Новините днес

За кино с… Анита Димитрова

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Анита Димитрова пише за кино всеки петък във в. „Сега“. А често и в други медии – класически и електронни, но тях ги сменя периодично, та не разчитайте. Освен без филми, не може и без Средиземно море.

Дами и господа, за кино с Анита Димитрова!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
На кино – в кино. Не знам точно защо, може би съм консервативна. Нямам навик да зяпам телевизия и за мен е почти мъчително да изгледам филм по този начин. С малки изключения на филмите, гледани вкъщи, давам по-ниска оценка, отколкото ако видя същия филм на голям екран. Вероятно е въпрос на настройка. До 2008 г. гледах повече у дома, защото водех и рубрика за домашно видео/DVD. С отмирането на този пазар окончателно спрях. Не обичам и да „тегля”.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
От филмите „за големи” – „Похитители на изчезналия кивот”. Преди това май гледах „Слонът, моят приятел” и анимационна екранизация на „Дивите лебеди”.

4. Имат ли българите кинокултура?
Отговорът е същия като на въпросите – имат ли българите култура по принцип, имат ли българите акъл, образование, възпитание и т.н. Някои имат, други нямат. По същество – пуканките и телефоните в киното ме дразнят до смърт, някой ден може би ще прибягна към насилие, ако вербалните забележки не хванат дикиш.

5. А какво мислиш за българското кино?
За българското кино предпочитам да не мисля. Гледам го непредубедено, защото е част от работата ми. Никога няма да напиша за един филм, че е „хубав като за български”, винаги оценявам дали е добър, или не е, по общите си критерии.
Почти нищо добро не мога да кажа за българското кино като събирателно понятие. Отделни индивидуални творчески актове ме оставят с добри чувства. Но това се случва рядко.

3. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Скорсезе с Де Ниро. За щастие, никога повече.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
„Съвременни” е обширно понятие – сред тези, които са живи и още снимат, има не един и двама, които отдавна са се превърнали в емблеми. Скорсезе и Спилбърг са първите от този вид, чиито имена ми идват наум. Ако имаш предвид от (сравнително) по-младите – вярвам, че Тарантино и Ларс фон Триер няма да са забравени след 100 години.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
„Черният рицар”, „Няма място за старите кучета”. И двата не са идеално зле, но личната ми оценка е по-ниска от масово битуващата, т.е. смятам ги за извънредно надценени, по различен начин.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Не.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
На самотен остров със сигурност не бих взела носители с филми, а други неща, но все пак ако трябва да избера три от всички, те ще са „Глутница кучета”, „Циганско време” и „Ново кино Парадизо”.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
Започнах да пиша ежеседмично ревюта, преди Нолан да заснеме първия си пълнометражен филм , така че измерителната скала няма да е тази. След почти хиляда премиерни петъка мога да кажа, че за филмите, които най-много харесвам, пиша най-трудно и невинаги се получава най-добре. Нямам любим текст, но понякога в текста разпознавам фраза или пасаж, който „nail”-ва филма и фокусира всичко, което съм искала да кажа.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*