Новините днес

„Чиракът на прогонващия духове“ на Джоузеф Дилейни

Спомняте ли си ужасяващия филм „Седмият син„, в който Джеф Бриджис стъпи изключително мощно накриво и се изложи повече, отколкото бихме му позволили? Режисирания от Сергей Бодров филм успя да представи на зрителите всичко онова, от което те нямат нужда, като им бръкна доволно в джобовете с гръмки обещания и приятен актьорски състав.

За щастие, не така стоят нещата с първоизточника на историята – написана от Джоузеф Дилейни, „Чиракът на прогонващия духове“ смачква всички негативи, които зрителите са натрупали, и ги изхвърля с точен изстрел в най-близкото кошче за боклук.

В мига, в който затворих прочетената книга, на вътрешното ми усещане за справедливост беше повлияно положително. Интересната история, която няма нищо общо (за огромно щастие) със сергейбодровата екранизация успя да ме заинтригува достатъчно много, за да посегна на мига към нейното продължение.

„Чиракът на прогонващия духове“ е издадена в България от Intense Books/Локус пъблишинг и е само книга първа от поредицата „Хрониките Уордстоун“, която Дилейни създава в периода между 2004 г. и 2014 г. За десетте години писане, Дилейни публикува общо 13 книги, разказващи историята на Том Уорд, чирак на прогонващ духове образ.

Самият Дилейни е англичанин и това ужасно му личи. В книгите си той преплита своите фантазии с английската митология, в която съществуват вещици, духове, богърти, мандрагори и всички онези симпатяги, които всяват страх в душите на читателите. Макар и ориентирана към тийнейджърската аудитория, поредицата „Хрониките Уордстоун“ е достатъчно смразяваща, за да успее да жегне дори и възрастните (като мен) любители на фентъзито, които от малки мразят клоуните покрай Пениуйаз на Стивън Кинг.

Разказващ изключително увлекателно, Джоузеф Дилейни ни запознава със своя основен герой Том Уорд – дванадесетгодишен младеж, който има съдбата да се роди в семейство като седми син на седми син (познато ни и от едноименния филм). Според света, в който се развива действието, седмите синове на седми синове притежават свръхсили и тяхната съдба е предопределена – те трябва да се борят срещу тъмните създания, вилнеещи в обществото. Подтикнат от майка си, с която Том има изключително близки отношения, малкия наследник на фермер става чирак на сър Грегъри – мощен заклинател, чиято житейска мисия е посветена на прогонването на духове и техните зли побратими. За да се докаже като способен седми син и да се превърне в наследник на Грегъри, пред Том стоят редица изпитания, които той трябва да преодолее още от ден първи на своето чиракуване.

В „Чиракът на прогонващия духове“, Том за пръв път се среща със злата Майка Молкин (изиграна във филма от носителката на награда „Оскар“ Джулиан Мур). Майка Молкин е въплъщението на абсолютното зло. След като тя успява да се освободи от импровизирания затвор, в който сър Грегъри я е затворил, тя започва да безчинства и да търси своето отмъщение, като само младият Том ще бъде способен (евентуално) да я озапти.
В такива романи неминуемо се обръща внимание и на първите отношения на младите герои с противоположния пол. Тук виждаме Алис – близка роднина на Молкин, която се прехвърля от бряг на бряг и търси своето призвание – дали да бъде зла вещица или добронамерена такава. Във филмовата версия, ролята на Алис е поверена на всеобщата любимка Алисия Викандер.

В книгата няма момент, в който действието да зацикля или става безинтересно. За разлика от филма, тук виждаме много по-голям мащаб на действие, много повече герои, събития, митологични същества и най-важното – книгата е в пъти по-завладяваща, отколкото филмът има претенциите да бъде. Самата филмова история пропуска съществена част от действието, което е единствено минус за него и плюс за книжния еквивалент.

Като всяко добро и приятно фентъзи, и в „Чиракът на прогонващия духове“ имаме много символика, прехвърляне на действието в различни географски точки и самата карта на местностите, в което се случва интересното. Макар и състояща се само от 215 страници, „Чиракът на прогонващия духове“ успява да разгърне историята достатъчно добре, за да има претенциите да бъде интересна и трудно отказваща читателя от оставяне върху нощното шкафче.

Втората книга от поредицата също е издадена на български език и в най-скоро време ще бъде ревюирана тук, а вие оставете задните си мисли и разочарования покрай „Седмият син“ и изтичайте до книжарницата, защото това е четиво, което завладява мощно, а според Parent’s News не бива да се чете след стъмване!

Приятно четене.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*