Новините днес

After. Life / Задгробен живот

Деля кариерата на Лиъм Нийсън на два периода – преди и след екшън старта му, след който той успя да се превърне в новия Джейсън Стейтъм с разлика от десетилетие и малко във възрастта. Не бях очаквал, че страхотния Шиндлер и джедаят Куай-Гон Джин ще се превърне в еднообразен актьор, който трепе наред, без да му пука за ишияаса или болните колене, съпътстващи годините му.

Нийсън обаче претърпя тази трансформация почти веднага след трагичната смърт на съпругата му Наташа Ричардсън, която загина при ски-инцидент през 2009 г. От тази година датира и заглавието, за което ще прочетете по-надолу. Иронично или не, After.Life е свързан директно с погребален дом и гробища. Филм, който ще ви отврати и ще ви накара да стоите изтръпнали на стола през повечето време.

Винаги съм изпитвал чисто човешка неприязън от трупове. Не се чувствам в свои води около мъртви биологични обвивки, било то човешки или животински. Изтръпвам на психическо ниво и ме държи с месеци наред. Същото е и с After.Life – толкова откровено некрофилски, че по средата на филма ми се искаше да го спра. Човешкото любопитство е по-силно от всичко, обаче, и така и не натиснах бутона STOP. Написан и режисиран от Агниешка Войтович-Восло, After.Life е приказка за некролюбители, които нямат нищо против да се дървят на полумъртвата Кристина Ричи, стояща чисто гола през повечето време, плюс феноменално психопатичен Лиъм Нийсън, който е толкова добър като злодей, че да му се прииска на човек да му плесне един зад врата – ей така, от кеф.

After.Life, както сочи и заглавието, е директно свързан със смъртта, задгробния живот и цялата схема, която се върти около погребалните домове в Щатите. В малко градче живее Ана (Ричи) – детска учителка, която претърпява автомобилна катастрофа и умира.

Преминавайки в отвъдното, тя се събужда в работното помещения на местния гробар и агент Елиът Декън (Нийсън) – сладур, който работи единствено с мъртви, подготвя ги за погребение, все едно ги подготвя за сватба. Човек, отдаден на работата си и обичащ повече мъртвите тела, отколкото живите хора. Оказва се, че човека има дарба да говори с мъртвите и така започва няколкодневната комуникация между Ана и него, в която той я приготвя за последното й светско събитие, а именно погребението.

Изключително детайлен, с очароваща операторска игра с камерата, After.Life представя скритата същност на погребалните агенти. Винаги съм се чудил що за човек би стартирал бизнес с траурни обреди, услуги и некромакиаж. Силната психика едва ли е единствения фактор, необходим за тази работа. Вярно е, че работата не носи излишно напрежение в разговори, липсват интриги и клиентите очевидно винаги са доволни, но има нещо извратено в тази дейност. Извратен е и образът на Елиът Декън, пресъздаден перфектно от Нийсън. Колкото и неприятен да е филмът от чисто психологично ниво, той представя страхотна актьорска игра от страна на Лиъм.

Не, че някога е бил слаб, дори в откровените си брадви като Taken, да речем. Тук обаче го виждаме във съвсем друга светлина и си заслужава да го видите. Тих, спокоен и крайно уравновесен, с афинитет към трупното месо и застиналата кръв.

За любителите на некрофилията ще се хареса и Кристина Ричи. Малката героиня от семейство Адамс отново е бледа, със сенки под очите, но пък и с дадености в областта на деколтето. Нейната Ана е достатъчно добре изиграна, за да създаде умиление в зрителите и да повиши процента на състрадание в нейна полза. Няма излишен кич в актьорската й работа, което я прави идеална за образа.

Филмът притежава и своите черти, които стоят като залепени и единствено поддържащи сценария, но те са пренебрежимо малко и по-скоро запълват историята, отколкото да й пречат.

Диалогът между двамата главни герои е на достатъчно високо ниво и борави с някои житейски правила, прикрити зад идиоми и парафрази.

After.Life е с непредвидим финал и носи достатъчно напрежение, за да му отделите нужното време. Дебютен пълнометражен (а и единствен) филм за режисьорката, филмът ще ви потресе дълбоко и ще остави незаличима следа с времето. Макар и ниско оценен в imdb – само 6.0 (а знаем колко хора се влияят именно от тези оценки), той спокойно може да бъде поставен в графа “добри трилъри” – ще ви донесе повече настръхващи моменти, отколкото голяма част от събратята му по оценка. Стабилно включване от Нийсън, добра Кристина Ричи и много тежест, която ще застане точно там, където й е мястото – между белите ви дробове, пречейки да поемете голяма глътка въздух.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*