Новините днес

Child 44 / Дете 44

Child 44 има за цел да бъде културната стрела, изстреляна от лъка на проруския vs. просветовния политически конфликт, която да се забие в сърцата на крайно незапознатите общества и да изкара руснаците още по-голямо зло, отколкото са в действителност.

Че са зло – зло са. Факт. Едва ли руската медийно-пропагандна машина е оставила и капчица здрав разум в селата и паланките, започвайки от Украйна и стигайки чак до Мгданск. Анексирането на Крим представлява престъпление от такъв калибър, че само историята ще се опита да наложи някаква присъда. Да не говорим за потъпкването на човешките права. От време сталинистко е ясно, че няма ли човек, няма и проблем.

Проблем обаче има и той се нарича Child 44. Въпреки желанието на Даниел Еспиноса да създаде филм, който да бръкне дълбоко в раната, то нещата не се получават и в крайна сметка зрителят получава срещу няколкото долара за билета си (или рубли, както искате го четете) продукт, който не е съставен от ингредиентите, описани върху опаковката. Романът на Том Роб Смит, адаптиран от Ричард Прайс може и да има някакви качества, целящи обогатяването на нечие ен-де-ка на културата, но филмът представлява единствено загуба на време и няколко реда сълзи, проляти в чест на грубата загуба на актьорския талант на великани като Гари Олдман и Том Харди и по мъничко умение в човешки ръст, представен от Джейсън Кларк и Нууми Рапас.

Child 44 обхваща любимия период на руснаците – тогава, когато излизат уж като победители от Втората световна война и започват усилено да създават машината, заради която милиони мирни жители ще загубят семействата, работата си и живота си нейде из лагерите на смъртта на север от Москва. КГБ е в разцвета на силите си и неговите агенти бродят неуморно, за да прокламират една от множеството огромни лъжи на съюза, а именно тази за безоблачните дни, които висят над страна огромная. Нахалството на управата стига дотам, че обявява официално, че в страната не се извършват убийства. Този идиотичен метод за промивки очевидно действа и до днес, защото имах честта да пребивавам два дни, затворен в автобус с руснаци, които не само, че ходеха с пижами и привидно не бяха от средната класа, но и искрено вярваха във Вовата Путин и неговите мании за величие.

Маниите за величие се проявяват искрено в този филм – главния герой, Лев Демидов (Том Харди) е ветеран от войната, издигнал се в йерархията като герой. Сирак, Демидов покорява върховете в армейската вихрушка и в средата на петдесетте години на миналия век е вече главен командващ на една от много кагебеевски бригади, избиващи хора само по подозрение в някакъв, макар и измислен шпионаж. Разбира се, в групата му има още по-неприятни руснаци, които искат поста му, и скоро неговата съпруга Раиса (Нууми Рапас) е обвинена в шпионаж. Отказал да се отрече от жена си, Лев е изпратен заедно с нея в затънтен край на тайгата, където попада под влиянието на новия си милиционерски шеф Михаил Нестеров (Гари Олдман). Междувременно се появява и детски убиец в цялата схема, която трябва да бъде разплетена от Лев.

Именно липсата на основен конфликт превръща Child 44 в посредствена халтура, от която никой няма нужда. От една страна липсата на основен конфликт, който трябва да се заплита възел след възел, и от друга – абсурдните мотиви на героите допринасят до това филмът да бъде безумно разочарование.

Несъществуващия архивраг, срещу който да се изправи само реабилитирания от зрителите Лев превръща филма в двучасово страшилище, символ на скуката, което се доглежда само и само от уважение към артистите, взели хонорар за него.

Близо 140 минути гледащия се опитва, аджеба, да разбера защо този герой, превърнал се в такъв благодарение на личните си качества и лекото побутване от страна на висш руски военен, все още не е претърпял личностна метаморфоза и въпреки многото смърт все още е запазил човешкото в себе си за разлика от абсолютно всички останали около него, превърнали живота си в робуване на руската пропагандна машина? Защо Лев Демидов, познаващ из основи методите на организацията, в която служи, не си вдигна от самото начало чукалата и не побягна на запад заедно с жена си? Колко, да фак, проблеми трябва да му създадат, за да се осъзнае и да спаси живота си и този на жена си?

Множеството пропуски във филма го превръщат в ненужен продукт, заслужаващ събирането на прах в ъглите на някогашна видеотека, като касета, нежелана от никой заради грозната си обложка, намачканата лента и скупената пластмасова кутия.

Някои веднага биха се захванали и за акцента, който прилагат Харди, Рапас и Олдман. Опитвайки се да наложат руско звучене на така или иначе прекрасния си английски език, то се получава развалена торта с яйчен крем, стояла поне пет дни на юлската жега на лято 2015-то. Слаб 2 и за това.

Пропилените надежди на Child 44 неминуемо следва да бъдат изкупени от страна на Еспиноса, който има редовния навик да вкарва големи имена в беля. Такъв беше случаят и с последните му филм Safe House от 2012 г. с Райън Рейнълдс и Дензъл Уошингтън, от който си спомням единствено, че в него участват Райън Рейнълдс и Дензъл Уощингтън. Работейки в градация обаче, Еспиноса няма да ни остави толкова лесно да забравим Child 44 и пропиляването на иначе прекрасни качества. Не е удачно да хванеш няколко известни тандема (Харди/Олдман, Олдман/Кларк) или да ангажираш осмостепенни актьори от хитови сериали като Game Of Thrones, да разръчкаш гнездото на осите по политическа линия и да си мислиш, че ще стане. Child 44 е доказателството, че не винаги монетата има две страни – понякога тя е само една и е изтъркана. И ези-то, и тура-то.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*