Новините днес

Bram Stoker`s Dracula / Дракула

Имах невероятното щастие да се сдобия с пълното и неиздавано досега в България издание на „Дракула“ на Брам Стокър, благодарение на приятелите ми от издателство Deja Book. Страхотната работа, която са свършили, оказа влиянието си върху мен и не можах да оставя на спокойствие книгата, докато не я „изядох“ цялата, заедно с твърдите корици и прекрасната илюстрация.

Страхотната история, която досега сме чели само в осакатен вид благодарение на нечии изключително нечисти издателски помисли, е екранизирана многократно, включително и през изминалата година, когато ни сервираха огромното разочарование “Dracula Untold”. Реших обаче, че няма да е лошо да си припомня някой от старите филми, които се опитват да следват донякъде сюжетната нишка на книгата-първоизточник и затова се спрях на Bram Stoker`s Dracula, режисиран от любимия ми Френсис Форд Копола през вече далечната 1992 г. Без да мога да изхвърля от съзнанието си сър Кристофър Лий в ролята на най-популярния вампир в историята, то със сигурност бе удоволствие за сетивата да видя и Гари Олдман като графа-кръвопиец.

Гледал съм кополовия “Dracula” преди петнадесетина години за пръв и единствен (досега) път. Почти бях останал без спомени от него, с изключение на вечното дърво Киану Рийвс, което окупира ролята на един от главните персонажи във филма. Лошата постъпка от моя страна да изхвърля от съзнанието си Гарди Олдман, Уинона Райдър и Антъни Хопкинс обаче не ми изигра лоша шега, а точно обратното – успях да се насладя като за първи път на техните изпълнения, от които ме полазваха тръпки по гърба, легнал върху удобната спалня.

Dracula е разполагал с огромния за времето си бюджет от 40 млн. щатски долара, а самият Копола, придобил огромен опит по екранизирането на книги (все пак вече официално е приключил с работата си по вечната трилогия „Кръстникът“) внася значителни корекции върху сценария и представя своите виждания върху вечната история за румънския вампир. Запазвайки основна сюжетна линия, Копола и сценаристът Джеймс В. Харт (Hook, Contact) правят нов прочит върху класическото произведение и размазват из основи представите на зрителите за княз Влад Цепеш.

Гледайки този филм, зрителят се сблъсква с добре познатия от Стокър начин на интерпретация на историята – повечето от филма протича като разказ от дневниците на главните герои. Вътре виждаме всички добре познати ни образи, които ежедневно попълват своите спомени с помощта на перо, мастило и хартия – това са Джонатан Харкър (Киану Рийвс), Мина Харкър (Уинона Райдър), д-р Джак Сюърд (Ричард Е. Грант), лорд Артър Холмууд (Кари Елвс), Луси Уестънра (Сади Фрост), Рейнфийлд (Том Уейтс), Куинси Морис (Били Кемпбъл), както и д-р Ейбрахам Ван Хелсинг (Антъни Хопкинс) и самия граф Дракула, чиято роля е поверена на Гари Олдман.

Сюжетно, филмът прескача между Трансилвания и Англия, запознавайки ни с героите. Млад и обещаващ адвокат пътува към далечната точка на Европа, за да финализира сделка по закупуване на имот от страна на мистичния граф Дракула. Отсядайки в неговия замък, той става свидетел на живота на многовековния вампир, който иска да се премести в Лондон, за да сее безчинства наред.

Отървавайки се от кошмара, Джонатан Харкър и неговия екип от безстрашни приятели трябва да направят и невъзможното, за да унищожат Дракула, независимо от цената, която трябва да платят.

Прекрасната хорър-история, оставила завинаги знак върху развитието на целия жанр през годините, се изменя в интерес на зрителя и вместо превъплъщението на абсолютното зло, сега ставаме свидетели на безкрайното търсене на изгубената любов на графа, превъплътена във фигурата на Мина Харкър (Уинона Райдър).

Започвайки с origin история, която отсъства от книгата или нейните приложения, Копола прави не само един от най-злите образи в историята на литературата и киното, но и успява да създаде симпатии към него. Дракула преминава през вековете не с целта да сее заразата си, а да отмъсти на Бога за предателството, което той е отправил към него, докато се бие с турците на бойното поле. Това придава и страхотен романтичен привкус на историята, в която зрителят не може да избере на чия страна да симпатизира.

Гледащият се раздвоява и осъзнава, че не всяко зло е зло изначало. То е такова поради събитие, одобрено или не от историята.

Цялата магия на филма се създава от прекрасните декори, пресъздаващи времената, в което се развива действието, от чудесните за времето си костюми, както и от страхотната игра на замесените актьори в главните роли. Българските зрители биха останали леко недоволни от нереалистичното представяне на гр. Варна, но това е само малка и незначителна капка мастило в океана от мед, който се лее. Единствената актьорска „спънка“ в случая е Рийвс, за когото съм писал не един или два пъти.

Той обаче може да бъде игнориран смело за сметка на Хопкинс, Олдман и Райдър.

Прекрасния образ на Гари Олдман като Дракула остава и като може би най-популярния сред масовата публика, която до този момент не се е интересувала от екранизацията на великия роман.

Bram Stoker`s Dracula ни показва и една-две доста горещи и наситени със сексуалност сцени, в които се смесват различни видове човешки флуиди от магьосницата Моника Белучи – с епизодична поява, но за сметка на това достатъчно качествена.

Препоръчвам Bram Stoker`s Dracula на всички читатели, останали омагьосани от книгата, както и на тези, които тепърва ще я прочетат. Би било интересно да направите аналогии и свои заключения на база написано и снимано. Във всички случаи обаче, този филм трябва да се види!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.