Новините днес

За децата и правото им на (кино) избор

Както може би мнозина от читателите на блога знаят – съвсем скоро ще ме сполети невероятното щастие да стана баща. На 27 съм, женен за прекрасна съпруга, която доста обича романтични комедии – общо взето перфектната жена. Тя ще ме дари с дете. Момче. Искам единствено да е живо и здраво. Киноманче ще стане самичко.

Тази сутрин, докато чаках да стартира работния ми ден, който не е свързан с киното, се заговорих онлайн с мой близък приятел. Обсъдихме набързо предстоящите комиксови филми на Марвъл и DC. E., както е първата буква от името, бе дълбоко разочарован от инвазията на комиксово кино, което ни сполетя през последните години. На него вече му се повръща от герои от графичните романи, които летят, блъскат, взривяват и на всичкото отгоре оцеляват, без да понесат последствията си от тези действия. Специалните ефекти в тези филми са на изключително ниво и с всеки следващ филм нивото се вдига толкова много, че се чудя как специалистите по създаването на мощен хардуер успяват да произвеждат толкова бързо все по-мощни процесори, които да се справят с нелеката задача. Разбира се, законът на Мур работи и обяснението е повече от елементарно.

В този ред на мисли се сетих за първоизточника на комиксово кино на нас, децата на 90-те години, които с трепет дебнехме пиратските видеокасети по сергиите, с единствената надежда най-накрая да има „нов“ Батман. Батман на Тим Бъртън. Стартът. Нашият старт.

Гумен костюм, изрязана маска и превръщането на Черния рицар в култ не само за необработените ни мозъци, но и за родителите ни, току що излезли щастливо от веригите на социализма. И какво се оказва? Оказва се, че ние нямахме избор.

Поглъщахме това, което ни се представяше. Не бяхме чували за комикси, освен от някое старо и все още запазено списание „Дъга“, купувано на по-големите ни каки и батковци. С годините навлязохме все по-надълбоко в необятните вселени, които децата, наши връстници оттатък Океана, имат за даденост. Имали са го за даденост и техните родители, а и техните баби и дядовци.

Със сигурност голяма част от вас помнят как чакахме с трепет в душите двуседмичния период до излизането на новия брой на списание „Мики Маус”. Страхотната търговска стъпка на „Егмонт България” по това време донесе не само милиони за мениджърите на издателството, но и донесе такава радост у децата, която е неизмерима във финикийски знаци. Лицензът на „Уолт Дисни”, валиден и до днес, ни запозна с всички герои на компанията, а очевидно ще запознава и нашите деца. Разликата е, че те сега имат много по-голям избор на кого да симпатизират. Ние нямахме.

Като се замисля – настоящата година е емблематична за киното. Излиза седми епизод на вечната и единствена Сага. И за моят малък хубавец “The Force Awakens”ще бъде личния му епизод. Люк Скайуокър ще бъде възрастен джедай, а не млад юнга с титанична прическа. Даниел Крейг ще бъде неговия Джеймс Бонд, както за мен беше Пиърс Броснан. За него рапторите от „Джурасик свят” ще бъдат зверовете-мечта, вместо класическия Т-Рекс на Негово Величество Спилбърг. „Костенурките Нинджа” на Никелодеон (да, онези компютърно анимираните) ще бъдат истинските костенурки, а не класическите от 80-те години, за която давам мило и драго.Терминаторът ще бъде с качулка, под която се подава бялата коса, а не най-здравия мъж, когото е виждал. И не за друго, а защото ще има избор.

Сега положението е различно. Новото поколение, което идва след нас и което би трябвало да поправи нашите грешки, няма да бъде задължено поради липси да се съобразява с единствената опция, която им се предлага. В технологичното време, в което живеем сега, със смартфони, таблети и компютри на всеки ъгъл се чудя едно – нужно ли е да опитваме да налагаме своето върху децата ни или трябва да ги оставим сами да изберат с кой супергерой да бъдат новите им пижами? Отговорът е еднозначен и трябва да се следва – Не е нужно. Не го правете. Не ги карайте да предпочитат гумения Батман пред високотехнологичния на Бен Афлек, който ще бъде техния старт в света на комиксите.

Горенаписаното в никакъв случай не означава да оставите децата си без насока. Насочвайте ги напред, показвайте им пътя и не се сърдете, когато с любопитство ровят в домашната ви колекция с филми, чудейки се какъв, по дяволите, е този рошав, нисък тип с пръстен в ръката на обложката. Ако обаче не са впечатлени от това, което им показвате – радвайте се. Радвайте се, защото те имат избор. Те могат да избират кого, как, защо и дали да харесват. Ние нямахме такъв. Ние получавахме единствено това, което се предлагаше. По едничко. И рядко. Защо ли? Защото избор нямаше.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*