Новините днес

Tomorrowland / Утреландия

Не отидох с никакви очаквания на прожекцията на “Tomorrowland”. Дори щях да пропусна този филм, ако не се бях уговорил с приятел да посетим киносалона.

Именно заради това не успях да се хвана за въжето, изтъкано от общо разочарование, което вирее по сайтовете с професионална критика. Игрален филм на „Уолт Дисни“, подходящ за всички възрасти. Защо пък не?

Да, от „Дисни“ се очаква да вадят хит след хит, особено след придобиването на Marvel и LucasArts. Феновете бяха така добри да им простят дори абсурдните провали “John Carter” и „The Lone Ranger“ именно заради двете сделки, които ще влязат след време в киноисторията. Tomorrowland, далеч от калибъра на двете брадви, е чисто удоволствие, стига да не сте предварително настроени за шедьовър.

Една от причините този филм да има нисък рейтинг и занижени в оценката си ревюта е мисълта, че зад него стои Брад Бърд, който отнесе цели две награди „Оскар“ за страхотните анимации “The Incredibles” и “Ratatouille”. Сякаш Бърд беше задължен да направи и този път филм, достоен за най-високата награда. Е, Tomorrowland не е оскаров филм, не стои на едно ниво с цитираните два, но има своите качества и със сигурност ще ви допадне, ако подходите към него с нужното внимание.

Още от малък нямам нищо против да гледам такъв тип „семейни“ филми – те не натоварват излишно психиката, не ви карат да анализирате дълго и широко таймлайна, както и по никакъв начин няма да се наложи режисьорът да седне на специално събитие, за да направи допълнителни разяснения за действието. Tomorrowland, видно от заглавието му, бърника смело в добре познати теми и успява да извади прилично качествени хрумки, които да ви усмихнат и да ви подобрят настроението.

Звездата във филма е вечния и започнал най-накрая да остарява Джордж Клуни, който си партнира с тийнейджърката Брит Робъртсън, малката сладурана Рафи Касиди и всебщия любимец Хю Лори, избягаЛ от амплоато си на наркоманизиран лекар с гениални медицински умения.

Tomorrowland започва объркващо, но с течение на времето сценарните идеи се изясняват изключително бързо и лесно. Малко хлапе-изобрател от 60-те години попада в бъдещето в свят, не само наподобяващ Дисниленд, но и събиращ в себе си всички онези чудесии на технологията, за които сме чели във фантастичните книги. Години по-късно изобретателят е остарял, но все така с обич към техниката и майсторенето. Това е Франк – героят на Клуни, превърнал се в отшелник, вследствие на свой продукт.

Далеч от него се развива младата Кейси Нютън (страхотна фамилия за героинята, признавам) – млада техничарка, които иска да спаси семейството си от банкрута. Нейните умения я свързват с детето-андроид Атина (Рафи Касиди), която е неразривно свързана и с горецитирания Франк. Атина, Франк и Кейси се събират, за да „спасят“ бъдещето и да покажат, че животът има смисъл.

Най-общо преразказан, синопсисът на филма обобщава всичко онова, което е застъпено като идея от Бърд и ко-сценариста Дейвид Линделоф. Нищо ново под слънцето, но пък пипнато най-вече приятно и ненатрапващо. Tomorrowland обхваща най-големите идеи на „Дисни“ и ги превръща в лесносмилаем продукт, на който може да заведете и жена си, и децата си, без да се налага да ги успокоявате в киносалона поради скучноватостта на екрана.

От друга страна, Tomorrowland представлява и своеобразна и много, много голяма реклама на самото студио. Филмът е сниман в „Дисниленд“ парк, откъдето са използвани много от атракционите за целта на действието. Не съм бил в някой от тези паркове, но милата ми съпруга, посещавала този в Париж, ми даваше насоки коя въртележка е снимана, коя е променена и коя се използва не на място. Друг особено красив за мен момент беше сцената в ретро-магазин, където очите ми останаха завинаги прилепени в моделите на стормтруупъри, R2-D2 и един огромен Хан Соло, стоящ в карбонитната си клопка.

Напълно оправдателно от страна на взелите решение за използване на тези декори, имайки предвид, че масираната рекламна кампания на The Force Awakens тепърва започва.

Друг момент, който прави добро впечатление, е вкарването на именити учени под формата на восъчни фигури, в това число Никола Тесла и Томас Едисон. Това, включително и фамилното име на главната героиня, е предпоставка за предизвикването на интерес у младите зрители за науката и нейните гении. Ако бях на 8 по време на прожекцията, то със сигурност щях да се размрънкам и след филма да посетим близката книжарница за някоя енциклопедия по физика.

От актьорския състав награда за най-силно присъствие може да се връчи на младата Рафи Касиди, която слага в малкия си джоб ветераните Клуни и Лори. Малкото дете-андроид играе прекрасно и силно се надявам тепърва да виждам нейното име в каст-листите на бъдещите филми. Родената през 2002 г. британска поданичка е всичко друго, но не и дете с неясни за кариерата си принципи. Помнете ми думата – тепърва ще се говори за нея.

Tomorrowland и неговата футуристична визия не разочароват и не смазва по никакъв начин желанието на зрителите за душевно и емоционално разтоварване след тежък работен ден. Приятен, с особено положителен заряд, множество житейски постулати и красиви моменти – какво повече да иска непредивирчивия и некапризен зрител?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*