Новините днес

Unbroken / Несломен

Е или не е Анджелина Джоли достатъчно добра в режисурата, за да създаде „оскаров” филм, който да отнесе поне три номинации, или славата на „В земя на кръв и мед” ще я преследва вечно?

Всъщност, харесвам „Земя на кръв и мед”, който остана крайно недооценен от критиката. Не успях да го гледам на кино, но месеци след премиерата си се докопах до негово копие и успях да му се насладя изцяло. Допадна ми работата на Джоли зад кадър и понаучих това-онова за войната у съседите, макар и пречупено през мирогледа на Анджи.

Към Unbroken подходих с достатъчно голям интерес, особено след анонсирането на сценаристите – вездесъщите братя Джоел и Итън Коен, които адаптират книгата на Лаура Хиленбранд, разказваща историята на Луи Замперини – олимпийски шампион по бягане, участвал във Втората световна война. И ако престоят на спасителна лодка в Тихия океан наподобява „Животът на Пи”, то всичко останало, което Джоли е заснела и показала, няма нищо общо с нормалните представи на зрителите за ужасите на войната в пленническите лагери.

Разчитайки изцяло на недоказани имена в кино-бранша, Джоли ангажира за главната роля Джак О’Конъл, подвизавал се до този момент предимно в телевизионния бизнес, късометражни филми и малки, независими продукции. Големия скок обаче той прави именно с тръгващия по кината от днес, 27-ми февруари филм, като с това получава и номинация за Best Male Newcomer на авторитетното британско списание Empire.

Unbroken е биографичен филм, който разказва за трагичната история на споменатия Замперини – обикновено момче от американо-италиански произход, отдало се на спорта и мечтата си за олимпийско злато. Уви, златото е изместено от настъпващата Втора световна война, където Замперини е изпратен като картечар на самолет. След нещастен инцидент, Замперини и двама негови приятели прекарват 47 дни сред водите на океана, където са принудени да се хранят с уловени птици, риби и едновременно с това да отблъскват атаките на природата. На 47-мия ден са заловени от японци и изпратени в лагер, където са принудени да търпят бруталните извращения на японските войници.

Очевидно е, че Джоли и Коен не са пестили средства във въображението си, за да представят ужасите на войната през погледа на Замперини. Той успява да попадне в полезрението на възможно най-отвратителния надзирател, от което мъките му стават двойни.

Оцеляването се превръща в битка за надмощие межу два силни характера – единия, възпитан от спорта, а другият чрез отдадеността и последователността на японските психологични школи. Това е основния конфликт в епоса, който запознава мнозинството зрители с един от многото спортисти, попаднали в клопката на мобилизационната подготовка.

В сравнение със „Земя на огън и мед”, този път Анджелина Джоли не е оставила време зрителите да ронят горчиви сълзи заради неволите на главния герой. Липсата на женски персонаж, който да е свързан пряко с героя (с изключение на неговата майка) не създава смут и напрежение, които да трогват сърцата на по-нежната част от зрителската аудитория. Героят е достатъчно корав и силен, за да изтърпи неволите на обстановката и едновременно с това да запази съзнанието си цяло, без да полудее от изтезанията, на които е подложен.

Макар и с тежък характер, Unbroken не успя да ме държи в напрежение или възхита. За разлика от други военни филми (направих „грешката” да си припомня „Saving Private Ryan”, преди да

изгледам Unbroken), моментът на изненада или болезнено нетърпение отсъстваше. Не се трогнах особено, дори когато Замперини изпитваше най-големите си мъки в житейското съществуване. Очаквах Джоли да покаже много повече драма, мъка и човешки несгоди, отколкото имаме налице. Явно нейните здравословни проблеми са оказали по-голямо влияние върху филма, отколкото действителността, споходила истинския Замперини. Луи доживя до 97-годишна възраст и почина през изминалата година, без да успее да изгледа готовия материал.

Unbroken обаче се прие добре, дори отнесе цели три номинации за Оскар от последните награди. В него има достатъчно от всичко, за да го превърне в поносим и гледаем филм, без да претендира за вечност и превръщането му в шедьовър. Наподобяващ “The Railway Man”с Колин Фърт, той ще се хареса на всички почитатели на работата на Джоли, както и на изследователите на ВСВ. Приятно гледане.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*