Новините днес

Focus / Фокус

От вчера, 20-ти март, по българските кина започнаха прожекциите на най-новия филм с участието на Уил Смит, допълнен с ослепителната Марго Роби, по чиито телесни заврънтулки все още въздишат хилядите, гледали гениалния The Wolf Of Wall Street.

Дали обаче си заслужава да отделим средства и ценно време, за да се Focus-ираме върху Focus или е по-добре да спестим и да изчакаме Смит да върне старата си форма от едно време, когато участията му гарантираха приятно развлечение, вместо изсмукани от пръстите псевдоприключения?

За съжаление надеждата, че Смит ще се представи на ниво след катастрофалния After Earth, умря като пеперуда-еднодневка, попаднала рано при раждането си в кармична дупка. Харесвам Уил Смит, но не мога да осъзная защо напоследък не му се получава. Телесната маса, измерима в мускули, която продължава да трупа, действа с обратна пропорционалност на новите му филми и единственото, което може да привлече вниманието на мъжката публика е русокоската Роби. Ако не броим визията й, то зрителят може да се захване и за някакви що-годе прилични заложби. Както вече споменах, Марго придоби изключителна популярност чрез Ди Каприо и Скорсезе и бързо се превърна в мишена за холивудските акули. Скоро ще имаме възможност да я видим като Джейн Портър в подготвяната от Дейвид Йейтс игрална екранизация на „Тарзан“, както и в свръхочаквания Suicide Squad на Дейвид Ейър като Харли Куин –все роли, в които се очаква Роби да достигне пик на кариерата си. Запълването на времевата ниша обаче с Focus по нищо не показва, че прави градивно изкачване на стъпалата. Да, като допълнение към симпатичния Смит е чудна, но дотам. Защо ли?

Защото, макар и замислен интересно и с хубави идеи, Focus се проваля и изпъква на преден план с посредствеността си и предсказуемостта си. Елементарния сценарий, който се разиграва, можеше да бъде в пъти по-приемлив, ако зад него не стояха Глен Фикара и Джон Рекуа. И двамата не блестят с големи филми зад гърба си и успяват да сътворят зле изпържен миш-маш, от който дори гладните биха се отказали.

Иначе идеята е ОК – висшия схемаджия и измамник Ники (Смит), любител на бързите сделки и на хубавия живот, случайно се запознава с прохождащата в занаята с джебчийството Джес (Роби). На бърза ръка Ники обучава Джес в измамите с портмонета, часовници и дреболии, подходящи за циганетата по Лъвов мост, като неминуемо между двамата избухва и любовен трепет. Абсолютно неочаквано, нали? Времето само ще покаже дали двамата ще развият любовта си за сметка на занаята или ще поемат по свой път.

И дотам. Нищо повече, освен час и четиридесет минути поредица от сцени, за които не е нужен особено голям умствен потенциал, за да се досетите какво ще последва, как точно ще се случи и защо се случва. Едно-единствено изключение е схемата на игрището по футбол, която ми хареса като замисъл и изпълнение, но един момент не прави филма филм, както може да се очаква от първата инжекция евтин хероин, например.

Изключително подплътен с изолационна вата за пълнеж, Focus не грабва вниманието и не оставя неизличими, филмови следи в мозъка. Той минава като пуснат по линолеум, намазан със свинска мас и оставя единствено горчив послевкус.

Горчивия послевкус се базира най-вече върху неразвития герой на Уил Смит. Има толкова много филмови измамници, които се помнят до ден-днешен, но Ники на Смит не е от тях и никога няма да бъде. Посредственото изпълнение, разчитащо на въображението на зрителя спомага изключително много зрителите да бъдат болезнено подразнени от неминуемата сухота в устата, която Смит създава. Защо, по дяволите, не беше изпипан този образ? Защо Смит не обърна внимание на критиките си, за да изиграе приличен герой, който да е, ако не запомнящ се, то поне забавен? Все въпроси без отговори, на които дори Дякон Левский би намерил някакъв отговор.

Свежестта на филма е дело единствено и само на Роби. Руса, привлекателна, грабваща окото и съзнанието. Далеч от героинята си във „Вълка…“, тя все пак внася цвят в сивата обстановка на Focus. Една птичка обаче не създава пролетта, така че дори заради нея не е необходимо да обръщате специално внимание.

Focus разочарова изключително много и не привлича интереса. Още една черна точка в активите на Уил Смит и една от последните капки, които могат да препълнят чашата на търпението.

Всъщност най-голямата измама във Focus е самият Focus. Остава само да се надяваме, че в необозримо бъдеще Смит ще се съвземе от летаргията и ще създаде една наистина приятна комедия.

Дано!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*