Новините днес

За кино с… Мартин „Циничният Елф“ Ангелов

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Този петък преминаваме границата на благоприличието и с удоволствие представяме десетте отговора на Мартин „Циничният Елф“ Ангелов. Винаги сме знаели, че елфовете по природа са толкова цинични, че дори нашите уши се изчервяват, четейки техни словоизлияния. Мартин е точно такъв тип Елф – откровен и безкрайно циничен. Устата му е толкова голяма, че дори неговото алтер его Джефри Лебовски би се усъмнило какво, по дяволите, се случва.
Мартин е изключително симпатичен джентълмен и е познат не само като върл киноман и критик, но и като съдържател и автор на блога Cynical Speech. Освен там, той е и автор на книга с благозвучното заглавие „Предпази ме от това, което съм“. В неговата биография могат да се срещнат и ролите му като основен водещ на подкаста „Inglourious Kunts“, където съм имал честта да гостувам.
Рецензиите на Марто могат да бъдат прочетени в Операция Кино, а тук може да се запознаете с неговата особа и да прецените колко циничен може да бъде един Елф.

Внимание! Родители! Циничен Елф на хоризонта!

 

1. На кино в киното или на кино вкъщи?

Това е, като да ме питаш дали е по-яко да свършиш в устата или в п***ата. Всичко зависи от филма, разбира се. Някои творби са недостойни за голям екран – други са създадени за него. Признавам си, че напоследък все по-рядко намирам време за киното, за сметка на посещенията ми преди години. Но не спирам да гледам in & out, и доколкото мога – пресъздавам атмосферата вкъщи за възможно най-приятно и кинаджийско изживяване!

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?

„Лабиринт“ с покойния (вече) Дейвид Боуи и най-ранната ми кино любов – Дженифър Конъли. Уточнявам, че е кино любовта ми, тъй като още в детската градина си имах друга близка до сърцето (и пулсиращите гениталии) – Керъл Алт, ‘ма тя беше част от един b-movie с Ерик Робъртс, засичан по телевизията.

4. Имат ли българите кинокултура?

Сигурно имат. Олигофрени има навсякъде, хора с лош вкус – също. Избягвам генерализации от рода на „тука е така“ или пък „ние сме най-зле“. Абе зле сме, но скапаният кино вкус не е наше изобретение.

3. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?

(аре оправи си последователността на тия въпроси, келеш)
Както и много други преди мен, така и аз ще ти кажа, че въпросът е дебилен. Ти си дебил. А, да, също така си и келеш, защото си разместил въпросите. Но… ако спра да бягам от иначе привлекателната фенщина, заради която си написал това нещо, наречено „въпрос“, ще отговоря с… класен актьор до класен режисьор – any fuckin’ time! Обичам Де Ниро, както и Пачино, мразя ги, заради тъпотиите, в които се снимат последно време (еми дрогата е с пари, курвите също), но не ми пречи да си въртя класиките, които са ги превърнали в иконите, за които скърбим всеки път, като се появи нещо от рода на „Ох, на дядо!“.

5. А какво мислиш за българското кино?

Не го мисля. Далеч сме от популярното (американско) кино. Много повече се доближаваме до европейското такова, фестивалното. Но се доближаваме. Опитите ни често са пълна скръб и не, защото драмата в тях е много стабилна – просто толкова си можем. Тук е моментът някой беззъб защитник на НАТФИЗ да ми се изрепчи, но това е положението. С радост бих похвалил наш филм, получил световно признание. Чакам го. Но нека отдам заслужената почит на 4-5 заглавия, без да ги изброявам, от последните 10 години – определено опитите ни се подобряват!

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?

„Братята“ (Уес и Пол Томас) Андерсън ги споменаха много пъти преди мен, както и разни одъртяли класици (Спилбърг и Истууд). Но мисля, че никой не се сети за Дейвид Финчър, както и за Гай Ричи. Айде, вторият малко поолекна напоследък, но през последния един месец превъртях филмографията на Финчър и с ръка на сърцето мога да кажа, че старанието и професионализмът на тоя човек са достойни за уважение, изучаване и увековатичелно признание час по-скоро! Ще бъде ли скандално, ако похваля Бен Афлек? Не бе, да го лапа, по-добър е като режисьор, отколкото като актьор, но въпреки „Арго“ и академичната му признатост – няма да е класик в никакъв случай.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?

Не разбирам увлечението на хората по „Старшит пуупърс“, както и „Лочмен“. Далеч съм от ненавиждам, обаче със сигурност не ме кефят. И това трае дълго време. Дринов ми е обещал да гледаме първия и да ми обясни защо не съм прав и не разбирам от кино, а пък за другия – отговаря Благой, със същата закана…

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?

Мда. И за да бъде скандалът мега голям, директно ще те застрелям със заглавието – „Големият Лебовски“. В началото си мислех, че това е най-тъпият филм, който съм гледал някога. Уви, нещата се промениха… и то с такава скорост, че все още някои приятели и познати ме наричат Джефри, без да са сигурни как ми е истинското име…

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?

„13-ят воин“ (още един скандал), „Хакери“ и „Да-го-духаш-Данаиле-ти-си-абсолютен-тъпанар-не-можеш-да-задаваш-такъв-въпрос-на-киноман“.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?

Май и някой друг се беше оплакал от безумната ти скала. „Interstellar” е far from top quality. Но от друга страна – ревютата ми не са толкова яки, колкото ми се иска, тъй че fair enough. Преди много време, когато списвах първия си блог (Cinemaniac), емоционално афектиран „надрасках“ ревю на „Американски прелести“. Много п*тки се разплискаха тогава, което ми хареса, а и като цяло се отприщих на Interstellar ниво по отношение на споделени чувства и първосигнални драсканици в нета. Бяха хубави времена…

Leave a comment

Your email address will not be published.


*