Новините днес

Avengers: Age of Ultron / Отмъстителите: Ерата на Ултрон

Създавайки The Avengers, мултикомпанията Marvel в лицето на изпълнителния директор Кевин Фейги и режисьора Джош Уидън се превърна в синоним на успеха – филмът, покорил кината и сърцата на комиксовите фенове през 2012 г. е третия най-касов филм за всички времена. Едва ли някой преди премиерата е очаквал, че комиксов филм ще се нареди в точно този топ 3. Дори не сме и предполагали какво ни се готви в притежаваната от Уолт Дисни Студиос комиксова групичка на пораснали хлапета, които нямат нищо против да живеят сред маскирани герои, вместо в реалния свят при крещящи съпруги, ревливи деца и мрънкащи любовници.

Неминуемо продължението на мултимилиардния хит се очакваше с още по-голямо нетърпение. В периода 2012 г. – 2015 г. зрителите видяха накъде се заформят интригите във вселената; какви трансформации претърпяват добре познатите герои и кои ще бъдат новите лица, които ще се представят към края на т.нар. втора фаза. Остана само представянето на Ant-Man след няколко месеца и фазата приключва, подготвяйки феновете за още по-грандиозни събития.

The Avengers: Age Of Ultron идва като първа пролетна птичка преди началото на лятото. Първият по-сериозен блокбъстър за годината (и то не каква да е година), който ще се бори за вниманието в редица класации, редом с Mad Max: Fury Road и най-вече Star Wars: The Force Awakens е вече на екран в редица държави, седмица преди премиерата си в САЩ и Великобритания, където е най-сериозния интерес към комиксови филми и истории предвид познанството на населението с Железния човек, Тор и Капитан Америка още от много ранна детска възраст. Очевидно наваксваме, защото ми прави впечатление колко малки деца и у нас вече се размотават с разнообразни екшън-фигури, че дори влачат и книжки с вносни комикси, което е още по-хубаво – хем хубави истории, хем език. Ние не бяхме така облагодетелствани и се срещнахме с тях за пръв път, когато вече бяхме мъже за женене. Уви, детското в един мъж не умира никога и мога да подскачам като малко дете, когато видя играчка в кварталния магазин.

The Avengers: Age Of Ultron е продължение, което се изправя пред редица предизвикателства. Първо – той трябва да докаже, че е достоен по-голям брат на феноменалния първи филм, и второ – да оправдае до максимум средствата, вложени в създаването му. 250 милиона долара е баснословна сума, която надвишава с цели 30 предшественика си. Оправдани ли са средствата или не, обаче?

Сигурен съм, че мнозина от вас са гледали поне по един път тоновете рекламни материали, които се изсипаха онлайн по време на експанзивната маркетингова кампания – много тийзъри, трейлъри и рекламни клипове не оставиха нищо за въображението, което да изненада запалените почитатели. То е ясно, че голяма част от тях са чели и комиксовата поредица, знаят кой е Ултрон и какво, по дяволите, прави този мръсник с любимите ни и невинни, добре познати супергерои. По стара марвелска традиция пък е необходимо да се запознати с всички филми от cinematic universe, за да разберете какво се случва, защо се случва, кой кой е, кой кого и прочие. В противен случай ще останете не само разочаровани, но и с физиономията на неразбиращ студент по физика, попаднал на лекция по икономическа теория.

The Avengers: Age Of Ultron ни започва още от начало с един грандиозен one-shot кадър, в който на бърза ръка се срещаме поотделно със старите познайници Iron Man, Капитан Америка, Тор, Хълк, Черната вдовица и Ястребово око, които продължават да се борят срещу лошите и да мачкат наред както си му е реда. Срещу тях е добре позната от предни филми организация, която работи с мутанти (добре заместени с термина „подобрени”, за да няма неразбирателства между Marvel и Fox). Съвсем в началото са представени и двата нови образа, които чакаме с нетърпение – близнаците Scarlet Witch (Елизабет Олсън) и Quicksilver (Арън Тейлър-Джонсън), които по комиксова линия са дечурлига на небезизвестния Магнито (сещате се добре кой е той, нали?).

Основния застъпен конфликт във филма тече като по мед и масло безпроблемно с настъпването на завръзката, в която Уидън и компания представят на вниманието на зрителя Ултрон – изкуствен интелект, създаден от Тони Старк (идентифицирам името Старк вече и с Game Of Thrones), който обаче, вместо да защитава планетата, изперква и решава, че трябва да избие всички наред, и то започвайки от нашите хора. Те обаче няма да му се дадат лесно и започват първоначално обречената си битка срещу нещо повече от софтуер и машина, за да докажат, че с тях не бива да се занимава някой идиот.

Битката срещу Ултрон, в която се замесват Отмъстителите, техните роднини и стари приятели е границата между реалността и фантастичното комиксово кино – на прага на хилядолетите, в което AI-то ще бъде реалност, такъв филм не само забавлява, но и създава наченки на обективна представа относно предимствата на технологичното чудо. Филмът обаче задълбава в друга посока, далеч по-приятна за зрителите. Чрез The Avengers: Age Of Ultron може да бъде направено абсолютното сравнение между вселената на Марвъл и DC Universe. При конкурентите им видяхме, че героични фигури като Батман и Супермен също са с човешки черти и независимо от суперсилите си, те могат също да падат, да се изправят, да чувстват болка, отвращение, неприязън и всичко онова, което е присъщо за обикновената човешка раса. Хоп – това е застъпено вече и при авенджърите.

Филмът се изгражда върху емоционалността и човещината на супергероите. Те също могат да падат и да се изправят, независимо дали са богове, синове на Один (да, Тор също може да страда) или ядосани и позеленяващи от гняв учени по биогенетика. Джош Уидън работи точно на това емоционално ниво – в този филм интригата не е свързана само със лошия, но и показва как всеки един от тях е преди всичко човек, а след това супергерой.

Това е основната причина, поради която The Avengers: Age Of Ultron успява да се задържи мощно във вниманието ми и да не попадне между шамарите.

Очакванията ми бяха в пъти повече, но не винаги обаче те се покриват. Прекалено много ми дойде Captain America:The Winter Soldier, който е образец за комиксов филм на Марвел и очаквах Уидън да се постарае повече. Филмът издиша в следните аспекти: – Злодеят. Ултрон по никакъв начин не успя да ме накара по някакъв начин да се страхувам от него, да изпитвам остро чувство на неприязън или да ненавиждам заради психопатичната му структура. Напротив – той бе дори по-готин на моменти от Hawkeye, например. Никога не съм харесвал последния.

Новопредставените герои не получиха достатъчно време, за да развият образите си. В това число влизат не само Scarlet Witch и Quicksilver, но и Vision, който тепърва ще има централно място във вселената на Марвел. Добро впечатление прави Олсен, която е второто свежо (и красиво) женско попълнение в състава след Скарлет Йохансон.

Липсваха достатъчно вътрешни конфликти, които да загатнат за последващото развитие на историята. Както много добре знаем, в следващите филми един срещу друг се изправят самите Авенджъри, за да си мерят суперсилите и егото.

Трите причини, които описах по-горе обаче, по никакъв начин не са показател за слаб филм или такъв, който не си заслужава да се гледа. Напротив – The Avengers: Age Of Ultron е приятен филм с мирис на лято, който няма да ви остави безразлични. Чисто визуално филмът е пиршество, което само в Марвъл могат да сътворят. Ефектите са повече от отлични, макар и на моменти филма да се трансформира повече във видеоигра, отколкото в кинематографичен продукт. На огромния IMAX екран кадрите са толкова детайлни, че може с ръка да пипнете бронята на Тони Старк или клина на Черната вдовица.

Впечатление прави името на Дани Елфман, който създава саундтракът към филма.

The Avengers: Age Of Ultron е филм, който не се отличава с нещо много повече от добре познатата досега поредица на върхове и падения. Ако трябва да бъде изобразен графично със скала от „слаб” до „върховен” , върху която графика са поставени само и единствено филми на Марвел, той ще стои над средата, но далеч от споменатия вече Winter Soldier или по-малкия си, но голям брат The Avengers. Филмът е приятно комиксово изживяване, в което ще видите на екран всичките си любимци заедно, плюс няколко нови лица. Ще се порадвате на ефекти, ще видите, че и суперчовеците са преди всичко човеци и ще разберете защо Уидън повече няма да режисира филми за Марвъл. След двата часа и двадесет минути, които ще прекарате в залата, плюс времето, което ще отделите, за да изчакате безрезултатно финалните надписи, ще махнете очилата, ще се протегнете на седалката и ще си кажете: „Мамка му, вече е лято. Най-накрая!”

Leave a comment

Your email address will not be published.


*