Новините днес

Aloha / Алоха

Aloha на Камерън Кроу предизвика скандал преди няколко месеца в САЩ, когато хавайци се обявиха против филма заради представянето на изключително русата и бяла Ема Стоун като тяхна „сънародничка”. Че е бяла – бяла е. Че е секси – секси е, и то повече от кафявите жителки на архилепага. Странното обаче е, че в този филм героинята на Стоун притежава само ¼ островна кръв, а не е кореняк-хавайка, родена върху пясъците на Уайкики.

Този незначителен за останалия свят факт обаче успя да направи лека реклама на иначе неблестящия с нищо особено филм на Кроу, в който се подвизават споменатата Ема Стоун, Брадли Купър, Рейчъл Макадамс и Бил Мъри. Привидно приятния каст, събран под един покрив с режисьора и сценарист Кроу, следваше да създаде ненатоварващ филм, с качества, които да влязат като у дома си в съзнанието на гледащите и да ги оставят доволни. Уви, Aloha е от филмите, без които може да се мине най-спокойно напред, без това да донесе някаква морална загуба за зрителя.

Aloha идва сякаш като по поръчка, след като Холивуд се занимаваше няколко години поред със сегрегацията и правата на чернокожите. След като Академията даде награда Оскар за най-добър филм на 12 Years A Slave, наследниците и последователите на Мартин Лутър-Кинг замлъкнаха доволни, потривайки ръчички. Това обаче даде шанс и на други малцинствени групи да надигнат вой и глава за правата си чрез използването на седмото изкуство. Американските евреи започнаха да разказват за своите изгубени наследства вследствие на Втората световна война (The Monuments Men, Woman in Gold, The Longest Ride), а сега и хавайците, живеещи преспокойния си живот на прекрасните острови ,се надяват светът да чуе призивите им за световен мир покрай режисьори като Камерън Кроу. Именно това стои в основата на Aloha, който противопоставя белокожи герои между две барикади, а в средата на бойното поле стоят група жители на горите на Хонолулу и природните красоти на тихоокеанския щат.

Брайън Гилкрест (Брадли Купър) е бивш военен и безскрупулен специалист, който е изоставил военната си служба и работи за магната Карсън Уелч (Бил Мъри). Уелч желае да завладее космоса със свои сателити, като има безапелационната подкрепа на щатското правителство. Оказал се на Хаваите, където са и стартовите площадки, Гилкрест попадна на старата си любов Трейси (Рейчъл Макадамс), както и на младата служеща в армията Алисън (Ема Стоун). Разкъсван между работата, неугасналата си любов и новото и свежо попълнение, Гилкрест трябва да убеди всички около себе си, че босът му е миролюбив гражданин на света, който желае единственото доброто. Разбира се, подобни действия от страна на на Гилкрест и Уелч са морално необосновани спрямо местното население, природата и чисто човешките отношения между хората, които не желаят да индустриализират тихоокеанското богатство.

film-aloha-650

Главните герои във филма, а именно тези на Макадамс, Стоун и Купър, не получават необходимите възможности, за да развият напълно предоставените им образи. Купър, който по принцип харесвам, напук на всеобщото мнение, тук се изявява като бреза, попаднала случайно сред дъбови дървета, а именно – вместо безскрупулен слуга на индустриалец, той разчита най-вече на вечната си усмивка, морскосините очи и тридневната брада, която следва да прежули някоя и друга нежна женска буза.

Сечащ с огромната брадва, Брадли Купър е по-скоро симпатичен момък на прага на чичовската възраст, отколкото екс-милитъри биг бос, избил като снайперист стотици души. Стоун пък, която беше невероятна в Birdman, се размотава като бързо пораснала на ръст, но инфантилна ученичка от езикова гимназия, подскачаща по детски играчки ВМЕСТО да бъде дисциплинирана служителка на армията, която на всичкото отгоре пилотира изстребители. Рейчъл Макадамс, с две деца, тийнейджъри, е като представителка на малцинство от български произход – прекалено млада, за да има толкова големи деца.

Именно тези неразбории не успяват да превърнат Aloha в това, в което се очаква да бъде. Зрителят не съзнава кой всъщност е основния конфликт – дали този, който следва да бъде във фундамента на филма, бъркащ в морала на гледащите, или заформящия се любовен триъгълник, в който са замесени още две деца и един брой мълчалив съпруг, разчитащи да се позиционират някъде в ъглополовящите. Слабият сценарий, съчетан с неразвитите образи, не позволява на Aloha да бъде нещо повече от приятен поздрав за Хаваи.

Все пак такъв филм би следвало да има и нещо хубаво в него. Уви, това са само визуалните му качества – прекрасните пейзажи, Тихия океан, девствените вечнозелени гори, на чиито фон стоят трима красиви човека, дават шанс Aloha да бъде гледаем. Може и да не притежава кино-предимства, които да бъдат чисто удоволствие от недрата на седмото изкуство, но във визуален план филмът е красив и носи сладкото желание зрителят да се откъсне от сивото си ежедневие, да тегли бърз кредит и да се чупи в посока запад, където поне за седмица да почувства себе си жив. Още веднъж съжалих, че като студент не отделих време и средства за Work and Travel програма – можеше да изпитвам далеч по-голям кеф, гледайки Aloha – не мечтаейки, а спомняйки си.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*