Новините днес

„Star Wars: Последици“ на Чък Уендиг

Може да се каже, че „Последици“ на Чък Уендиг беше най-дългоочакваната книга от новите „канон“ книги от вселената на „Междузвездни войни“ поради ред причини: първо – тя проследява събитията, настъпили мигновено след „Епизод VI: Завръщането на джедаите“ и второ – даде отговор на много въпроси, които настъпиха след окончателното изместване на книгите на обичания от всички Тимъти Зан в категорията „Star Wars: Legends“. В предишните ми ревюта бе обяснена вече разликата между официален канон и легенди, така че няма да се спирам този път на това.
От „Егмонт България“ направиха нечуван подвиг с изключително бързия превод на книгата, дело на Александър Драганов и Мартин Янков и успяха да направят изненада на почитателите на Сагата, като я пуснаха на пазара в деня на официалната българска премиера на „Епизод VII – Силата се пробужда“. Коледният жест от страна на издателството бе оценен изключително високо от нас, нърдовете, които вече се бяхме засилили да поръчваме книгата на английски език от чужбина, където тя е налична още от септември. Не мога да опиша щастието си, което ме обзе, виждайки бялата корица със сини елементи в сайта на Егмонт няколко дни преди направата на гореописаната поръчка – все пак какво по-добро за празниците (и след тях) от още една книга от новия канон?

„Последици“ на Чък Уендиг обаче е една от книгите, предизвикала множество спорове в онлайн пространството. От една страна стоят онези фенове, които приемат всеки един книжен продукт като „свой“ и нямат нищо против леките несполуки в сюжетно отношение, а от друга – хората, които също са фенове, но не признаха продукта като качествен.

Как стоят нещата обаче?

Малцина знаят, че мечтата на автора Уендиг е да напише книга за галактиката от ранна детска възраст. Самия той е от „нашата партия“ – запленен от малък от Сага за Скайуокърови, подпомогнат и от майка си, която му купува първите екшън фигурки на герои от филмите (предполагам, че са на Кенер, хе-хе). Впоследствие, Чък Уендиг наистина става писател, сценарист и дори гейм-дизайнер, като работи върху Blackbirds и Heartland, творейки и върху Collapsus, получил номинация за награда „Еми“. Впоследствие феновете му в Twitter го подстрекават да напише най-накрая книга за Войните и ето, че книгата е факт – част от трилогия, която вече радва и нас, българските почитатели.

„Последици“ обаче не проследява действията на добре познатите ни герои. Тя прави точно обратното – запознава ни с нови такива, които тепърва ще претърпяват развитие в книжния свят. Имаме Темин – малък, петнадесетгодишен контрабандист от планетата Акива, изоставен от майка си Нора Уексли, която пък е решила да се присъедини към Бунта с цел отмъщение за разбитото си семейство. Авторът ни запознава и със Синджир – бивш високопоставен служител на Империята, както и с Джас Емари – ловец на глави (или по-скоро ловджийка) от расата Забрак (сещате се – Дарт Мол), които по странно стечение на обстоятелствата се оказват заедно на Акива, опълчвайки се срещу останките на Империята. От страна на поданиците на бившия вече Император, преселил се в отвъдното благодарение на подопечния си Вейдър, срещаме отново женски персонаж (спомнете си за русокосата Aлисия Бек от книгата „Бягството на разбойника“), която държи в плен стария ни познайник Уедж Антилс. Тя се нарича Рей (обърнете внимание на името, може би е easter-egg) Слоун и един от най-лоялните служители, който Империята някога е имала.
Срещата на героите от двата фронта е придружена с внедряването на доста други имена и лица, споменати в няколкото интерлюдии на книгата и очакващи своя пиков момент в следващите части от трилогията Aftermath.

Историята на книгата е особено необичайна – не само поради новите герои, но и заради огромната доза политкоректност, която се лее от белите, 533 на брой страници. Не само, че основната подтикваща сила е политиката, но често срещани персонажи са хомосексуалисти. Разбира се, в това няма абсолютно нищо лошо – живеем във времена, когато е особено важно да приемаме собствените желания на околните като техен личен избор. Винаги съм държал на толерантността и като (по)читател нямам никакви забележки от това естество. Не така мислят обаче мнозина, които заклеймиха „Последици“ като твърде политизирана. „Проблем техен е това!“, би казал Йода, а аз бих се съгласил с него.

Книжното тяло е разделено на 4 части, като този път няма илюстрации и не е посочена възраст за читателите – не, че другите не могат да се четат от хора на всякакви възрасти, но за пръв път от новите книги на Егмонт нямаме такова ограничение.

Бих посочил, че на моменти ми куцаха споменаванията на Дявола – все пак това е образ от митологията на нашата планета, а не от онази далечна галактика. Друго впечатление ми направи използването на „масло и чубрица“ в една от главите – за пръв път чувам да има чубрица на Акива, на Татуин или на Корусант. В интерес на истината, от Татауин в Сахара съм купувал шафран, така че може и грешката да е моя.

Дали харесах книгата ли? О, да, разбира се. Все пак това е Star Wars и все пак е една от книгите, за които горещо се молех да получат български превод за изминалата 2015 г. Още една бройка краси гордо библиотеката ми на специално отделелeния за това рафт. Очаквам с нетърпение следващите две книги, които да завършат тази история, като вече бе обявена и официалната дата на излизането на Aftermath: Life Debt и тя е 19 юли 2016 г.

Ревюто е подготвено за и публикувано в книжен блог „Библиотеката

Leave a comment

Your email address will not be published.


*