължителността от два часа е крайно недостатъчна, за могат актьорите (освен Дел Торо) да развият достатъчно своите образи. Любовната връзка е претупана и сякаш зрителя трябва по дифолт да знае, че двамата са се влюбили, преоткрили са недостатъците си и на бърза ръка са решили, че са един за друг. Следва претупването при изобразяването на Ескобар, който от милосърден филантроп се превръща в кръвожадно животно, способно да изгуби най-милото си, за да бъде на върха. Вярно е, че Дел Торо е машина за убиване на желанието на начинаещи актьорчета, но можеше да му бъде дадено много повече екранно време, в което да доразвие до съвършенство героя си. Критиките тук би следвало да бъдат отнесени не към него, а към решението на режисьора да побере филма само в два часа, което за целите на историята е крайно недостатъчно. Обхватът е прекалено, прекалено голям и най-спокойно филмът можеше да бъде създаден в две части, които да имат времето за всичко в детайли.

Другият замесен тип – Джош Хътчърсън, когото свързвам единствено с „Игрите на глада”, е по-скоро ревлив лигльо, отколко достоен за уважение мъж. Така и не успя да ме убеди в ролята си – нито в началото като начинаещ бизнесмен, нито като любовник и бъдещ племенник на барон като Ескобар. Без да съм специалист по неговите филми, то все още не съм убеден, че има особени заложби. Дразнеше ме през повечето време заради повечето сълзи от необходимото, които лееше. Някак не отива на един мъж да бъде толкова лигав, пък дори и притиснат от личност като Пабло.

През по-голямата част във филма се говори на испански, което придава чар и автентичност, допълвайки испаноговорящите актьори и статисти. За щастие, филмът има вградени английски субтитри на места и може най-спокойно да се гледа без български такива.

Като минус може да се определи и липсата на консумация на кокаин, по подобие на много други заглавия, в които се „тупка”, за да се допълнят тук-там някой пропуск. Тони Монтана би останал разочарован от подобно изпълнение.

Escobar: Paradise Lost притежава и своите качества, които все пак успяват да изградят нелош филм. Вече споменото страхотно изпълнение на Бенисио Дел Торо се допълва от добре заченатата история, трансформацията му в звяр, както и страхотните пейзажи на Колумбия, където са заснети части от филма.

Цялостната ми оценка варира около 6.5/10 и бих го гледал пак. Escobar: Paradise Lost ще обогати културата ви по отношение на живота на една от най-противоречивите личности на криминалния контингент, все още тачена от сънародниците си и все още ненавиждана от наркоотделите в специализираните институции. Препоръчвам на любителите на жанра – ще има какво да откриете вътре.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*