Новините днес

Господ те е рисувал с най-добрите четки

Има една седмица през пролетта, в която всички магнолии в квартала ми цъфтят. Природата тържествува и тупти в ритъма на красотата. Цяла година очаквам тази седмица така, както в Япония очакват Сакура – цъфтежа на вишневия цвят. Красота, която стяга гърдите и никога не остарява. Има едно лице, което притежава блажената прелест на вишневите цветове. Същество, амалгама от страст и страх, съвършена като ябълката на първородния грях, която кара цялата ти душа да трепери, докато не я отхапеш. Красота, вечна като Рим – Моника Белучи.

Знаеш, че ще влезе в стаята няколко минути, преди да я зърнеш. Ароматът на седемте смъртни гряха опиянява въздуха още преди походката на черната пантера да прекрачи прага. Казват, че и умрял да си – ставаш и тръгваш след нея. Сякаш винаги ходи по тънкия лед на благочестието. Тя е способна да те увлече в тънка паяжина от сладострастие и с поглед кара съзнанието да превърне нишките в тежки стоманени въжета от похот. Никоя друга не може да съществува около нея.

Спомням си първия път, когато гледах „Малена” на Джузепе Торнаторе – филмът, който накара целия свят да се превърне в малко италианско село в краката на Моника Белучи. Исках да не свършва и да попия всяко движение, всеки жест на съвършенство, всяка сричка, излизаща от идеалните устни, на които Творецът е обърнал специално внимание. Мързелива като добре нахранена котка и отегчена като всяка жена, която може да държи в лявата си ръка похот, а в дясната невинност, и без да усетиш просто е плеснала ръце и всичко е изчезнало. Хората никога не прощават красотата – особено когато е извън представите за приличие. Няма значение какво друго имаш или нямаш, ако красотата ти разпенва като просеко морала на мъжете – значи си грешна. „Малена” е филм, правен за Моника – никое друго човешко същество не може да изиграе толкова добре себе си.

Моника Белучи е олицетворение на страстта в най-висшата й форма и режисьорите знаят това. Колкото и пъти да е поставяна в ролята на самия грях, тя винаги знае как да изкуши – без значение дали става дума за Нео или за Христос. Гаспар Ное изкара най-грозната част на похотта отново с най-добрия инструмент – Моника. Тя е Клеопатра, Персефона, Огледалната кралица, Момиче на Бонд еднакво добре, сякаш е родена, за да разбие на пух и прах всяко мъжко съзнание и всяка женска заблуда. С лекотата, с която галионите порят вълните на носа на огромните кораби, с лукавостта, с която нимфите подмамват моряците, с финеса, с който гейшите движат телата си, така Моника Белучи омагьосва, възбужда и ни изоставя с финалните надписи. Защото никоя страст не е толкова силна, колкото неосъществената.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*