Новините днес

Jurassic World / Джурасик свят

Сякаш беше вчера времето, когато попълвах първия си албум със стикери на Панини – все ги лепях накриво и динозаврите ми изглеждаха твърде нелепи. Тогава бяха и първите ми близки срещи с детските енциклопедии, от които научих за пръв път за диплодок, за тиранозавър, за трицератопс и всички останали сладури, населявали поляните, по които сега се строят бетонни извращения.

Да не се лъжем – едва ли има индивид от мъжки пол на този свят, който да не лее възхищение в големи дози по динозаврите. Поне аз не познавам такъв. За щастие, през последните двадесет години един динозавърски феномен успя да развие още повече интереса на хиляди към бившите заселници на родната ни планета.

Става дума, разбира се, за Джурасик парк.

И в най-смелите си мечти не съм предполагал, че десетилетия след първото си гледане на този прекрасен филм ще седя с нетърпение в киносалона и ще чакам най-новото попълнение от поредицата, изцяло освежен, с нови герои и същите стари познайници, които нямат нищо против да бъдат събудени от вечния си сън чрез генното инженерство, за да забавляват заплатилите съответната сума, жадни за приключения биологични единици от човешка раса. От излюпването, през първата хапка свежа мръвка до първия прекършен със захапка врат на по-низшия във веригата –завър, предците на днешните влечуги бушуват смело из киносалоните, за да маркират настоящата година като една от най-любопитните за кинозрителите.

Бушуването е наистина огромно – само за първите три дни на показ, Jurassic World успя да стане

първия филм в историята, прескачащ абсурдно високата бариера от 500 млн. долара. Общата сума в глобален мащаб възлиза на цели 524,1 млн. гущера в зелено. Не само това – Jurassic World надмина The Avengers на Марвел и официално се превърна в носител на престижната титла за най-голям дебют на всички времена. Едва ли Indominus Rex е очаквал, че с появата си ще сее разрушения не само на Исла Нублар, но и сред боксофиса. С един рев – няколко откъснати глави. За щастие, за любов и за кръв. За много кръв.

Мнозина бяха скептично настроени в началото на проекта. Никой никога не успя да предположи, че поемайки щафетата от гениалния Стивън Спилбърг, новакът-дебютант Колин Тревъроу ще успее да направи филм, който не само да се приеме от дай-хард феновете на Джурасик парк, но и да успее да създаде нови такива, които не са и помирисвали динозавърски стикери преди двадесетина години поради простата причина, че са родени по-късно. Маркетингов Бог обаче се оказа Кетлийн Кенеди, която мислеше с няколко хода напред. Първо – да хване добрия, стар Спилбърг и да го постави в стола на изпълнителния продуцент и второ – да избере за главните роли едни от най-актуалните и разпознаваеми холивудски звезди в момента. Крис Прат, станал по-разпознаваем от червено лого на безалкохолна напитка след хита на Дисни/Марвел „Guardians Of The Galaxy” и който упорито се споменава като следващия Индиана Джоунс на мястото на вечния Харисън Форд, и Брейс Далас Хауърд, която е не само дъщеря на Рон Хауърд, но и толкова прилича на Джесика Частейн, че се налага двете да уточняват по интервюта коя коя е.

Опциите са две – или съществуват случайности, или господин Хауърд е бил палав тип на младини. Jurassic World е филм, който идва точно, когато имаме най-голяма нужда от него. Във времето между два-три вече изгледани блокбъстъри и излизането на още няколко такива, JW е липсващото звено за запълване на кефобалната верига от хитове за годината.

Двадесет години след триумфалния неуспех на Джон Хамънд, „юрския” парк е вече реалност на добре познатото място. Исла Нублар е превърнат в най-модерния увеселителен парк в света, чиято достъпност е повече от прилична и ежедневно той се пълни с десетки хиляди туристи, дошли да се насладят не само на прекрасните експонати, но и на цялата интерактивна технология, която ги заобикаля навсякъде. Красивия парк се управлява от бизнес-дамата Клеър (Брейс Далас Хауърд), работеща за индийския собственик.

Най-големия пич вътре пък е Оуен (Крис Прат) – бивш военен, който в момента го раздава голям тежкар и е успял да тренира и обучи едни от най-големите гадове сред динозаврите, а именно любимите на всички велосираптори.

В парка секюрити контрола е на изключително високо ниво, следвайки логиката, че новите видове трябва да бъдат максимално опазвани и най-вече да бъде ограничен в рамките на клетката си новосформирания вид Indominus Rex – смесица между Ти-рекс и няколко други, уж „неизвестни” индивиди. В един момент обаче всичко излиза извън контрол точно когато по поляните тичат смело племенниците на Клеър…

Познато, нали? Всъщност Jurassic World следва добре познатата вече концепция – едни хора, обикновено под прага на същественост на възрастта си, се губят сред динозаврите точно тогава, когато се случва някаква издънка в сектора за сигурност. Гасят се лампите и светват очите на зверовете, надушили прясна мръвка, която на всичкото отгоре може да говори. Ще трябва да се юрнат да ги спасяват разни мъжаги в дрехи с каки-свят и мадами с къси панталонки, за да има накрая любов и нещо друго в джакузито.

Jurassic World разчита именно на това – правейки огромен, с бомбастични размери реверанс към първия филм от поредицата. Това изобилства от самото начало, та чак до последните кадри. Тук е разковничето на филма – покланяйки се дълбоко и ниско на прадядо си, Jurassic World печели не само дечурлигата, но и техните майки и татковци, които за пръв път са изживели ужаса и са напикавали панталонките и нощничките преди двадесет и кусур години. Първата част на филма представя добре познати сцени и моменти, пищно оцветени и сякаш говорещи с нежните думи: „Добре дошли в детството си, уважаеми зрители!”. За капак зрителят вижда не кой да е, а доктор Хенри Ву (БиДи Уонг), който генетично развиваше гадовете и в първия филм. Нежните игрички на героите с техните предшественици обаче не дразни сетивата ни, а ни кара да се усмихваме лекичко, спомняйки си какво беше преди толкова много време.

Jurassic World обаче издиша на няколко други нива. Формулата с децата вече е изтъркана. Виждахме го прекалено много пъти. Вярно е, че Спилбърг винаги е предпочитал да работи с деца, заявявайки го дори в сборника с интервюта, водещи му се като биография и издавани и у нас, но сега обаче това дойде леко в повече за негово височество зрителя. Втория дразнещ момент се оказаха недостатъчно добре развитите герои – и Клеър, и Оуен стоят като предсказуеми гадженца, които само чакат да мине тежкото, за да се нахвърлят един върху друг. Не казвам, че са слаби като актьори – правят необходимото, за да изпълнят всички първоначално заложени критерии на сценария. И го правят добре. Проблемът е, че сценария в тази си сюжетна линия леко понакуцва, сякаш е бил одраскан с върха на нокътя на велосираптор.

Свежарски момент обаче се оказва желанието за милитаризация на войската от динозаври, отново от страна на мръсниците от „ИнДжен”, които все още не са се отказали от болните си амбиции и желаят всячески да притежават ценните и живи активи на наследниците на Хамънд.

От гледна точка на изработка на детайлите, магьосниците от студиото са се справили блестящо. Jurassic World e изключително красиво направен филм, с прекрасни цветове, зашеметяващи картини, майсторска игра с камерата, от която се вижда влиянието на Спилбърг, както и отлична драматургия, що се отнася до самите зверове и финалните кадри с тях. Динозаврите са огромни, плашещи и бутащи света около себе си същества, които не са изглеждали по-добре на екран от 1997 г.

насам, за последно друсащи земята в „Изгубеният свят: Джурасик парк”. И макар, че третия филм от 2001 г. постигна добър финансов успех, то той за мен остава непростимо посредствен.

Независимо от недостатъците си, Jurassic World притежава множество спиращи дъха моменти, от които подскочих леко в IMAX залата. Маркетинговото чудовище на Universal заслужава своите (няколко пъти по) два часа, защото в крайна сметка не е поредния еднотипен комиксов филм, а е филм от вселената на Jurassic Park и трябва да бъде гледан. В момента, в който го свалят от екран, ще тръпнем в очакване на някое зверско блурей издание.

Кой знае, може пък в кутията с филма да сложат две-три пакетчета от лепенките на Панини…

Leave a comment

Your email address will not be published.


*