Новините днес

Batman v. Superman: Dawn Of Justice / Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта

Да изправиш един срещу друг двамата най-популярни супергерои на всички времена не е задача за всеки кинотворец. Поемането на такъв риск граничи с лудост, защото дори едно леко кривване встрани може да доведе до катастрофални последици за цялата кариера на същия този кинотворец, ведно със сценаристи, оператори и монтажисти.
Не и обаче, ако името на този творец е Зак Снайдър.

Едва ли има друг режисьор към настоящия момент, който да е толкова запленен от магията на комиксите и да твори не само често, но и толкова изкусно. Снайдър е виновникът на бял свят да се появи най-добрия филм, правен по комикс, и то в цялата история на киното – шедьовъра от 2009 г. Watchmen. Три години по-рано, той екранизира епичния 300 на Франк Милър, а само четири години след Watchmen реинкарнира синьо-червения образ на Супермен и го измъкна от забвението, в което беше попаднал след ужасяващия Superman Returns на Брайън Сингър с Брендън Рут в главната роля. Man Of Steel даде нов шанс за преобразяване на Кларк Кент и неговото алтер-его, достигайки висините на изпълнението на Кристофър Рийв, който е Супермен още през 1978 г., заедно с Марлон Брандо по сценариите на Марио Пузо. Хенри Кавил е толкова подходящ за ролята, че мигновено се превърна в синоним на Супермен; толкова навътре успя да влезе в този образ след само един филм, че червения, стилизиран S трябва да бъде татуиран на мощните му, изпълнени с тестостерон гърди, който гордо да развява оттук насетне през целия си съзнателен живот.

Снайдър не играе на дребно и се залови с нелеката задача не само да направи продължение на Man Of Steel, което да бъде и прелюдия към задаващите се мащабни проекти на DC Comics, но и да имплементира другия vigilante от тази вселена, изпълнил не едно или две сърца с тих ужас през годините. Започвайки през 1989 г. за голямото кино, Брус Уейн/Батман премина през множество трансформации. През чудесния Майкъл Кийтън на Бъртън и умопомрачаващо отвратителните в ролята Вал Килмър и (особено и най-вече) Джордж Клуни в пародията „Батман и Робин“, то отмъстителят на Готам финишира последната си поява едва през 2012 г. в завършека на Dark Knight трилогията на Кристофър Нолан с Крисчън Бейл в главната роля. И хоп – без дори да сме успели да забравим горчиво-сладкия вкус от работата на Нолан, Снайдър изригна мощно като лъчение от криптонит и гордо обяви, че следващия актьор, който ще бъде в тази роля е не кой да е, а Бен Афлек. Мигновено бомбата избухва с мощността на пълен с радиоактивни елементи балон, като заля с ударната си вълна цялото интернет-пространство. Недолюбван от мнозина заради слабите си актьорски качества и противното превъплъщение в друг супергерой (Daredevil на Марк Стивън Джонсън от 2003 г.) и едновременно с това възхваляван заради страхотната си работа като режисьор (той получи и „Оскар“ за най-добър филм заради работата си върху „Арго“, където изпълнява и главната роля), Бен Афлек беше възможно най-противоречивия актьор, който можеше да получи така мечтаната роля. Настръхналите като суха козина фенове на Тъмния рицар бяха като попарени с вряла вода, че именно Афлек ще се опита да освободи Батман от вече утвърдените окови на добре познатия образ. Така тежката задача се оказа решаваща за горкия Бен – той няма(ше) избор и трябваше да направи и невъзможното, за да оправдае бюджета, отпуснат студиото, както и изключително важното си изпълнение не само за неговата кариера, но и за тази на Снайдър.

Какво се случи след това? С масирана рекламна кампания, която обхвана дори авиокомпания като Turkish Airlines, плюс още няколко обявени филма с участието на Афлек (както и като режисьор на подготвяния самостоятелен филм за Уейн), Зак Снайдър и екипа му направиха и невъзможното, за да предоставят на публиката това, за което тя жадува от години – сблъсък на два огромни характера, които едновременно да успеят да разединят и обединят фенската маса. И тъй като феновете са най-важното звено в такава продукция, то смело може да се заяви, че Снайдър е свършил перфектна работа.

Batman v. Superman: Dawn Of Justice (Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта) хваща за гърлото зрителя още с началните си кадри, където виждаме една мини origin-story на Брус Уейн. Веднага след това, публиката става свидетел на завръзката, която се развива още във финала на Man Of Steel. След това действието започва и заплита възел по възел интригата, която ще доведе до прединфарктно състояние не само жителите на Готам и Метрополис, но и тези, които са седнали удобно на седалките в киното, хрупайки или не топлите си пуканки.

18 месеца след разрушенията, които почти сринаха Метрополис, Супермен успява да раздели обществото на две части – едните го боготворят и издигат негови паметници, а другите са против неговите действия. Масово, усилията на извънземното същество не се приемат с добро око от закостенялото мислене на обществото. Без да имат особени доводи, хората, в частност и правителството, не желаят Супермен да има правомощията си и всячески се стремят да убедят околните, че той не е този, за който се представя. Със съвсем различни доводи, но също така против супергероя, е Брус Уейн – застаряващия плейбой, живеещ в крайезерен mansion, заедно с верния си иконом Алфред (Джеръми Айрънс) и множеството си технологични придобивки, които го превръщат в Батман. Батман, но не този, който всички сме виждали досега. Забравете човека-прилеп, който се грижи дори най-лошите му врагове да не проливат и капчица кръв. Дами и господа, имаме възможно най-мрачния Батман, създаван на голям екран до този момент. Сякаш излязъл директно от страниците на Франк Милър, Батман раздава правосъдие като истински палач, оставен да безчинства безнаказано. Най-накрая, след толкова много години и различни интерпретации, жаждата за кръв, пролята от прилепа, започва да се утолява. И не само, че Батман на Афлек е това, за което мнозина мечтахме, но и самия Афлек е чудесен. Не съм си и помислял, че някога ще го кажа, но Афлек се справя повече от фантастично и в двете роли – и като Уейн, и като Батман. Не знам дали след първото гледане може да бъде наречен „най-добрия“ Уейн, но със сигурност неговия Батман мигновено се превърна в такъв, и то заради свободата на действие, дадена на готъмския фрийк. Героят тепърва ще търпи развитие, а под режисурата на самия Афлек следва да се очаква достатъчно мащабно разгръщане на образа и превръщането му в символ сред батманите досега. Афлек заслужава адмирации и заради грандиозната си физическа трансформация, която е претърпял за снимки.
От друга страна, Супермен на Кавил е много повече „bad ass“, отколкото беше в първия филм. Поклон и за Кавил за неговото изпълнение, включително и като Кларк Кент.

Конфликът във филма назрява бавно, противопоставяйки двамата супергерои постепенно, без за позволи на публиката да избере страна от самото началото. Сценарийно, филмът работи на достатъчно високо ниво, за да левитирира в пространството и да подскача от образ към образ, позволявайки на публиката да види и двете страни на монетата. Ако зрителят „Х“ няма повече симпатии към единия или към другия герой, той може да бъде спокоен, защото ще му бъде представена възможността да види и двете страни, без допълнителна тежест за единия или друг.

Трябва задължително да се отбележи, че Снайдър хитро използва актуални теми от политическия живот на света, който ни заобикаля. Тръгвайки от разделението на обществата поради религиозната им принадлежност, той преминава през терористичните, ислямистки организации в Африка, бомбените атентати на публични места и стига до новата Студена война, в която се намира демократичния свят. Такова застъпване на теми позволява на зрителите да се разтревожат толкова, че да станат част от филма и да почувстват героите като „свои“; като личности, на които биха поверили сигурността на дома и семейството си. Хитрото нахлуване в това пространство е само допълнителен плюс за филма и успява да проработи във времената, в които живеем.

Друг бонус за зрителите е Wonder Woman, чиято първа интродукция в тепърва развиващата се DC Вселена е именно в този филм. На кого изобщо му пука, че Гал Гадот не притежава физическите (да се чете – гърдите) на рисувания си първоизточник или пък на Линда Картър от седемдесетарския сериал? Актрисата от еврейско потекло има достатъчно данни, за да бъде чудесна Wonder Woman – първо, тя е физически изключително красива и грандиозна, и второ – за екранното време, което й е отделено, тя успява да се вмъкне точно толкова добре, колкото трябва. Нито повече, нито по-малко е нейното участие, и то във филм, който цели само да представи част от героите, които ще видим в двете части на Justice League. Шест точки за Гадот и нейното изпълнение – съвсем скоро нейната екшън-фигурка ще стои не само до тези на Батман и Супермен, но и до куклите Барби по щандовете и рафтовете за играчки.

Неминуемо би възникнал въпроса – Злодеят? Какво става със Злодеят? Още един точен изстрел – Джеси Айзенбърг като Лекс Лутър е само черешката на тортата. Съчетаващ в себе си множество вече изгледани герои, в Лутър се наблюдават психопатичното поведение на Джаред Лето като Жокера от Suicide Squad (и то само от един трейлър, без още да сме гледали филма), болката от могъществото на свръх-богатия баща (хм, лека препратка към Зеления Гоблин от трилогията „Спайдърмен“ на Рейми), както и маниакалността на величието, което Айзенбърг показа в „Социалната мрежа“. В Batman v. Superman: Dawn Of Justice, Айзенбърг успява да подлуди с изключителното си развитие на героя още с първата си поява. Завършен психопат, целта на Лутър е създаването на конфликт, в който да бъде основния наблюдаващ. Именно той стои начело на versus съюза, постигащ немислимото в комиксов филм от последните няколко години, а именно – изграждането на пълнокръвен злодей, който не само да предизвиква ненавист, но и да се хареса максимално от зрителите.
Не така стоят нещата обаче с Doomsday, излязъл от генетичното наследство на мъртвия Генерал Зод. Doomsday e, хм, по-възрастния брат на костенурките-нинджа на Майкъл Бей, роден обаче с генетично заболяване.CGI-ефектът тук носи отрицателен заряд и цялостната визия на Doomsday е по-скоро смешна и генерираща иронични усмивки, отколкото нещо друго. Героят предполагаше много повече активност и можеше да се поработи много повече върху цялостното му развитие, но, уви, такова не получаваме.

Изключителен момент във филма е музиката, композирана от Ханс Цимер и Том „Junkie XL“ Холкенборг. Епичността на творбите на двамата музикални титани граничи с музикалните шедьоври, които се изучават в консерваториите. На моменти дори плашеща, лееещата се от тонколоните поредица от ноти е толкова мащабна и граничеща с музикалната лудост, че сама по себе си тя работи изключително добре и може да предизвика нервни спазми, увенчани с изпитването на дълбок, душевен оргазъм, изливащ се от най-тъмните кътчета на човешкото самосъзнание. Такъв съюз в музиката е не само плюс за нея, но и (вече) задължителен елемент за киното оттук нататък.

Като основен минус на Batman v. Superman: Dawn Of Justice може да е определи липсата на R рейтинг, който щеше да го изстреля още повече във висините. Дори и сега, филмът е достатъчно creepy и може да ви накара да потръпнете в някои сцени. Добрата новина е, че от Warner вече обявиха R рейтинг за blu-ray изданието, което трябва да се появи през есента.

Batman v. Superman: Dawn Of Justice работи безотказно и постига всички първоначално заложени цели. Независимо от предварителните критики покрай Афлек, дължината на филма или някакви други лични резерви на индивидуалния гледащ, той успява да опълчи два образа, да ги обвърже в разрушителен конфликт и въпреки това сценарийно да не вземе едната или другата страна. Добре свършената работа личи от всеки кадър, звук и действие на екрана; от потрепването на нервните окончания на публиката в кинозалата и от вече превръщащото се в агония очакване на следващите филми. DC Comics не само заложиха успешно на мрачната атмосфера, но и успяха да обърнат комиксовите екранизации наобратно – те доказват, че не само еднолинейния сценарий работи, а и сблъсъкът на образи с огромни фен-маси зад гърбовете.

8/10.

1 Comment on Batman v. Superman: Dawn Of Justice / Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта

  1. Светослав "sarkoma" Богданов // юни 2, 2016 at 4:33 pm // Отговор

    „The Dark Knight Returns“ ги изправя стотици пъти по – добре един срещу друг, отколкото „Batman v. Superman: Dawn Of Justice“. Но как ли Шнайдер (при все, че съм фен на работата му)ще успее да победи Милър? Според мен отговорът е никак. „Batman v. Superman: Dawn Of Justice“ се разгръща бааавно, протяжно, пластовете лепнат и тежат, но поне в моите очи това му изиграва лоша шега. Заблуден от трейлърите очаквах една спираща дъха битка между двамата титани, а получих бавна и мъчителна досада. Не коментирам качествата на заснемане и нищо свързано с кинематографията, а това което пиша е от гледна точка на фен и човек който от фарфалаче е чакал да види подобен сблъсък на широкия екран. В „The Dark Knight Returns“ Батман убива Жокера(който е представен като егати психаря), което му подписва смъртната присъда от страна на Супермен. Следва сблъсък на сила, ум и подготвеност. Дори до голяма степен костюмът на Батман от „Batman v. Superman: Dawn Of Justice“ ми напомня на този на Батман от „The Dark Knight Returns“. Е, това разбира се е просто мое мнение, не претендирам за правдивост.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*