Новините днес

„Фамилията Корлеоне“ на Ед Фалко

Допивам втората си чаша изстудено, кървавочервено вино. Някъде в мен усещам и задушаващото действие на огромната доза никотин, придобита от последната запалена пура.

Колкото и тривиално да звучи състоянието ми, то отчитам, че е време да си сипя трета чаша, преди да реша как да продължа нататък. Организмът ми го иска, за да запълни празнотата, която остана след мен, затваряйки корицата на последната, прочетена преди минути (и за няколко часа) книга. Празнота, която не е породена от скучния роман или от незавършената история.
Това е празнота, която добре познавам. Усещам я винаги, когато приключа за пореден път прочита на творчеството на Марио Пузо. Казвал ли съм Ви, че станах киноман единствено и само, защото съм откърмен с „Кръстникът“?

Когато видях, че на български език вече е издадена „Фамилията Корлеоне“, в мен се породи онова нетърпеливо чувство, което всеки един индивид много добре познава. Дали ще чакате половинката си, след като не сте я виждали от много време, или сте просто дете, което чака баща си в края на работния ден – same story. Да, толкова много обичам Пузо и „Кръстникът“, че сълзите ми напираха мощно, докато очаквах пратката от ИК „ЕМАС“ и ИК „Глобус“.

„Фамилията Корлеоне“ на Ед Фалко бе обявена през 2012 г. и успя да предизвика грандиозен скандал, още с обявяването си. От Paramount не останаха доволни, че семейство Пузо е решило да даде правата за написването на ново продължение на грандиозния епос, след като на пазара се появиха цели две такива – „Кръстникът се завръща“ и „Отмъщението на кръстника“ на Марк Уангарнър, издадени на български език отново от дуото ИК „ЕМАС“/ИК“Глобус“. Всъщност е трудно тези книги да се наричат продължение, защото тяхното действие е локализирано, съответно между първи и втори и втори и трети филм от сагата на Копола. Те излязоха на пазара през предното десетилетие и се превърнаха в хит, а самия Уайнгарнър гордо позираше на премиерите на книгите със специално изработената за него плюшена конска глава.

По подобен начин стоят нещата и с „Фамилията Корлеоне“. Книгата не е директно продължение и не следва пътя на действието след самотната смърт на Майкъл Корлеоне. Тя е точно обратното – разказва какво се случва преди грандиозното начало, в което Америго Бонасера декламира своя монолог за вярата в Америка. Във „Фамилията Корлеоне“, Ед Фалко проследява събитията преди превръщането на семейство Корлеоне в най-могъщата от петте престъпни фамилии на Ню Йорк.

В историята, читателят мигновено е погълнат от битието на популярното италианско семейство, когато Вито Корлеоне все още се бори за надмощие, а неговите наследници са невръстни и непокварени деца. Проследявайки няколко различни сюжетни линии, то основния герой тук не е Майкъл, а най-големия му брат. Сантино е изключително буен младеж на седемнадесет, който неистово желае да се включи в семейния бизнес на своя баща; Фредо тепърва оформя несретния си характер, а Майкъл е отдаден на ученето, вместо на семейното си наследство.

Успоредно със житейската история на Сантино, във „Фамилията Корлеоне“ се връщаме десетина години назад и виждаме позиционирането на престъпните семейства, които управляват космополитния град. Добре познатите ни фамилии Таталия, Кунео, Страчи и Барзини имат още един съюзник и това е Джузепе Марипоза, събирателен образ на Джо Масерия и Салваторе Маранзано. Нещо повече – Фалко прави немислимото и включва в историята самият Ал Капоне.

Борейки се за справедливост по сицилиански, героите на Фалко имат не само нови врагове и огромни изпитания пред себе си. Те трябва да вразумят и Лука Брази – безмилостния килър, който години по-късно заспива с рибите. Фалко отделя особено внимание на развитието на образа на Брази и успява да разкрие в детайли една от големите мистерии на оригиналния роман в детайли, а именно защо той е толкова верен на своя Кръстник. Разбира се, повечето фенове знаят тази история, но не и детайлите около нея.

Споменавайки детайлите, то със сигурност може да отбележим, че „Фамилията Корлеоне“ е изключително кървава – толкова насилствена смърт, описана по толкова детайлен начин, няма нито в книгата на Пузо, нито в книгите на Уайнгарнър или пък във филмите на Френсис Форд Копола. Не очаквах, че в рамките на 320 страници ще се срещна с толкова много смърт, минаваща „между капките“ в пороя от сформиращи характерите на героите случки. Това е огромен плюс на историята и придава типичен, гангстерски вкус на книгата.

„Фамилията Корлеоне“, приета сред мнозина пуристи като ненужна, е всичко друго, но не и ненужна. Одобрението на семейство Пузо, което разчита на достатъчно добри приходи до ден-днешен, е изключително показателно и достатъчно, за да говори само по себе си за качествата на романа. Колкото и да обичам Пузо и неговите книги, то нямам нищо против да изживявам отново и отново историята на любимците си – и то в напълно лицензиран, „каноничен“ вариант. „Фамилията Корлеоне“ не е фенфикшън – тя е достатъчно добра книга, за да стои гордо във Вашите библиотеки, редом до останалите книги на Марио Пузо.

Пишейки това съжалявам единствено, че прочетох толкова бързо книгата. Съжалявам още повече, че не знам дали ще ми се налага да чакам години, за да видя следваща такава книга, ако изобщо някога някой напише. Оттук нататък отново ме очаква обичайното – препрочитане, гледане на филмите за увеличаване на трицифрената бройка и най-вече наслаждаване на спомените за моментите, в които си спомням как за пръв път съм се докоснал до тази магия. „Фамилията Корлеоне“ е предложение, на което не може да се откаже.

И още нещо – моля Ви, не филмирайте тази книга!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*