Новините днес

За кино с… Благой Д. Иванов

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Днес е 8-ми април, а следващият ни гост е осми подред – Благой Д. Иванов, който на всичкото отгоре е роден на 8-ми юли… само че под знака на скептицизма, така че дотук с астрологията, нумерологията и прочее булшит. Благой се е занимавал с писане, реклама, журналистика, жени и книгоиздаване, даже последното все още го практикува, но успоредно с културата опитва и чисто меркантилни полета на изява: най-вече по барове, градинки и киносалони. Обича филмите прекалено много и вероятно затова вече дълги години е сред основните лица в екипа на Operation Kino, a и активно се труди с кънтовете в spin-off проекта на сайта, озаглавен Inglourious Kunts (видео подкаст за седмото изкуство, тъпкан с цинизми и наздравици). Подписва се с инициал в средата по редица претенциозни причини, но най-вече, за да не го бъркат с прословутия самбо балкански субект, който носи същото име. Иначе обича Ингмар Бергман, Роман Полански и Станли Кубрик в комбинация с динозаври, зомбита и супергерои. Иди – разбери!

Дами и господа, за кино с Благой Д. Иванов!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Киното се гледа в кино – няма две мнения… или ако има, то другото мнение е грешно. Проблемът е, че напоследък съм станал краен мизантроп, когато ходя на кино, и трудно понасям кроманьонци. За съжаление, те се тъпчат с пуканки и кола в залата, което по-скоро е поносимо, но го правят с подобаващо мляскащи звуци, коментирайки на висок глас, говорейки по телефона или натискайки се с някоя разгонена половинка. Съответно, на мен ми идва да започна да стрелям. Затова все по-често предпочитам гледането на филми вкъщи – не е същото, но поне не се налага да убивам.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал на голям екран?
Може би „Извънземното“ на Стивън Спилбърг. На прибиране след прожекцията ми се схвана вратът, защото не спирах да гледам небето и да търся летящи чинии. Май точно тогава зададох въпроса „А какво има след звездите?“, при което нашите имаха доблестта да кажат „Никой не знае“, вместо „Бог“.

3. Имат ли българите кинокултура?
Имат тоалетна хартия и обикновено я ползват по предназначение. С това се изчерпва културата им.

4. А какво мислиш за българското кино?
Обичам кино с адекватни технически и художествени качества, а също и с интересни теми, над които да медитираш дълго след финалните надписи. Обичам добрата актьорска игра, находчивия диалог, иновативната визия и емоционално надървящата филмова музика. Обичам добре свършената работа, в която симбиозно и естествено се преплитат професионализъм и талант. Затова не гледам българско кино.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Честно казано, все ми е тая, cтига резултатът да си струва. „Кръстникът 3“ е слаб филм, но пък предните два са такива неоспорими шедьоври, че мога просто да игнорирам неравномерния и cпорен завършек на трилогията, сякаш не се е случил (по тази линия правя паралел с Батман-филмите на Кростофър Нолан, макар че дали сред тях има шедьоври е нещо, което има смисъл да се дискутира едва след време). От друга страна, заглавия като „Шофьор на такси“, „Добри момчета“ и „Казино“ като че ли търпят по-често повторно гледане от сагата за Майкъл Корлеоне… Не знам, този въпрос е крайно противоречив и каквото и да отговори човек, също ще е крайно противоречиво. Със сигурност харесвам повече Мартин Скорсезе от Франсис Форд Копола и Ал Пачино (с малко, но все пак) повече от Робърт Де Ниро.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Не знам какво имаш предвид под съвременни, но ако говорим за все още действащи, макар и не прекалено дърти, очевидно е, че имена като Алехандро Гонсалес Иняриту, Дейвид Финчър и Пол Томас Андерсън ще живеят вечно в кино пантеона. По-интересно е обаче да се посочат млади, едва отскоро снимащи режисьори, които тепърва ще градят солидна и дългогодишна кариера. От вече набралите скорост се открояват Николас Виндинг Рефн, Дени Вилньов и Йоргос Лантимос, а от съвсем прохождащите с високи очаквания съм към Робърт Егърс, Дейвид Робърт Мичъл и Кари Фукунага.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Едвам понесох „Светците от Бундок“ на Трой Дъфи и до днешен за мен е мистерия как може тоя претенциозен уонъби тъпизъм да има толкова фенове.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
На първо гледане не харесах изобщо „Генерално пълномощно“ на Джоъл Коен и „Догма“ на Кевин Смит, но при следващи гледания ги усетих и сега съм фен на първия, а вторият ми е окей. (В никакъв случай не правя сравнение между Коен и Смит – ясно е, че в единия случай говорим за гений, а в другия за дразнещо досаден мърльо с тук-таме прозрения.)

9. Кои са трите филма, които би взел със себе си в изолирана среда?
Ще си взема три порно филма, но понеже тях снобите не ги броят за кино, ще прибавя „Фотоувеличение“ на Микеланджело Антониони, „Денят на мъртвите“ на Джордж Ромеро и „Страх и омраза в Лас Вегас“ на Тери Гилиъм.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал?
Щом ще го сравняваме с „Интерстелар“ на Нолан, значи трябва да е добро, но компрометирано ревю с фабулни проблеми и неравномерна режисура, плюс щипка мелодраматизъм в повече. Нека бъде тогава това за доста приличния „Годзила“ на Гарет Едуардс или това за незаслужено оплютия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ на Зак Снайдър.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*