Новините днес

Тери Гилиъм: Ще бъда папа Велзевул I

фотограф: Гергана Боева

За втори път рамките на протичащия в момента „София Филм Фест” успяхме да се срещнем с кинорежисьор от световна величина, който да внесе радост в душите на присъстващите в претъпкания „Дом на киното”.

Не съм сигурен, че срещата с Тери Гилиъм може да се опише достатъчно добре с думи. Това е изживяване, доближаващо се до наркотично опиянение, което трябва да се изпита лично, защото всеки един опит за пресъздаване няма дори да доближи до реалното състояние на духа.

Да, Гилиъм е изживяване. Гилиъм е усещане. Гилиъм е съвкупност от космическа гениалност, която може да (и) съществува под формата на жива материя. Това беше усетено в студения съботен ден, а енергията, която струеше от сцената, зарази всички присъстващи и не ги остави дори за миг със свободата да поемат свежа глътка въздух.

Инициативата на София Филм Фест е страхотна и организирането на подобен тип „интервюта с автограф” на символичната цена от 6 лв. за билет  успява да доближи майстори на световното кино до техните обикновени почитатели, които едва ли са имали усещането, че ще се видят с тях толкова близо. Тери обаче дойде, пусна няколко бомби и не само, че не си замина, а представи и филмовата си класика „12 маймуни”, след което даде автограф на всички желаещи.

Както и при срещата с Тед Кочев, водещ отново беше Драгомир Симеонов, а този път за Гилиъм се грижеха две преводачки. С влизането си в залата, Тери се отдаде на себе си и почти успя да изнесе one-man show, въпреки огромния брой (излишни) въпроси, зададени от страна на водещия. Независимо, че беше прекъснат няколко пъти, Гилиъм успя да разкаже любопитни истории около създаването на Монти Пайтън, заснемането на Brazil, опитите му да режисира първия филм от поредицата „Хари Потър”, както и интересни подробности около The Zero Theorem и Time Bandits.

Изключително трудно е да се материализира тази среща в писмен вид. Точно както някой филм на Гилиъм не може да бъде преразказан, така  и всяка среща с този велик творец е невъзможна за описание. Ирония, смях, талант и толкова много положителни емоции се събраха за час и половина, че е напълно вероятно нечия лабилна (религиозна) психика да поддаде на изкушението и да пръсне малкия си, сврян в огромно вакуумирано пространство мозък. Стилът на Гилиъм, примесен с няколко ракии от предната вечер в „Шоуто на Слави“, позволиха на публиката да го види в цялото си, блестящо съществуване. И да иска още, и още, и още!

Силно се надявам читателите тук да са били в залата и да са имали възможността да се докоснат до този необятен характер. Срещата с Тери Гилиъм е събитие, което ще се помни дълго, а още по-дълго ще носи след себе си ефекта на сладката ирония, покрита с обилно количество кино-класицизъм.

Поздравления на екипа на СФФ – и този път се постарахте да почувстваме киното.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*