Новините днес

Howard The Duck / Патока Хауърд

Мнозина останаха озадачени, когато се срещнаха  култовия паток Хауърд след финалните надписи на страхотния “Guardians Of The Galaxy”. Пушещият пури еквивалент на Доналд Дък не само предизвика усмивки в зрителите, но и ги накара да се запитат – ще има ли скоро нова екранизация за приключенията на Хауърд или ще си останем с версията от 1986-та, която тогава не постигна желания ефект?

На този етап може само да се надяваме, че Кевин Фейги и компания имат скрити планове, за да открият отново на екран един от най-симпатичните марвълски герои.

Познанството на българското общество с Хауърд е свързано единствено с пълнометражния филм на Уилям Хюк, който се въртеше по много знайни и незнайни кабеларки преди две десетилетия. Зажаднели за нещо ново, дечурлигата се лепяха по телевизорите, за да се запознаят с патицата, която пуши, псува и си пада по землянки. Откровено насочен към далеч по-възрастна аудитория, Howard The Duck не постига първоначално заложените си цели, дори с участието на Тим Робинс в една от главните роли. Във време, когато CGI е далеч от улеснен за създателите на филмите достъп, главния герой е нищо повече от кукла, която не само, че не предизвиква особени симпатии, но дори е леко грозновата. Едва ли се намира друга патица по света, чиято полова възбуда да се изявява в щръкване на перата по главата. Хауърд е точно такава патка – сладур, попаднал на Земята вследствие на сложен научен експеримент.

Това е основната сюжетна линия в комикса, а и такава е застъпена в пълнометражния филм. В свят с хуманоидни патоци, Хауърд е средностатистически мъж около 30-те, ерген, с афинитет към хубавото в живота.

Случайно обаче попада при нас, в компанията на не особено впечатляващата рок певица Бевърли (Леа Томпсън) и лудите учени Уолтър Дженинг (Джефри Джоунс) и Фил Блумбърт (Тим Робинс). Хауърд не само трябва да свикне с новия начин на живот, но и да открие начин да се върне на собствената си планета. Естествено, пред него ще стоят безброй перипетии, които ще трябва да преодолее с помощта на земните си приятели.

Howard The Duck е толкова наивно направен, че не само плаши, но и предизвиква усмивки на умиление у зрителите, гледащи го след почти тридесет години след създаването си. Във времена, когато Марвъл е във възхода си и филмите на компанията представляват еталон за производството на мащабно комиксово кино, Howard The Duck стои като израстък; като първи разказ на успешен автор-фантаст, който усилено се мъчи да скрие своя първи продукт. Куклата, използвана за главната роля (и в чиито пера се крият няколко актьора) е изключително статична, изглежда като плюшена играчка и е крайно нереалистична. Не, че може да се очаква от говореща патица да бъде истинска, но старанието на създателите е сведено до критичния минимум.

Въпреки това обаче, Howard The Duck може да се гледа от заинтригуваните комикс-маниаци, които са го изпуснали през годините. Напълно е възможно да изпаднете в носталгична дупка по загубените времена, когато подобни филми изпълваха екраните и видеотеките и не представляваха ментална обида. Като почитател на комиксовото кино го изтърпях стоически и дори не се размрънках от глупавия сценарий или откровено претупаната направа.

На този етап обаче силно се надявам Фейги наистина да крие Хауърд в ръкава си и да го извади в момент, в който ще ни омръзнат до смърт Отмъстителите и техните производни. Кой знае – може пък Хауърд да е новия герой, когото нашите деца ще носят върху детските си тениски.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*