Новините днес

За кино с… Деян Статулов – Дидо

снимка: Темелко Темелков, "Златна роза" 2015

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Д-р Деян Статулов, или както приятелите и колегите му го наричат Дидо, е роден на 4 август 1973 г в Ихтиман. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” специалност „Кинознание”. Още като студент започва работа като разпоредител в Дома на киното, а по късно е бил негов програматор и програмен директор. Бил е директор на Международния студентски филмов фестивал (’98,’99), участвал във фестивалния екип на Мюзик филм фест и „Монти Пайтън Фест”. Има над 250 публикации (портрети, репортажи, интервюта и оперативна критика) в периодични и специализиран печат. Писал е сценарии за телевизионните предавания „Понеделник 8 ½” (БНТ) и „Бон Апети” (bTV) (2001-2008), главен редактор на предаванията „Дупка в стената“ и „Сделка или не“ (Нова телевизия) (2009-2011). Филмов наблюдател на сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България”. Главен редактор на фестивалния вестник на „Международен София Филм Фест”, както и на „Златна роза” 2015 и „Златен ритон” 2015. Миналата година защити докторска степен, а наскоро спечели конкурс за главен асистент в Института за изследване на изкуствата, БАН   Тази година се навършват пет години от както ръководи детската и младежка театрална група „Фантазия“ към Народно читалище „Слънце 1879“ – гр. Ихтиман. Щастливо женен с две деца. 

Дами и господа, за кино с Деян Статулов!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?

И двете. Като човек, израснал в малък град, какъвто е Ихтиман, се чувствам като Тото от „Ново кино Парадизо” (1988) на Джузепе Торнаторе. Афишите се сменяха на всеки два-три дни и с децата от махалата тичахме да гледаме новите филми в киното. Днес е по-различно. Когато технологиите позволяват някои филми да се гледат вкъщи – правя го. Имам стар сандък, направен от дядо ми, в който съм събрал стотици филми на DVD и Blu-Ray. Често си пускам: „Star Wars” или „Гравитация” на Blu-Ray 3D. Така е и с много други филми, които не присъстват в програмите на кината.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал на голям екран?

Един от първите филми, за които имам ясен спомен беше „Подкрепете местния шериф” (1969). Години по-късно, когато отидох да видя „Коса” (1979) на Милош Форман и „Сибириада” (1979) на Андрей Кончаловски се оказа, че вече съм ги гледал като малък, защото имах ясен спомен за конкретни сцени от тях. Моите родители, светла им памет, от малък ме водеха на кино. Нямаше на кого да ме оставят. Помня, че когато някой филм не ми харесваше, молех нашите да ме заведат до тоалетната, въпреки че много добре знаех къде се намира. Сега разбирам какъв дискомфорт съм им създавал, а и те бяха киномани.

4. Имат ли българите кинокултура?

Има различни зрители и не мога да ги сложа всички под един знаменател. Този тип култура се възпитава. Моите деца влизат в салона само с бутилка вода. Продължавам да не разбирам хора, които сякаш цяла седмица са били на диета и тъкмо в събота или неделя са решили да я прекъснат.

5. А какво мислиш за българското кино?

Обичам българското кино със своите върхове и падения, със слабостите и силните моменти. Като кинокритик, който се занимава с историята и настоящето на нашето кино, няма как да не бъда съпричастен към неговота съдба и когато мога участвам в процесите, които бележат неговото развитие.

3. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?

Не разбирам смисъла на този въпрос, но ми харесва Скорсезе с Джак Никълсън.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?

Не е един или двама. Като се започне от живи вече класици като Клинт Ийстуд, Скорсезе и Спилбърг и продължим с Ларс фон Триер, Тери Гилиъм. От по-младото поколение, място в историята ще заемат Дани Бойл, Пол Томас Андерсен, Уес Андерсен, Алфонсо Куарон, Иняриту. Разбира се, ще има много европейски и азиатски режисьори. А защо да не споменем и оператори като Емануел Любецки или Дариус Конджи? Киното е динамично изкуство, а ние трябва да имаме отворени сетива за неговите филми и автори.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?

Много са. Например „Убий Бил” (2003) на Тарантино или „Дървото на живота”(2011) на Малик. Нямам навика да рецензирам репетиции. Конкретно до Малик – съветът ми е да види какво са правили Бунюел, Антониони или Тарковски, преди да реши да прави такъв тип кино! Това се отнася с пълна сила и за продуцента Брад Пит, както и за журито в Кан, което му даде награда.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?

Да, разбира се. Би било нечестно, ако отрека. Както при книгите – можеш да промениш напълно отношението си към определена филмова творба в зависимост както от възрастта и натрупания житейски опит, така и от конкретната емоционална нагласа и моментно настроение. Затова вече избягвам да гледам филми на всяка цена „тук и сега”, дори и с цената да не съм сред първите зрители. Има филми, които отлагам във времето, за да знам, че ще ги гледам в комфортна емоционална среда и ще ги оценя коректно.

9. Кои са трите филма, които би взел със себе си в изолирана среда?

Разбира се това е труден и подвеждащ въпрос. Филмите не могат да бъдат ограничени само до три, особено за един кинокритик. Ако се придържам към регламента, зададен във въпроса, ще отговоря така: със сигурност всички серии на „Star Wars” (1977/2016). Нека да се брои за един, моля ;-)! Списъкът продължавам с „Тутси” (1982) на Сидни Полак, заради който след шести клас реших категорично, че искам да стана критик. Тъй като ще бъда в изолирана среда, вероятно за третия филм ще избирам между „Миналата година в „Марианбад” (1961) на Ален Рене и „Нощта” (1961) на Микеланджело Антониони. Виж, с книгите ми е по-лесно – взимам „Чумата” на Камю, „Престъпление и наказание” на Достоевски и „Завръщане в Брайдсхед” на Ивлин Уо. Всъщност и там е трудно…като се замисля.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал?

Продължавам да си харесвам дипломната работа „Условната реалност във филмите на Тери Гилиъм”, с която завърших кинознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. От дистанцията на времето имам забележки, но пак си я бива. Последно и нескромно – щастлив съм, че написах докторската си десертация за цензурата в българското игрално кино по времето на социализма. Иначе по цитираната скала от 0 до Interstellar, мисля че най-якото ревю е „Гравитация”.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*