Новините днес

Vinyl / Винил

от DDL

Конкуренцията между водещите световни телевизионни гиганти не е била по-ожесточена така, както днес. С властелини на телевизионният формат в последните 4-5 години като Netflix, FX, Amazon и други, няма нищо по-задоволяващо от това да видиш как HBO изважда за пореден път своята тежка артилерия на кървавото ТВ поле – този път с индустриални количества кокаин, секс, съблазнителни жени и 70-тарски рок.

СЮЖЕТЪТ
Август 1973 г. Ричи Финестра (Боби Канавали) е прометейският анти-герой, който се издига буквално от нищото, за да основе и стане един от партньорите на лейбъла „American Century Records”. През годините Ричи извървява трудният и конкурентен път на музикалния бизнес, само за да се озове в задънената улица на самоунищожението (така както го виждаме в откриващата сцена в пилотния епизод). По това време Финестра се опитва да спаси своята компания от „поглъщане“ от страна на немският медиен конгломерат „Полиграм“. Но за да „спаси кораба от потъване“, той се нуждае от нещо повече от кокаин. Ричи и неговите партньори, Зак Янкович (Рей Романо) и Скип Фонтейн (Дж.К. МакКензи) се срещат с представители на „Полиграм“, за да финализират продажбата. Но противно на всички очаквания, Ричи вярва докрай в „American Century Records”. Още повече – вярва в музиката. Без значение от меркантилната му натура, без значение от това дали ще провали талантлив блус певец като Лестър Греймс (Ато Есандо), без значение от малката му загуба от безпощадната конкуренция с Джаки Джървис (Кен Марино), вътрешно в себе си той още страстно вярва в музиката. Това остава единствената черта от неговият характер, поради която зрителят все още може да му съчувства. Точно тази негова непримиримост към изкуството го мотивира да се отправи към онзи клуб в самото начало. Вслушвайки се в кънтящият звук на все още пробиващата тогава легендарна хард-рок група “Ню Йорк Долс“, Ричи е пронизан от това, което вижда и чува…

Музиката е нещо повече от саундтрак за персонажите и събитията – тя дефинира и пречупва културният хаос, създаден в САЩ след Виетнамската война. Блестящо е представен забележителният акцент и идеята върху това как креативността лека-полека започва да настъпва със свежите си и тежки рок ботуши комерсиализма и клишетата в тогавашният музикален бизнес. Точно в тази начертана конюнктура се срещаме и с младият пънк-рок музикант Кип Стивънс (Джеймс Джагър, точно така, синът на рокдинозавъра Мик), който до такава степен е заслепен от идеята за слава, че не вижда как бавно желае да прати душата си в комерсиалният търбух на мейнстрийма, вместо да се стреми към това да се превърне в автентичен творец. В другата страна на „ринга“ на „American Century Records” стои Лестър Греймс. Ричи е възхитен от вокалните данни на Лестър в самото начало, но за да остане верен на собствената си природа, той примамва музиканта да се превърне в модерен R&B певец, с обещанието, че един ден пее в изцяло собствен лейбъл, който Финестра възнамерява да създаде. И така, Ричи се „качва на гърба“ на Лестър, като не забравя за користните си цели (тук алюзията за известната басня за скорпиона и жабата е твърде уместна).

Съпругата на Ричи, Девън (Оливия Уайлд), е бивш модел от т.нар. „Фабрика“ на Анди Уорхол. Изградила семейното гнездо, на Девън вече й се налага само да превозва децата си от вкъщи до училище, както и обратното, вместо да се шляе наляво-надясно в бохемският свят на трансджендърите на Уорхол или с артисти като Нико и Лу Рийд, например. Тя е решителна в това да изживее перфектният живот със семейството си, но от друга страна й липсват ярките светлини и вълненията на отминалите дни във „Фабриката“.

СЪЗДАТЕЛИТЕ
Първоначалната идея на „архитектите“ на „Винил“ – Мартин Скорсезе, Мик Джагър, Рич Коен и Терънс Уинтър (сценарист на велики ТВ сериали като „Семейство Сопрано“ и „Престъпна империя“, както и косценарист на „Вълкът от Уолстрийт“) е била да създадат единствено пълнометражен филм по историята (която естествено се базира на живота, впечатленията и атмосферата, в която се подвизавал вокалистът на „Ролинг Стоунс“). Без съмнение, тематиката би сработила и на големият екран, но сериалният формат позволява на създателите да развият много по-ефективно сложността от образи и да проникнат по-достоверно в митологията на Ню Йорк през 70-те години на миналият век такава, каквато е – секс, наркотици, пари и музика. Но въпреки характерните за епохата тъмни и психеделични елементи, във „Винил“ не отсъства и язвителният хумор, като най-комичните моменти са преплетени с най-бруталните такива (все пак да не забравяме и „щипката старо ултранасилие“, ако си позволим да цитираме „Портокал с часовников механизъм“). Както и в шедьовъра на Стенли Кубрик, който се явява дефиниращ антиутопичният жанр в киното, така и сериалът използва хумора, не за да е в противовес с насилието, а да го подчертае по един балансиран и пресметлив начин.

АКТЬОРСКИЯТ АНСАМБЪЛ
Експлозивното и огнено превъплъщение на Боби Канавали („Престъпна империя“, „Уил и Грейс“, „Син жасмин“) в ролята на Ричи Финестра е безупречно във всяко отношение. Канавали убедително потиска вътрешните си терзания, ярост, амбиция и страх от провала. С майсторската си игра, аз съм абсолютно убеден, че това ще гарантира петата му номинация за наградите „Еми“. Макар Рей Романо („Всички обичат Реймънд“, „Ледена епоха“) и Макс Казела („Doogie Howser, M.D.”) да се похвалят почти само със ситкоми в своята професионална биография, но точно този техен инстинкт към комедията рефлектира и в драматичната нотка на персонажите им. Прелестната Оливия Уайлд („ С пълна газ“, „Дилъри на време“) показва завиден размах, въплъщавайки се едновременно както в безгрижните младини на Девън, така и в твърдия й кураж да изгради един солиден живот за семейството си, въпреки хаоса в кариерата на Ричи.

Приносът на Джеймс Джагър в цялостната картина на сериала съвсем не се ограничава в саундтрака към продукцията ( специално записва свои авторски парчета). Неговият магнетизъм, физическо сходство и маниери няма как да не наподобяват младият Мик през 70-те (като все пак не възприех Джеймс напълно като copycat на бащицата си). Джуно Темпъл („Черният рицар: Възраждане“, „Господарка на злото“) е чудесна като амбициозната служителка в „American Century Records”, която е гладна за успех и по-сериозен статус в бизнеса. Само примерът на Ричи не е достатъчен, за да се замисли за това, от какво трябва да се откаже в името на славата. Ато Есандо („Джанго без окови“, „Кървав диамант“) също изгражда убедителна персонажна арка в лицето на Лестър Греймс – от обещаващ млад артист, който бива експлоатиран от Ричи, той се трансформира в твърд циник, като намира своето отмъщение по идентичният стил на бившия си шеф.

ФИКЦИЯ И ИСТИНА
Смесицата между фактите в историята на рока и фикцията е впечатляваща. Шоуто не е толкова забавно, ако в него не се преплитат актьори, които да изпълнят младите версии на рок звездите или други емблематични имена от това време (Робърт Плант, Алис Купър, Дейвид Боуи, Елвис Пресли, Анди Уорхол и много много други), както и фиктивни такива (секседеличната фънк сензация Ханибал например). А ефектът е своеобразно пътешествие във времето.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*