Новините днес

Love Ranch / Любовно ранчо

Традицията повелява ролите на гангстери да се играят все от култови артисти. Не може Чанинг Тейтъм да бъде мафиот – осанката му няма нищо общо с осанката на смелите мъже на честта, властвали (и властващи) над организираната престъпност.

За щастие никой не се наема да предложи на Тейтъм ролята на мафиот. Това би било такова голямо кощунство, че не ми се иска дори да си го представям. Същото е, като Идрис Елба да се превъплъти в Джеймс Бонд. С цялото ми уважение към гениалния Елба, но Бонд е бял и винаги трябва да бъде бял.

Добре поне, че световното кино все още разполага с достатъчно таланти, още от едно време, които да играят твърдо в една определена насока и да не изневеряват на стила си. Джо Пеши, който е гениален и като комик, за мен винаги ще си остане дребен тарикат с много големи амбиции, постигнал повече в областта си, отколкото Лъки Лучано сред италианските обирджии. Пеши е култова личност, която заслужава уважение всеки път, когато се спомене неговото име. Независимо дали ще отнесе куршум в тила или ще бъде погребан полужив нейде из пустите полета на Невада, неговият герой заслужава да бъде заснет на огромен фототапет и поставен в рамка във всяко едно кино по света и всеки един дом, в който живеят киномани.

Именно като третия брат на Ники Санторо от „Казино” и Томи Де Вито от „Добри момчета” се изявява героя на Джо Пеши от “Love Ranch”на режисьора Тейлър Хакфорд. Оборудван с всички реквизити на италиански гангстер, Пеши го раздава върл сводник, при това легален, който върти най-култовия публичен бардак в Рино през 70-те години, и то го върти не с кой да е, а със законната си съпруга.

Очевидно е, че личност като Пеши не може да се задоволи с малко и поради тази причина компания му прави вечната Елена Мироновна, позната на широката публика като Хелън Мирън. Изключително приятната Мирън е прекрасна като сводница – че как иначе, след като беше и перфектната Друзила в почти четиридесетгодишния “Caligula”, който и до днес е ненадминат по отношение на бруталия, еротика и инцест секс в земите на Римската империя.

Изключително подходящото дуо Пеши-Мирън, което да върти бардак, е удар в десятката по всеки един параграф. Филмът е вдъхновен от действителни събития и разказва за двойка, която отваря първия легален публичен дом в Невада. Грейс Бонтемпо (Мирън) и Чарли Бонтемпо (Пеши) са женени повече от двадесет години и са успели да изградят малката си империя въпреки всички трудности, които са срещали досега , в това число престъпното минало на Чарли, законодателството, което не позволява отварянето на публични бардаци, християнски настроеното население, което е против платения секс, както и всички останали спънки, които могат да се явят пред такъв бизнес.

За нещастие обаче, отношенията между двамата куцат – Грейс трябва да се пребори не само с новооткритото си заболяване, но и с факта, че мъжа й чука наред подчинените.

Скоро в живота им настъпва промяна – Чарли купува правата върху известен боксьор (в ролята Серхио Перис-Менкета) и между боксьора и съпругата му започва приятелство, което много скоро може да ескалира в нещо повече.

Историята на ранчото, представена през очите на двамата главни герои прескача между връзката на двама съпрузи, трансформирали любовта си в бизнес, и желанието на една жена да бъде обичана не по-малко от преди. Основния конфликт, който режисьора оформя, е отношението между Чарли и всички останали около него.

Би било грехота неземна, ако зрителят не оцени достойнствата, които този филм притежава благодарение на Джо Пеши. Остарял, с много повече бръчки от последната си филмова изява, той не изневерява на стила си и отново е с пура в уста, псуващ наред, докато нейде из света неговите филмови „братя” безчинстват по същия начин, както и той. На моменти образът, който Джо изгражда, наподобява силно остарялата версия на Вини Гамбини от „Братовчед ми Вини”, без обаче неговата нехайност и некомпетентност. Зрителят става свидетел на добрия Джо, когото познава открай време. Същото може да се каже и за Мирън. Макар, че не сме свикнали да я гледаме в един филм на повече от петилетка, тя се раздава на максимум и не изневерява на добре познатите си трикове, с които да прикрива възрастта си и да показва колко достойно трябва да се остарява.

В общи линии „Love Ranch”не се доближава по качества до предишните филми с участието на Пеши. Историята обаче е достатъчно интересна, за да се хвърли едно око, особено от феновете на Джо – такива като мен, които го считат за икона в гангстерското кино. Джо е великан и всеки един филм е наслада за сетивата, така че може най-спокойно да отделите два часа и да се насладите на неговото изпълнение.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*