Новините днес

За кино с…Димитър Дринов

Снимка: Гергана Боева

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Честта да бъде пръв има Димитър Дринов – филмов критик, болен кино-маниак и създател на един от добрите български сайтове, а именно „Операция Кино“. Познат още като „Институцията“, Митака се съгласи да бъде пръв, защото обикновено първия път винаги боли, а той обеща, че ще го направи безболезнено.

Дами и господа, за кино с Димитър Дринов!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Когато има възможност, в киното, разбира се – изживяването е несравнимо, дори и филмът да е тъп! Иначе всеки ден гледам вкъщи, просто не и филми, за които знам, че ще се появят в кината. Да гледаш вкъщи филм, който върви на кино или знаеш, че ще се появи в даден бъдещ момент (например фестивал), е престъпление, ако ще 100-инчова плазма да имаш. За някои заглавия в „must see” листата ми съм чакал с години, за да ги гледам на кино – като „The Master” на Пол Томас Андерсън и „Cosmopolis” на Дейвид Кроненбърг.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Доскоро уверено заявявах „Завръщането на джедаите”, но напоследък ме е обзело съмнение. Имам спомени за много филми от най-ранното ми детство и въпросът е единствено в точната хронология. При всички случаи обаче споменът за „Завръщането на джедаите” е изключително ярък и което е по-важното, конкретен.

4. Имат ли българите кинокултура?
Не! Поне не и масовият зрител. Това обаче не му пречи да има мнение по въпроса. Питай и веднага ще ти обяснят кой е най-заслужилият филм тази година и защо „Еди-кой-си” не става. Разбира се, има и хора, които го разбират (и усещат) това изкуство, но те са малко.

5. А какво мислиш за българското кино?
Нямам добро мнение, макар и да не е толкова крайно, колкото на доста колеги. Едно време се правеха качествени филми (макар и да е спорно дали са от световна величина), но последните години 98% са трагични. Останалите 2% са просто ОК – не те е срам, докато ги гледаш, и не ти се иска да си изтръгнеш ноктите от тъпотия. Смятам обаче, че не трябва да се плюе „by default”, а да се дава шанс на новите филми – сигурен съм, че един ден, когато и последните от старите поколения „кинотворци” си отидат, отново ще имаме нещо наистина стойностно.

3. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Първите два „Кръстника” са едни от малкото филми, които заслужават да бъдат наречени шедьоври, но тук ще трябва да избера Скорсезе и Де Ниро. Освен, че „Шофьор на такси”, „Разярения бик” и „Добри момчета” са също толкова качествени и важни произведения, част от филмовата история, те са доста различни и като такива, ми носят доста по-голям спектър от емоционални и интелектуални наслади.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Предполагам, че питаш за някой от по-младите, а не за такива, които са все още живи. За мен такива режисьори са Пол Томас Андерсън и Уес Андерсън. Има и още кандидати, но трябва да им дадем шанс да направят поне още един два-филма.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Няма такива филми. Тези, които ненавиждам, рядко са харесвани от „всички”. Обикновено харесвам такива, които всички останали плюят. „Шоугърлс” е един от тях. Ето все пак един, които ненавиждам и в червата, а минава за окей-иш: „Домът на глупците” на Кончаловски, който ми е като нефелен бг филм за мутри от началото на прехода.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Случвало се. Има десетки фактори (настроението, очакванията, обстановката, техническата презентация… и един куп други неща), които влияят на възприятието ни за даден филм и точно затова за мен е важно да гледам филмите минимум по два пъти. Второто гледане е това, което затвърждава крайната ми оценка. И мисля, че е ясно, че не става дума за помии като „Ох, на дядо!” – те нямат нужда от едно гледане, камо ли от две.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Ох, това ми е един от най-омразните въпроси! Да не сме в детската градина? Нямам представа кои бих взел. Вероятно ще са такива, които обичам да гледам всяка година поне по няколко пъти и никога не ми писват, а не непременно такива, които смятам, че са по-качествено кино. В знак на протест няма да давам заглавия.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
Първо, каква е тази странна скала от 0 до 7.5? Да беше сложил до „2001”, та да говорим, а ти – „Интерстелар”. Не знам колко „яко е най-якото” ревю, което съм писал – трудно е да оценяваш себе си, особено ако си самокритичен като мен. Имам няколко, които смятам за доста адекватни, но друг трябва да каже тук, не аз. В този ред на мисли, кога най-накрая ти ще напишеш нещо за „седмичка”? 😀 😛

3 Comments on За кино с…Димитър Дринов

  1. Ебати тъпото интервю… най-вече, заради интервюираното лайно, наричащо себе си Институция!

  2. Мен пък ме кефи – ква претенция е тоя Елфичен трол, простооо… 😛
    Long Live the Institution! 😀

  3. Институцийката е цар, а пък Елфотрол ще видим точно след 3 седмици какви ще ги сътвори!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*