Новините днес

45 Years / 45 години

от Wight

Изобщо не се заблуждавайте, ако си мислите, че “45 години” e сълзлива история за стара и бездетна двойка. Режисьорът Андрю Хей (“Weekend”) умее да превръща своите драми в задълбочен възел между човешките отношения, затягайки го все по-силно след всяка следваща минута. Точно това усещане изпитах докато гледах последният му филм “45 години”. Сюжетът е привидно позната картинка, но зад цялото това сиво ежедневие, интелигентни погледи, мълчание и празнота, се крие нещо скандално, нещо, което преобръща живота на главните ни герои, Кейт и Джеоф (брилянтно изиграни от превъзходните Шарлот Рамплинг и Том Кортни). Сред зелените пасища на английската провинция, техният семеен уют скоро ще се наруши, когато неочаквано писмо пристига и поставя под въпрос юбилейната годишнина от сватбата им, и дори самия им брак.

Всъщност, не съм очаквал подобен тип филми да ме изненадат с нещо ново, особено след като вече изгледах “Amour” и “Записки по един скандал”, но Хей знае как да ни разходи из стила на английската драма и да ни потопи в недрата на най-тъмните страни от миналото на човека и тайните, които се крият там.

Рамплинг и Кортни са като двама стожери на тази британска вълна от актьорско майсторство, която продължава да ражда големи таланти. Новосъздалата се ситуация, която разтърсва световете на главните герои е аналогична с тази на Глен Клоуз във “Фатално привличане”. Седмица преди юбилея, Джеоф получава писмо, в което го уведомяват, че неговата първа любов Катя (много преди Кейт да се появи в живота му) e починала преди повече от 50 години след падане в процепа на огромен ледник, по време на екскурзия на швейцарските Алпи. Първоначално, лошата новина звучи като просто един трагичен инцидент и оставя впечатлението, че това не може повлияе на отношенията между Кейт и Джеоф.

Но режисьорът Андрю Хей разумно разпределя нужното количество мистерия и страх в погледите на персонажите, като им позволява да разкрият последствията от това писмо, което е на път да промени цялата тяхна гледна точка за настоящето. След този момент в къщата започва да се усеща натрапчивото присъствие на Катя, която “нахлува” в отношенията на старата двойка, оставяйки трайни пукнатини между двамата.

“45 години” e тих, но и в същото време напрегнат филм. Силна драма, в която се носи усещането за финес и емоционални усложнения. Шарлот Рамплинг и Том Кортни са пред предизвикателството да изследват какво се случва с дългогодишния брак, когато едно малко отклонение може да премахне земята под краката им. Историята за една бавна, но нарастваща криза в дългото съжителство между двама партньори може да се окаже мудна и дори неразбираема за младото поколение зрители, но режисьорът Андрю Хей успява да ни предостави задълбочеността и несъвършенствата на връзката в едно семейство, по неповторим и автентичен начин.
Последният пробив на Хей е с филма “Weekend”, който проучва сексуалната и емоционална интимност между двама мъже. Явно Хей е привлечен от истории, чиито характер са изследването на живота и взаимоотношенията между хората. Силата на тяхната страст и ревност, която ги докарва до побъркване и ги изкарва извън равновесие, без значение на каква възраст са те.

В “45 години” Хей стои и пред още едно предизвикателство – да адаптира историята по краткия разказ на Дейвид Константин “В Друга Страна”. Режисьорът много сръчно разширява и пренарежда сюжетната линия до един изключителен и спиращ дъха ефект. И въпреки че той е започнал кариерата си като асистент-редактор (във “Гладиатор” и “Black Hawk Down”), Хей прави първият си дебют като режисиьор и сценарист с “Greek Pete”. През 2015 г.  “45 години” му носи първата номинация БАФТА за най-добър британски филм. Малко след това филмът получава и номинация за Оскар в категория “най-добра актриса в главна роля” за брилянтното превъплъщение на Шарлот Рамплинг в образа на мнителната и погълната от вътрешни терзания Кейт.

Спецификата на това как динамиката да остане в контекста на цялостния сюжет се крие в заровените и забравени чувства на Джеоф към Катя, които се появяват отново. Именно това вади Кейт от равновесие, затова я виждаме несигурна в себе си, в Джеоф и в собствения си 45-годишен брак. В един от диалозите на двамата герои, Джеоф дава обяснение на Кейт “пукнатина… предполагам това е процепа в скалата, където е паднала…” надявайки се Кейт да превъзмогне горчивината и чувствата си, но тази “пукнатина” се оказва крахът на техния брак.

Много се възхитих на избора на музика. Особено на песните, които са подбрани за партито на тяхната годишнина. Ненатрапчиви, но като че ли текстовете символизираха цялата горчилка от неочакваното събитие в живота на Кейт и Джеоф. Засмях се, когато Кейт сподели поведението на Джеоф на своята най-добра приятелка, и в този момент по радиото се появи Гари Пъкет с песента си “Oh, young girl, get out of my mind..”
Последната песен на финалните сцени може би се оказа решаваща за отношенията на старата двойка. Това превръща филма в първокласна английска драма с невероятен ефект върху публиката, или поне върху любителите на този жанр. Разбира се, всички ние искаме тези двама души да бъдат отново щастливи. И когато на финала, всички техни приятели се събират за да вдигнат тост, и да поздравят семейството за техния съюз и дълголетие, у нас зрителите остава слаба надежда, че нещата между тях ще се наредят отново.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*